Работническата класа на САЩ все повече остава назад, коментира Bloomberg.
Неравенството между бедните и богатите – разликата в годишните доходи между домакинствата сред най-заможните 20% и най-бедните 20%, се е увеличило с 29 200 долара до 189 600 долара между 2010 и 2015 г., сочат изчисления на Bloomberg, базирани на данни на Бюрото за преброяване на населението в САЩ.
Компютрите и роботите вече поемат много задачи, заменяйки някои работници, докато в същото време повишават производителността на специализираните служители, с което пропастта се увеличава.
„Технологичните развития все повече заменят ниско- и средноквалифицираните позиции, като същевременно допълват висококвалифицираните работни места“, казва Чад Спарбър, доцент и декан на факултета по икономика в Colgate University.
Очаква се промените да продължат. Около 38% от работните места в САЩ може да се окажат във висок риск от автоматизация до няколко години, според проучване на PricewaterhouseCoopers. Най-изложените на този риск индустрии включват търговията на дребно и едро, транспортирането и складирането, производството, като по-малко образованите служители са изправени пред най-големите предизвикателства.
Използването на служители на временен договор или на непълно работно време от компаниите с цел намаляване на разходите може да увеличава допълнително неравенството, тъй като ръстът на заплатите не успява да се движи толкова бързо, колкото нарастващите разходи за жилище и основни нужни. С увеличаването на неравенството трудностите също нарастват за най-бедните 20%. Финансово достъпните жилища, например, не достигат в цялата страна, което принуждава служителите да търсят подслон на по-далечни места от работата им и да търпят по-дълго и по-скъпо придвижване до там. Разходите за наеми също се увеличават в цялата страна с 3,9% през март спрямо миналата година, показва статистиката на министерството на труда на САЩ.
Високотехнологичните хъбове са сред петте метрополитни статистически района, където пропастта между домакинствата с най-високи и най-ниски доходи се разширява най-много: два от тях са в Калифорния – Сан Франциско и Сан Хосе, а другите са Остин и Сиатъл.
Според изчисления на Bloomberg неравенството между супербогатите (топ 5-те процента) и средната класа (средните 20%) е нараснало с 58 800 долара. Пропастта обаче нараства и в самата средна класа, като разликата в доходите между по-долната и по-горната среда класа се е увеличила с 9 хил. долара.
преди 7 години Аз лично не веднъж съм изказвал мнението, че в училище трябва да се въведе предмет базово финансово образование (какво е кредит, как се кандидатства, как да прецениш трябва ли ти или не, кой стъпки помагат за смъкване на лихвения процент (като добро кредитно досие например), как да си съставим личен и в последствие семеен бюджет, как да преценим дадено нещо за нас ли е и можем ли да си го позволим). Това би помогнало много за да се намали бедността (няма да я изкорени защото все ще има мързеливци и скътавки на който няма да им е интересно), но ще помогне на част от хората да избягват скъпоструващи грешки в бъдещето им. Също така би помогнало за подобряване на стандарта на живеене на хората защото по малко хора биха взимали кредити за неща който немогат да си позволят и по този начин да загубват нещата който вече имат. Може дори да се включи базови знания за това какво са данъци, как се попълва данъчна декларация, кое за какво отива и дори как да се инвестира в нещо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Проблемът на бедните е в образованието. Оставаме настрана единият процент. За всички останали има еднакви шансове, които началните училища и гимназии трябва да предложат. Талантите са единици. Останалите трябва да разберат, че всичко на този свят се постига с много труд, желание и четене на много книжки. Има семейства които от поколение на поколение искат да си живеят в бедност и там ще е ролята на училищата да пречупят този стереотип.След гимназията обучението трябва да е платено. Така още на младини ще научиш урока да поемеш риск и отговорност, а не всичко да ти идва наготово и без пари.Много е важно в началните училища всяко едно дете да бъде окуражавано и да се даде старт на изграждането прогресивна ценностна система, независимо от произхода на децата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Самите университети ще започнат да намалят бройките, да правят по качествено обучение, да вдигнат стандартите за влизане и завършване. И по този начин няма да има висшисти чистачи, защото голяма част от тези висшисти не е трябвало дори да влизат в университет. Отделно никой не е виновен за това, че масата се юрна да учи за икономисти и прависти без да си зададе въпроса аз реализация ще имам ли? Къде, как, защо? Няма нищо срамно в това да си завършил техникум (средно специално) и да работиш в производство, но е тежко и всички се водят от грешната максима (учи мама за да не работиш) и дори и да си намери работа по професията си мисли, че цял ден ще си клати краката или ще клати секретарката, а такъв филм няма в реалния живот! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Аз съм за чист капитализъм. Всички плащат за каквото ползват. БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОСВЕН АКО НЕ МОЖЕ ДА ДОКАЖЕ, ЧЕ ПО МЕДИЦИНСКИ ПРИЧИНИ НЕ МОЖЕ! Като искаш образование плати си (така или иначе го плащаме чрез данъци и такси + учебници, пособия и куп други неща) Същото да е и за медицински прегледи (затова НЗОК е в това състояние, защото 10 внасят 100 ползват) прави се на принципа на медицинска застраховка или индивидуална партида и това е. Да не говорим за парадокса, че колкото по необразован е един индивид толкова повече се размножава и затъва още повече. Спираш помощите за всички който не плащат данъци и много бързо ще намалее раждаемостта на едни елементи който са само - за икономиката и обществото. А това какво си учил и какво работиш има просто обяснение (няма връзка между университетите и пазара. Когато се направи парите да не се дават на брой студенти, а за реализирали се студенти тогава системата ще се изчисти от такива парадокси.) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Преклалифицираш се. Например аз съм икономист по образование, но съм самоук в дървообработването и права дребни неща (повече за мен и семейството ми, а не с цел продажба, но имам и тази опция ако се наложи) има много начини човек сам да се занимава с нещо. Например рисуване както казваш има сайтове който изкупуват снимки или картини и ги продават, или пък графичен дизайн, може да рисуваш по коли или в апартаменти и да ти плащат за това. Ако не си по ръчните изделия, може да пишеш било то статии, курсови работи, стихове и др. Та отново опираме до желание за развитие. Познавам инвалид с основно образование, но пише статии и превежда от руски на български (научи се като комуникира с руснаци и със самоучители) да неможе да легализира документи, но може да превежда е-мейли например и сам си изкарва пари. Отделно се научи да инсталира Windows и програми и намери хора който си носят компютрите при него за преинсталация. Сам си намери допълнителни доходи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Такъв е светът в който живеем, но дори и да не искаш да си част от него (като се отделиш в някоя къща на забравено от бога място ПП: с прекрасна природа и гледка на която с кеф да остарееш) пак иска труд. Най малкото за да се прехранваш. Дали ще е със земеделия, лов или риболов все се иска труд. Няма вариант да стоиш и нещо да стане (все още нямаме телекинеза) Така, че пак всичко опира до това искаш ли нещо и искаш ли го повече от колкото те мързи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Ако наистина нямаш пари ще се хванеш на някаква работа дори и само за да се научиш как се работи и да може после да си потърсиш друга по добре платена работа. Като си на 40 и нямаш един ден трудов стаж как да стане? Кой би те взел? А защо да не се опиташ сам да направиш нещо с живота си? Всеки е добър в нещо, прочети малко и виж как може да използваш заложбите си за да се препитаваш или да постигнеш мечтите си! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Стив Джобс?Мат Мъленуег?Дейвид Карп? и много други. Така, че примери има колкото искаш. Отделен е въпроса, че много хора дори не търсят вариант. *** пример: вместо да си по кафенетата цял ден и да хленчиш на други като теб ставаш отиваш в задругата на майсторите и питаш дали някой би искал да те научи на занаят (ръчния труд се търси доста и ако имаш желание може да започнеш да продаваш дори и в чужбина през сайтове като амазон, етци, алибаба и др. ) и така сам да си помогнеш, сам да се осигуряваш, сам да си си началник. Но е далеч по лесно да чакаме мама и тати да пратят пари от чужбина и ние само да ревем. Масово младежите се оплакват, че няма работа, но като им предложиш почват с изисквания за заплати и тн. без дори да могат да предложат нещо в замяна. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Всеки има различна представа за успял. Аз не искам всичко и не ми трябва. Но примерът ти е безсмислен. Преуспял за мен лично е да имам достатъчно средства да гарантирам нормално ежедневие за мен и семейството ми както и да помогна на децата (дай боже да ги имам някой ден) си и на родителите ми за нормални старини. Но, че паричните средства помагат е факт. Целта на изказа ми беше да дам пример, че когато човек има цели може да работи за постигането им, а не само да реве и да иска. Ако искаш кола скъсай си *** от работа и си я купи. Ако искаш къща купи си земя и си я построй сам ако знаеш как. Повечето от нас имат късмет да имат 2 работещи ръце, само остава да имаме желанието да ги ползваме и разума да ги насочим към нещо градивно. Почти всеки има лозе от дядовци и баби какъв ти е проблема събота и неделя да ходиш да си го работиш и да го съчетаеш с пикник (хем си изкарваш сам храната, хем си почиваш) така, че варианти колкото искаш стига да желаеш нещо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Че защо ти е електричество, като искаш да си независим, палиш огън и така. Къпеш се У рЕката и си ти, даже не е задължително, ти няма да се виждаш с други хора. отговор Сигнализирай за неуместен коментар