Защо политиката на възпиране се провали срещу Русия?

Стойностното възпиращо средство е предназначено да промени изчисленията на потенциалния агресор за риска и печалбата. Владимир Путин прецени, че потенциалната цена на нахлуването в Украйна е сравнително ниска, и на 24 февруари атакува. Работа на историците ще бъде да се опитат да разберат защо възпирането се провали, пише за Wall Street Journal Надя Шадлоу, сътрудник в Hoover Institution и Hudson Institute.

САЩ харчат стотици милиарди долари годишно за укрепване на военните си способности, и те са страховити. Решителността не струва пари, но е безценна, когато става въпрос за възпиране на агресията. Като сигнализира, че САЩ нямат намерение да използват своите способности, администрацията на Байдън сериозно отслаби тяхното възпиращо качество.

Белия дом последователно излъчва какво няма да направи, премахвайки решаващ компонент на възпирането: способността за увеличаване на риска чрез неяснота. Путин вече знае колко точно да ескалира конфликта, защото американските представители му казаха точно какъв ще бъде максималният отговор на САЩ.

В началото на декември президентът Байдън изключи възможността за използване на военната мощ на САЩ, заявявайки, че разполагане на американски бойни войски в Украйна „не е на дневен ред“.

През януари, дори след като се опита да обясни коментара си, че „незначително нахлуване“ няма да оправдае силен отговор, Байдън повтори какво не би направил. Няма да има „американски сили в Украйна“, каза той. През февруари той го направи отново, обяснявайки, че действията на САЩ са „напълно отбранителни“ и че „нямаме намерение да се бием с Русия“.

Това, което е особено озадачаващо, е, че тези послания бяха излъчени на фона на нарастващите разузнавателни данни, че Русия се готви за война. Въпреки че Белия дом очевидно е имал стратегия за „агресивно разпространяване“ на разузнавателна информация, той едновременно даде да се разбере, че няма да действа на базата на тази информация, за да възпре Путин.

Наскоро държавният секретар Антъни Блинкен отхвърли възможността за изпращане на военни самолети на НАТО в подкрепа на украинската съпротива. Той обясни публично, че се притеснява, че подобно действие може да въвлече САЩ и НАТО в открит конфликт с Русия. Това мнение беше повторено от висши военни. Командващият генерал за европейските сили на САЩ обяви, че американското разузнаване е преценило, че „прехвърлянето на изтребители МиГ-29 в Украйна може да бъде възприето като ескалиращо конфликта“. В случай, че това не е ясно, командването допълнително поясни, че няма планове да „подпомага непряко или чрез трета страна прехвърляне на полски самолети“.

Подобни изявления постоянно отслабват волята на САЩ. Многократните изявления на администрацията на Байдън, че тя не желае да ескалира при никакви обстоятелства, увеличават рисковете от непреднамерена ескалация. Путин и неговите военни оценяват волята на американците въз основа на това, което виждат и чуват. Вероятно това е причината те да се държат така, сякаш има малка заплаха от съпротива от страна на сила, по-мощна от украинската армия.

Това не означава непременно, че САЩ трябва да разположат войски в Украйна или да създадат зона, забранена за полети над страната, като се противопоставят на руските самолети. Настоящият двупартиен консенсус е, че подобни действия не са в американски интерес. Но няма причина да излагаме резервите си и да разкриваме слабостта на волята си.

Защо трябва да споделяме дискусии за вътрешни политики и военни обсъждания с противника? Правдоподобно обяснение е, че Белия дом е решил да даде приоритет на вътрешната публика, вместо да изпраща сигнали към Русия. Но чрез открито премахване на опциите от масата, администрацията не само подкопава своята оперативна гъвкавост, но и дава допълнителна яснота на врага. Неяснотата има достойнства – особено след като Русия е майстор в това.

Руснаците, с тяхната ярка история на съпротива срещу по-добре оборудвани армии от имперските Швеция, Франция и Германия, разбират важността на волята. Това е ключов компонент от тяхната военна доктрина и се изразява в концепцията им за „ескалиране с цел деескалация“. Това означава, че руските военни са заявили своята готовност да увеличат насилието, за да сложат край на войната при изгодни условия. Малко наблюдатели се съмняват в способността или в желанието на Путин да го направи.

Можеше ли този конфликт да бъде предотвратен чрез по-убедителна демонстрация на американската решимост? Никога няма да знаем със сигурност. Възпирането е изкуство, а не наука. Но САЩ почти сигурно са изправени пред предизвикателство, ако искат да запазят мира в бъдеще. Възстановяването на влиянието на американската воля за възпиране на конфликти може иронично да изисква още по-силно проявление на тази воля на бойното поле. В свят на намалено възпиране желанието за мир може да направи конфликта по-сигурен.