Тръмп – най-голямото изпитание за Германия след падането на Берлинската стена

Победата на Доналд Тръмп беше шокираща за основните партньори на САЩ в целия свят. Но вероятно на никое друго място ударът не беше толкова болезнен, както в Германия - страна, която се превърна в бастион на откритостта и толерантността при управлението на Ангела Меркел.

На практика по всеки важен въпрос за германския канцлер, от противопоставянето на руската агресия и подкрепата за свободната търговия до борбата с климатичните промени и справянето с бежанската вълна от Сирия, Тръмп по всяка вероятност ще превърне Вашингтон от неин съюзник в противник.

Той използва името на германския канцлер, за да обиди съперничката си от Демократическата партия Хилари Клинтън по време на президентската кампания в САЩ, наричайки я "американската Меркел". И определи миналогодишното й решение да отвори германските граници за хиляди мигранти като "лудост".

И така, въпреки че изборът на Тръмп се възприема като отхвърляне на политическото статукво и либералните демократични ценности като цяло, той е и много личен удар по най-силния европейски лидер - Меркел. Той я натоварва с повече отговорност малко преди момента, в който ще обяви дали ще се кандидатира за рекорден четвърти мандат като канцлер през есента догодина.

Въпреки че 11-те години на постоянна борба с кризи й се отразиха негативно, съветниците на Меркел казват, че победата на Тръмп и взетото през юни решение на Великобритания да излезе от Европейския съюз в действителност са засилили решимостта й да продължи. 

"Като се имат предвид предизвикателствата, пред които сме изправени в Европа и останалата част на света, тя не може просто да си тръгне. Това ще изглежда ужасно. Тя има чувство за отговорност", каза съветник.

Популярността на САЩ сред германците намалява още откакто Джордж Буш - син нахлу в Ирак преди повече от десет години. Избирането на Барак Обама през 2008 г. обаче бе възприето като доказателство за способността на Америка да поправя "грешките" си.

Обама бе приветстван като наследника на Джон Кенеди, който отиде в един разделен Берлин през 1963 г., две години след започването на изграждането на Берлинската стена, и успокои германците с думите "Аз съм берлинчанин". Обама, който изгради близки отношения с Меркел през осемгодишното си управление, ще осъществи вероятно последната си визита със сладко-горчив привкус в Берлин тази седмица.

Победата на Тръмп предвещава труден разрив на отношения, които станаха изключително близки през Студената война, преди да се разклатят от решението на Германия да не участва с Буш във войната в Ирак и беше осмяна от неговия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд като "стара Европа".

Миналата седмица германският вестник "Зюддойче цайтунг" публикува карикатура на сияещ Тръмп, който разтваря сакото си и разкрива лепенка на гърдите си с думите "Аз не съм берлинчанин".

Провокативно послание

Това няма да спре Меркел, умерен политик, която предпочита малките крачки пред гигантските скокове, да се опита да работи с безразсъдния Тръмп, който си извоюва победата с нереалистичното обещание "Да направим отново Америка велика".

Тя е прагматик, който запази диалога с влиятелни политици като Владимир Путин и Реджеп Ердоган при кризи в отношенията на Германия с Русия и Турция.

Изявлението на Меркел в сряда, след избирането на Тръмп, обаче показа много. В него тя постави условия за сътрудничество с Тръмп - провокативно послание от близък съюзник към демократично избрания лидер на САЩ.

"Германия и Америка са обединявани от ценности като демокрация, свобода и уважение към върховенството на закона и достойнството на хората, независимо от техния произход, цвят на кожата, религия, пол, сексуална ориентация и политически възгледи", каза тя. "Предлагам да работя в тясно сътрудничество със следващия президент на САЩ въз основа на тези ценности."

Министрите от кабинета на Меркел бяха далеч по-прями. Министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер заклейми Тръмп като "проповедник на омраза". Вицеканцлерът Зигмар Габриел го нарече инициатор на международно "авторитарно и шовинистично" движение. 

Германската преса също не си спести ударите. На корицата на списание "Шпигел" този уикенд се появи колаж на главата на Тръмп, насочила се към Земята като огромен пламтящ астероид, със заглавие "Краят на света (както го познаваме)".

Един от най-големите успехи на Меркел във външната политика като канцлер бе обединяването на 28-те коренно различни страни - членки на Европейския съюз, зад санкциите срещу Русия в отговор на интервенцията й в Украйна.

Ако Тръмп удържи на обещанието си да изгради по-близки отношения с Путин, трансатлантическият и европейски фронт срещу Русия ще се срине, което ще разбие политиката на Меркел към Путин из основи.

Най-високата цена

Меркел беше и двигателят на Европа за амбициозното търговско споразумение между Европейския съюз и САЩ, известно като Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП). Това споразумение, по което все още се водят преговори, изглежда със сигурност ще загине при управлението на Тръмп. Ако неговите протекционистки обещания станат реалност, те ще засегнат най-вече Германия, чиято икономическа сила зависи в голяма степен от отворения характер на световната търговия.

"Действия в посока ренационализация не биха били толкова опасни никъде другаде", написа тази седмица бившият германски външен министър Йошка Фишер. Той предвижда, че Германия ще плати "най-високата икономическа и политическа цена", ако популистката вълна доведе до още по-голямо отслабване или дори до разпадане на Европейския съюз.

Управлението на Тръмп ще постави предизвикателства пред Германия и на много други фронтове - от климата и фискалната политика до разходите за отбрана и финансовите регулации.

Тръмп обеща да направи това, на което Меркел и финансовият й министър-ветеран Волфганг Шойбле се противопоставят от години - да се възползва от изключително ниския лихвен процент и да инвестира огромни суми публични средства в модернизация на инфраструктурата.

По ирония на съдбата седмицата, в която Тръмп бе избран, Германия приключваше с изготвянето на бюджета си за 2017 г., който е образец за фискални ограничения. Не е ясно колко време Шойбле ще успее да се придържа към жадувания от него балансиран бюджет с исканията на Тръмп Европа да поеме по-голяма отговорност за своята отбрана.

Едно обаче е сигурно - при Тръмп Германия се изправя пред най-голямото си изпитание след падането на Берлинската стена.

"Да се твърди, че Германия изведнъж е станала новият лидер на западния свят, е не само абсурдно, но и опасно - защото това поражда очаквания, които просто никога не може да бъдат изпълнени", каза висш германски държавен служител.

/БТА/