Президентът Тръмп и бъдещето на Запада

Естония изживява странен ден, когато малката балтийска държава попада във фокуса на напрегнат дебат в американската кампания за президент, коментира POLITICO.

Конкретният проблем е: дали САЩ ще уважи задължението си в НАТО да защитава Естония, ако тя бъде нападната от Русия? Доналд Тръмп, който непрекъснато критикува малките страни членки на НАТО, че „се възползват“ от САЩ, не даде директен отговор. „Изпълнили ли са задълженията си към нас?“, казва той пред New York Times. “Ако изпълнят задълженията си към нас, отговорът е да“.

Часове по-късно поддръжникът на Тръмп Нют Гингрич засили скептицизма на републиканския кандидат към задълженията в НАТО, казвайки: „Естония е в покрайнините на Санкт Петербург. Не съм сигурен, че бих рискувал ядрена война в близост до Санкт Петербург“.

За естонците това е смразяващо послание. „Изведнъж най-важният ни въпрос – защитата на Естония, става проблем в тази кампания“, казва Юри Луик, бивш посланик на Естония в Русия. „Това е абсолютно неочаквано развитие и мрачна ситуация за всички в Източна Европа“.

„Възпиращата сила на НАТО до голяма степен зависи от позицията на президента на САЩ. Ако той е несигурен, това отслабва изключително много възпирането“, допълва той.

Краят на Запада?

Отвъд регионалната сигурност епизодът с Естония предизвиква по-голям и по-тревожен въпрос за европейците, наблюдаващи американската кампания за президент: ако Тръмп победи, дали изобщо ще чувства някакво задължение да поддържа историческата роля на страната си на защитник и гарант на Запада?

Засега отговорът явно е не.

Преди шест месеца европейските лидери се чувстваха комфортно да определят критиките на Тръмп срещу НАТО или обидите му към европейските страни като бълнувания на кандидат, който няма шанс да спечели номинацията на републиканската партия, камо ли да стане президент.

Вече не. Тръмп си спечели републиканската номинация, а кампанията му изстрелва непрекъснато шокиращи изявления. В същото време той разкри детайли за програмата си за външна политика, които са далеч по-тревожни за съюзниците на САЩ от всичко, казвано от него преди това.

На първо място той поставя под въпрос НАТО, който наскоро нарече „старомоден“. Отхвърляйки принципа на автоматична взаимна помощ, която е в основата на алианса, Тръмп заяви, че малките страни „се възползват“ от САЩ, като не плащат достатъчно в хазната на алианса.

„На този етап той е съвсем близо до това да каже „нека зарежем цялата идея и да изоставим НАТО“, коментира европейски дипломат, поискал анонимност. „Дори не смея да си представя какво ще представлява такъв свят (без НАТО)“.

Дебатът за споделянето на бремето в рамките на НАТО е просто бележка под линия в доктрината за външната политика на Тръмп. „Европейците трябва да разберат, че отговорността да защитават западната цивилизация ще бъде тяхна, ако Тръмп бъде избран“, казва Никълъс Дънган, старши научен сътрудник в Atlantic Council.

Някои източници описват програмата на Тръмп като дълбоко заложена двойнственост към международните ангажименти на САЩ и подозрително отношение към останалата част от Запада. Според Тръмп Брюксел е „адска дупка“, Германия е „тотална бъркотия“, а Франция „просто не е това, което беше“.

Франция, Белгия и Германия бяха жертви на терористични атаки през последната година. Но вместо да предложи съчувствие на съюзниците си, Тръмп поиска забрана на граждани от ударени от тероризъм страни в САЩ.

За Русия с любов

Може би дори по-тревожно за съюзниците от презрителното отношение на Тръмп е удобството, което заявява към Русия.

В интервю с Джордж Стефанополус за АВС той призовава за „по-добри отношения“ с Москва, подканвайки САЩ да приемат анексирането на Крим от Русия, което бе отхвърлено от Вашингтон и Брюксел като нарушение на международното право. Той отрече и да има подкрепяни от Русия бунтовници или съюзници в Източна Украйна.

С малки вариации подобни твърдения повтарят проруските позиции на европейската крайна десница. По отношение на Русия Тръмп се нарежда перфектно до лидера на френския Национален фронт Марин Льо Пен, до бившия ръководител на британската UKIP Найджъл Фарадж или до лидера на Алтернатива за Германия Фрауке Петри.

В определени случаи Тръмп дори директно ухажва руския президент Владимир Путин.

В странен коментар, който разтърси европейските политици, той заяви, че Русия трябва да помогне да се възстановят 30 хил. имейла, уж изтрити от личните профили на конкурента му от демократите Хилари Клинтън. Което реално си беше чиста покана към Русия да шпионира САЩ.

„Ако Доналд Тръмп се окаже президент на САЩ, най-добре да се насочим към бункерите“, пише в Twitter бившият външен министър на Швеция Карл Билд.

Освен всичко друго антизападните позиции и хвалби на Путин предизвикват опасения за независимостта на кампанията му. Пол Манафорт, мениджърът на кампанията му, преди е работил като политически консултант на проруското правителство на бившия украински президент Виктор Янукович.

Последна надежда

През следващите месеци европейските елити ще гледат внимателно американските социологически проучвания, надявайки се, че Клинтън ще запази преднината си. Много представители все още смятат, че няма как Тръмп да спечели, отчасти заради силния образ на Клинтън сред малцинствата и жените и отчасти защото алтернативата е твърде трудна за осмисляне.

Изненадващият вот на Великобритания да излезе от ЕС обаче показа, че проучванията може да грешат.

Ако Тръмп наистина спечели през ноември, има една последна надежда: да не е бил сериозен по време на кампанията си.

„С Тръмп ние не говорим за политика, не говорим за външна политика“, казва Дънган. „Не трябва да определяме какво казва от професионална гледна точка“.

За останалата част от Запада обаче тази надежда е твърде вяла.