Тристранният пакт
Германия
През 1939 г. делът на военно-промишления комплекс в общата брутна продукция на Германия достига 80%. Страната е първа в света по отношение на машините, като производството достига внушителни 1,7 млн. през 1941 г. Като цяло, производство на военно оборудване и оръжия стимулира развитието на тежката промишленост.
По време на ВСВ нацистка Германия губи и последните наченки на пазарен принцип на развитието на икономиката. Тя практически се превръща в едно промишлено-милитаризирано стопанство. И все пак въпреки общото милитаризиране на германската икономика тя привидно не в състояние да отговаря напълно на нуждите на фронта. От края на 1943 г. Германия започва да изпитва сериозни затруднения във всички индустрии. Държавата усеща недостига на суровини, горива, човешки и финансови ресурси. От втората половина на 1944 г. нататък промишленото и селскостопанското производство започва да намалява рязко.
Военното поражение довежда страната до пълен икономически колапс. През 1946 г. промишленото производство в Германия спада до 1/3 от довоенното равнище. Производство на сурова стомана например намалява седем пъти, а това на въглища спада повече от два пъти.
Почти 25% от германската територия е анексирана от съюзниците. Страната е разделена на четири зони на влияние – на СССР, САЩ, Великобритания и Франция.
В началото на следвоенните години съюзниците решават да ограничат промишления потенциал на Германия. От 1950 г. тя е лишена от 706 големи промишлени предприятия, което свива потенциала за производство на стомана с 6,7 млн. тона.
САЩ, СССР и Великобритания следват политиката на "интелектуални репарации". От Германия се изнасят всички най-нови технологии и патенти. Според експерти общата стойност на изнесените технологии и патенти от Германия към Съединените щати и Великобритания достига приблизително 121 млрд. долара по текущия курс на зелените пари.
Въпреки това в рамките на Плана Маршал и общото желание за възстановяване на европейската икономика Вашингтон достига до заключението, че без възстановяване на Германия целите няма да бъдат постигнати. В резултат на това Берлин също е включен в програмата за икономическо подпомагане, което носи на страната общо 3,1 млрд. долара.
Италия
Италия претърпява сериозни материални щети по време на войната. Много индустриалци предупреждават Мусолини, че страната не е готова за дълга война. В същото време италианската армия не разполага със същото ниво на въоръжение като германската.
Още от 1943 г. нататък италианската икономика е в състояние, близко до колапс. До края на 1945 г. обемът на промишленото производство възлиза на едва 25% от довоенните цифри. Налице е висока инфлация. Размерът на дълга достигна 1 трлн. долара – десет пъти повече от сумата на годишния национален доход на Италия.
В същото време италианската промишленост и селското стопанство преминават под контрола на Германия. Въпреки острия недостиг на работна ръка на Апенините по искане на Хитлер в Германия с цел принудителен труд са изпратени повече от 500 000 италиански работници.
След края на войната Италия е принудена да изплаща репарации на СССР, Югославия, Гърция и редица други страни. Бързото покачване на италианската икономика в следвоенните години спомага за раздвижване на вътрешното и външното търсене. В допълнение в периода на следвоенното възстановяване Италия остава страната с най-ниските заплати в Западна Европа.
Италианската икономика достига предвоенното си равнище на промишленото производство през 1948 г. При селското стопанство пък това се случва през 1950 г. Сравнително бързото възстановяване отново идва благодарение на Плана Маршал, от който печелят компании като Fiat, Falk и други.
Япония
Сред участниците във фашисткия блок Япония е на второ място след Германия по икономическо развитие. Войната засилва индустриално-аграрната власт в страната, увеличавайки дела на тежката индустрия. Повишава се концентрация на производството и капитала. Налице е процес на бързо засилване на държавния монопол за сметка на реалния капитализъм.
До началото на ВСВ Япония е една от най-големите колониални сили в света, заемайки огромни територии в Азия и Тихия океан с обща площ от около 5,6 млн. кв. километра и население от над 190 млн. души. Преди войната японският търговски флот е на трето място в света след тези на САЩ и Великобритания.
Въпреки това краткотрайният успех в началния етап на ВСВ по-скоро създава проблеми на Токио. Япония, подобно на другите членове на фашисткия блок, надценява силата си. С течение на времето Страната на изгряващото слънце започва да изпитва все по-силен недостиг на горива, суровини и храни.
Преломен момент е използването на ядрени оръжия от САЩ, което поставя Япония на колене. Държавата практически капитулира.
Към 1945 г. около 25% от промишлените предприятия в Япония са унищожени. Загубени са колонии, военноморски и търговски флотилии. Нивото на промишленото производство в началото на 1946 г. възлиза на едва 14% от предвоенните стойности. Селскостопанската продукция намалява с повече от 60% спрямо показателите в периода 1934-1936 г. Обемът на пари в обращение скача четири пъти през 1945-1947 г.
Години след края на ВСВ за всички е ясно, че Тристранният пакт очевидно е надценил военните и икономическите си възможности. Стратегията на водене на светкавични военни действия проработва само срещу по-слабите държави.
В момента светът се намира в доста деликатна ситуация. Мнозина експерти посочват възможността за нова глобална война като напълно реална. С оглед обаче на цялостното развитие на стопанския цикъл по време и непосредствено след ВСВ е ясно едно – никой няма полза от подобни войни. Най-малко облагодетелствани със сигурност са милионите невинни преки и косвени жертви.
преди 10 години Само с "преведени" статии не става - трябва и акъл! отговор Сигнализирай за неуместен коментар