Корона от бляскави небостъргачи се издига все по-често над порутените столици на африканските страни. Шест от десетте най-бързо растящи икономики в света през последните десет години са африкански, като Ангола расте с по-бързи темпове, отколкото която и да било друга страна в света. Някои региони в Африка внезапно поеха към проспериращ растеж, което накара много талантливи емигранти да се върнат обратно към корените си, които им предложиха вече достоен начин на живот. Заговори се и за добродетелен кръг, в който растежът подхранва опитността на кадрите, а това на свой ред увеличава инвестициите в африканските страни.
Част от този нов просперитет се дължи действително на по-добрите икономически политики, но в по-голяма степен е следствие от бума в цените на суровините, който ускори инвестициите в минната промишленост, сондирането, както и в офис сгради, мостове и пътища, пише The Economist.
Този икономически ренесанс в Африка породи очаквания, че ще набави така необходимия на страните там паричен ресурс за подпомагане на бедните. Нуждите са големи: от електричество и чиста вода до транспортни мрежи, които ще дадат тласък на регионалната търговия, образованието и здравните грижи от първа необходимост за всички.
За съжаление, много африкански страни пропиляват най-добрата си икономическа възможност от десетилетия насам. Политическият елит на Екваториална Гвинея трупа състояние в непрозрачни сметки. В Чад богатството отива само за корумпирани държави служители. В Судан се завишават изкуствено разходите за инфраструктурни проекти и масово се източват фондове. Държавни фирми в Нигерия се „приватизират“ чрез преминаването им в ръцете на мениджъри, които са „стари приятели“ и удобни на властта.
Провалът идва не само от корупцията. Африка страда от проклятието на ресурсите, които разделят страните, които природата е дарила с богатства. Корумпираните държави стават по-могъщи, защото парите от природните ресурси прииждат направо към тях. Здравеопазването и образованието страдат, защото ниско заплатените лекари и учители предпочитат работни места в петролните компании. Борбата за богатите на ресурси райони, като делтата на Нигер, плаши инвеститорите.
Последиците от проклятието на природните ресурси са болезнено ясни в Африка. Вътрешни лица и спекуланти все по-често използват приходите от петрол, за да завземат сектора на услугите. Те изтласкат предприемачите и създават свои собствени монополи. На пръв поглед страни като Ангола изглеждат така, сякаш имат добре развиващ се частен сектор, но частните компании са в действителност картели, управлявани от богатия от петрола елит. Някои правителства използват парите от ресурси за поддържането на своя контрол. Приближените им купуват независими медии, а на чуждестранните лидери им става ясно, че достъпът до петрол зависи от това да си затварят очите пред бруталното заглушаване на критиците на африканските управници.
Понякога дори и добрите намерения предават нуждите на бедните. Африканците се шегуват, че животното, което виждат най-често напоследък, е белият слон – така се наричат мащабните инвестиционни проекти без полезност. Ангола е изградила 24 нови болници, но не може да им осигури персонал, тъй като, въпреки че има 18 млн. души население, в страната има само 1 500 лекари. На други места управниците на Африка харчат милиарди за армиите си. В глобален мащаб разходите за отбрана са намалели с 35% след края на Студената война, а в Субсахарска Африка те са се увеличили с почти една трета.
Подаръкът, който носи лишения
Отговорността за промяна лежи най-първо в ръцете на самите самите африкански лидери, дори и само ако искат да избегнат лоша поредица от преврати и военни правителства. Но и външни страни могат и трябва да помогнат. МВФ и някои петролни гиганти дадоха добър старт, като натиснаха правителствата в региона да публикуват данни за своите приходи от природни ресурси. Когато те наистина получат публичност, местните медии могат да окажат натиск върху клептократите с помощта на финансовата подкрепа и обучението от чужди страни. Така постепенно ще се изградят институции, които да държат под отговорност политиците за изразходването на огромното богатство от природните ресурси, защото бедните в Африка заслужават по-добър живот.
преди 13 години ***, стана грешка, постът трябваше да излезе само веднъж - моля, изтрийте дублирането. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Не разбрах тежненията ти: Взели и превели. Посочват източника. Какъв е проблемът? Лично мен ми е сложно да обикалям и чета де що се издава наред, нормално е до се постне статията - виж правилата във форума. Всичко това не значи, че , ако нещо ни дразни тук или там, с приемането на този тип позоваване, приемаме и фактите такива, както са посочени. Накратко, мила, в неправилна посока си насочила усилията си - виж, ако почерпиш, повече чичковци и батковци от тук ще ти се радват.По-здрави и ...умната ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Медиите *** като хората-няма как да е отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години има си авторско парво не е достатъчно да го напишат, че е от там...Могат да цитирпат, но не и да прекопират...А относно пмрънкането, очевидно е че ти си тоя който търси конфронтациял Мир ти пожелавам отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години +1 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Eldred,няма да е зле да осъзнаеш, че мащабите са несравними заради някои добри наследства от комунистическото ни минало.Но нещата отиват натам със страшна сила.1."Ангола е изградила 24 нови болници, но не може да им осигури персонал, тъй като, въпреки че има 18 млн. души население, в страната има само 1 500 лекари" - от България миналата година са заминали няколкостотин лекари, за хроничния недостиг на анестезиолози например се говори постоянно.2."Здравеопазването и образованието страдат, защото ниско заплатените лекари и учители предпочитат работни места в петролните компании" - в България открай време също тези хора нямат адекватно заплащане.Jay Gould е изброил и други прилики.Че сме мрънкалници, мрънкалници сме, но сред основните ни проблеми са гореизброените. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години не разбирам кво мрънкаш па ти ??? хората са си написали че от тъ икономист: , пише The Economist. кво лошо има да се преведе статия когато цитираш автора??? или и ти си от тия дето си търсят да мрънкат за нещо ???? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Уважаеми Дами и Господа Читатели,Уважаеми Инвесторе,Не само държавата ни е жалка, а за съжаление и медиите, в частност хората. Може ли да сте толкова жалки и да перпишете 1:1 статията от Economist, може ли да сме толкова жалки да Ви четем...?! За сведение статията: http://***.economist.com/node/18114495 Уви, и превода Ви е скалъпен доста непрофесионално. Заедно с това писмо смятам да напиша едно и до редакцията на Economist по този въпрос. Поне да затвърдя и без това лошото мение за тази част на света и да дам малко материал за рубриката им Eastern Approach.Поздарви отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години И в Африка знаят какво е важно,явно затова БСП 20 години продарява парите на Божков за да няма магистрали -" транспортни мрежи, които ще дадат тласък на регионалната търговия, образованието и здравните грижи от първа необходимост за всички. " отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Братска България дето основният и спорт е да мрънка и да се оплаква, няма да е зле да осъзнае, че мащабите на корупцията, бедността, мизерията, безработицата, нивото на здравеопазване и т.н. в Африка са несравними с тези в България и смешният начин по който се сравнява с африканските държави я поставя по-скоро в ролята на разглезено мрънкащо и вечно оплакващо се дете. отговор Сигнализирай за неуместен коментар