До какво ще доведе размахването на чука на санкциите на Доналд Тръмп?

Да я наречем дипломация на принудата, пише Асошиейтед прес в свой анализ, цитирана от БТА. 

Администрацията на Тръмп агресивно прилага икономически санкции като първостепенен инструмент във външната политика до степен, невиждана от десетилетия, или дори може би никога досега. Мнозина изказват съмнения за резултатите, макар че чиновниците настояват, че наказанията постигат целите си.

Откакто пое поста през януари 2017 г., президентът Доналд Тръмп използва внушителен брой нови и съществуващи санкции срещу Иран, Северна Корея и други държави. Неговото министерство на финансите, което надзирава икономическите санкции, взе на прицел хиляди юридически лица със замразяване на активи и бизнес забрани. По същия начин Държавният департамент ентусиазирано налага собствени наказателни мерки: забрани за пътуване срещу представители на чужди правителства и други за нарушения на човешките права и корупция в държави от Северна и Южна Америка до Близкия изток, Африка и Азия.

Същевременно, администрацията се опитва да намали до голяма степен обема на американска чуждестранна помощ, особено като съкращава парите за Латинска Америка и палестинците. Бюджетната служба на Белият дом прави планове за връщане на хазната на милиарди одобрени от Конгреса, но неизразходвани долари. Подобно усилие беше отхвърлено от Конгреса миналата година.

Съчетанието от повече тояги и по-малко моркови създаде разединяване между упражняването на могъществото на американската икономическа власт и ефективното й изтъкване, според експерти, които се опасяват, че администрацията разчита прекалено на принудата за сметка на сътрудничеството.

Това предизвика също значително напрежение с американските съюзници, особено в Европа, където експерти казват, че може би настъпва своеобразна умора от санкции. Решението от миналата седмица на британската територия Гибралтар да освободи, въпреки възраженията на САЩ, ирански петролен танкер, който беше задържала заради нарушаване на санкции, може би е показателен случай.

Почти няма седмица, в която администрацията да не е обявявала нови санкции.

Миналия четвъртък администрацията каза, че ще анулира визите на всички членове на екипажа на борда на иранския танкер в Гибралтар. В сряда бившият началник на суданското разузнаване получи забрана за пътуване.

Предишната седмица беше нанесен удар по цялото венецуелско правителство. Над 2600 души, компании, кораби и самолети бяха взети на прицел досега, откакто Тръмп встъпи в длъжност.

"Всекидневното темпо е ускорено", призна неотдавна зам.-министърът на финансите по тероризма и финансовото разузнаване Сигал Манделкер.

Тя и защитниците на външната политика на администрацията казват, че санкциите са продуктивни и лишиха Иран и свързаните с него държави от стотици милиони, ако не и милиарди долари приходи, използвани за дестабилизационна дейност в Близкия изток и по-далече. Освен това, те посочват, че американският подход не включва далеч по-скъпия вариант с военни действия.

"Прекомерното използване на икономическа война със сигурност е по-добра алтернатива от прекомерното използване на истинска война", каза Марк Дъбовиц, главен изпълнителен директор на Фондацията за защита на демокрацията. Той дори се застъпва за по-широки санкции.

Манделкер, чийто офис отговоря за икономическите санкции, казва, че сами по себе си санкциите "рядко, ако въобще се случва, обемат цялото решение на заплаха за националната сигурност, за човешки права или корупционна криза. "Те трябва", каза тя в изказване в Центъра за стратегически и международни изследвания, "да бъдат придружени от други действия за даване тласък на американските национални интереси.

Специалистите казват, че администрацията не е демонстрирала голяма визия при възприемането на стратегии, които не разчитат на санкции или разделяне на решения в наказателната външна политика от чисто търговски проблеми като караницата с китайците заради митата. Докато Тръмп се отнесе с неохота към наказване на Русия заради намесата й в президентските избори през 2016 г., неговата администрация не стана по-отстъпчива в санкциите срещу Москва за действията й в Украйна и по въпроси с човешките права.

"Президентът Доналд Тръмп напълно смеси икономическите санкции и търговската политика", каза Гари Хофбауер, старши анализатор в института Питърсън за международна икономика (Peterson Institute for International Economics), който беше високопоставен служител в министерството на финансите по времето на президента Картър. Той каза, че докато подходът може да работи с държави като Мексико и Гватемала по въпроса за имиграцията, търговските мерки и санкции срещу Китай и Русия не работят.

"Не виждам САЩ да оказват положително въздействие върху поведението на Китай или по този въпрос, на Русия", каза Хофбауер. Той каза, че това е "индикатор" за световните търговски отношения, като САЩ губят лидерската си роля и отварят възможността друга държава да поеме жезъла на първа сила. Азиатските държави, каза той, се съобразяват с китайския възглед към САЩ, а американските връзки с европейските държави биват отслабени от това, че Тръмп разчита на санкции.

"Чрез търговската си политика САЩ успя да се изолира", каза той.

Въпреки че много администрации са разчитали на санкции, Тръмп усърдно ги използва за сметка на САЩ, каза Лиз Розенбърг, директор на програмата по енергетика, икономика и сигурност в Центъра за Нова американска сигурност. Тя беше старши съветник на един от предшествениците на Манделкер в министерството на финансите по време на президента Обама.

Там, където преди САЩ се координираха с европейците по въпроси като контратероризма и неразпространението на ядрени оръжия, санкциите на Тръмп често са едностранчиви и не извеждат на преден план партньорството, каза Розенбърг.

"Това е съвсем нова реалност, която не се е случвала в ново време", каза тя. "Има хора в Европа, които не само се чувстват ощетени от САЩ, но също като взети на прицел от САЩ".

Резултатът е, че много държави са по-малко ревностни или направо предпазливи да застават зад американски инициативи, особено, когато виждат, че САЩ бият отбой в области като чуждестранната помощ. Очаква се администрацията скоро да представи план за съкращаване на цели 4 милиарда долара икономическа помощ и помощ за развитие, предизвиквайки широки укори и от двете партии на Капитолия. Подобно усилие беше отклонено през 2018 г., но има опасения, че то може да бъде прокарано тази година.

"За пореден път, администрацията на Тръмп е категорично решена да съкрати програми, които отнемат милиони от борбата с бедността, променят драматично борбата със смъртоносните болести, засилват нашата икономика и правят Америка по-сигурна", каза Том Харт, изпълнителен директор за Северна Америка на кампанията ONE Campaign, която подкрепя помощта за развитие. "Това не само подкопава лидерството на САЩ по света, то руши контролните финансови функции на Конгреса.

/БТА/