Джанет Йелън насочва Федералния резерв (Фед) към първото повишаване на лихвените проценти от близо десетилетие, въоръжена с традиционни икономически модели, за които някои икономисти се опасяват, че могат да провалят усилията ѝ в свят на засилено печатане на пари и почти нулеви лихвени проценти, коментира Ройтерс.
69-годишната Йелън твърди, че моментът за повишаване на лихвените проценти идва, въпреки че инфлацията трябва още да се ускори. Йелън се доверява на десетилетия проучвания, според които пазар на труда, на който работните места са повече от работниците, в крайна сметка създава инфлационни напрежения.
Това е рискован залог предвид факта, че световната инфлация е на исторически ниски нива и много централни банки остават в режим на облекчаване, докато икономиките им се борят да постигнат някакво сцепление.
Ако е права, Йелън, която вече ръководи края на програмата за изкупуване на активи на Фед, ще заздрави репутацията, според която разчита на отдавна установени връзки между заетостта, заплащането и цените.
Ако греши обаче, Фед може да се присъедини към Европейската централна банка (ЕЦБ) и централните банки на Швеция, Израел и Канада, които се опитват, но все пак не успяват да избягат от нулевите лихвени проценти, наложени през финансовата криза от 2007-2009 г.
Има причини да се съмняваме в традиционната икономическа теория. Много икономисти предвиждаха спирала от понижаващи се цени, когато нивото на безработица в САЩ скочи по време на кризата, а след това решиха, че инфлацията ще се вдигне, когато безработицата намалее. Нито едно от двете неща не се случи, въпреки че Йелън през тази година твърди, че Фед е на път да повиши лихвените проценти, което обаче ще „зависи от данните“, вероятно ще е постепенно и няма да има предварително зададена траектория.
Това показва, че Йелън „се основава на традиционните модели, но добре знае, че съществува и несигурност“, казва Рандал Крошнер, който е един от гуверньорите на Фед заедно с Йелън между 2006 и 2009 г.
„Възможно е, макар и да е невероятно, традиционните модели просто да грешат и да сме в напълно нов свят. Но тя няма да вземе решение без солидни данни“, допълва Коршнер.
Йелън ясно показа, че моделите могат да служат само като ориентири при сложния процес на взимане на решение.
Интервюта с бившите колеги на гуверньора на Фед обрисуват образа на Йелън като прагматичен икономист, който е готов да коригира посоката, когато това е необходимо, но и който разчита на данните и икономическите теории, а не на предположения или предчувствия.
Това може да означава, че тя понякога изпуска сигнали, които или са твърде нови, или твърде трудни за измерване, за да бъдат използвани в традиционните модели, но все пак е възможно да са от значение за политиката.
Протоколите на Фед показват, че на политическа среща на Фед през септември 1996 г., Йелън, тогава член на управителния съвет на централната банка, казва, че е „изключително готова“ да подкрепи повишаване на лихвените проценти, тъй като анализът ѝ предполага, че инфлацията ще се повишава.
Алън Грийнспан обаче, председател на Фед по онова време, убеждава централните банкери да не предприемат стъпката, твърдейки, че вижда промени в икономиката, които ще задържат надолу цените и по-късно се оказва, че инфлацията наистина се запазва ниска.
„Това беше най-вече интуиция“, казва Алис Ривлин, друг член на борда от онова време, говорейки за предчувствието на Грийнспан, че производителността в САЩ нараства.
Погрешно определяне на инфлацията в момента може да спре растежа на заетостта и в крайна сметка да запази лихвените проценти около нулата или дори да накара Фед да обърне курса и да намали лихвените проценти.
„Ако не видят повишаване на разходите или цените, това ще ги накара да бъдат дори по-плавни, отколкото си мислят, че ще бъдат“, казва Донал Кон, който е част от борда на Фед, когато Йелън управлява централната банка в Сан Франциско между 2004 и 2010 г.
Централните банкери решиха, че през 2013 и 2014 г. наближава по-висока инфлация, което обаче не се материализира. Тази година Йелън твърди, че временните фактори, като ниски цени на петрола и силен долар, ще избледнеят, докато пазарът на труда оказва натиск върху цените.
„Това е праволинеен анализ, но проблемът е, че повтарят едно и също от години“, казва Тимъти Дай, икономист в University of Oregon. Твърде преждевременно повишаване на лихвените проценти може да увеличи шансовете американската икономика да потъне в рецесия, казва той.
Предпочитаният от Фед показател за инфлацията без цените на храните и енергията в момента е на ниво от 1,3%, а средната оценка на централните банкери е за ускоряване през следващата година, макар и да не успее да достигне целевата 2%.
Джон Фауст, бивш специален съветник на борда на Фед, на чието проучване за инфлационните прогнози Йелън се позовава, казва, че се съмнява централните банкери да имат единно мнение как да върнат инфлацията обратно към целта ѝ и да я запазят, дори ако са съгласни, че заздравяването на пазара на труда ще помогне.
С ниво на безработицата от 5%, наполовина спрямо нивото от 2009 г., Йелън се чувства достатъчно сигурна, за да предупреди централните банкери на 3 декември, че инфлацията може „значително“ да нарасне над целевото равнище от 2%, ако не я изпреварят с взимането на решение.
Някои централни банкери обаче, включително гуверньорът Лаел Брейнърд, твърдят, че връзката между безработицата и инфлацията не е толкова праволинейна, колкото е била и че световната икономическа слабост може да събори Фед от предприетия курс.
Много анализатори очакват Брейнърд, който се превърна в лидер на внимателната фракция на Фед, да приеме първо повишаване на лихвените проценти, без да спори, но да се нуждае от повече убеждаване при последващи увеличения.
От другата страна на дебата стои Чарлз Плосър, който ръководи Фед във Филаделфия от 2006 до март 2015 г. Плосър би предпочел лихвените проценти да нараснат още „преди година“, но все пак е доволен, че шефът на Фед улеснява дебата по повишаването.
„Фактът, че може да артикулира обосновката си, това е много важно“, каза той. „Защото тогава може да има дебат“.
преди 9 години Казано кратко и общо съгласен съм с проф.Ангелов - https://***.youtube.com/watch?v=VU4GN5bR-a4че трябва да се вземе най-доброто от неолиберализма(като се прави разлика между индустриалният и финансов капитализъм като дерегулации)и модерното кейнсианство(повече в коментар 11) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Явно трябва да се почне от книгата на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality - http://richardheinberg.com/bookshelf/the-end-of-growth-book - авторът поставя потресаваща диагноза(2011г.): човечеството е достигнало фундаментална повратна точка в икономическата си история. Траекторията на разширението на индустриалната цивилизация се сблъсква с неподлежащи на обсъждане природни граници. По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории и да преосмислим парите и търговията вместо да продължаваме да преследваме невъзможното безкрайно увеличение на БВП отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години продълж.на коментар 10 През лятото на 2012 г. докторантът Томас Херндън получил от свой професор задание да тества емпирично някое известно и сложно изследване. Младият учен решил да повтори изчисленията на харвардските икономисти Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт от последния им научен материал - http://solidbul.eu/?p=3421Грешката е за трилиони като искам да уточня ,че моята идея е строга формулирана - забрана на офшорки и т.н. регулации и данък лукс- https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685 с цел 6% бюдж.излишъци а не 3% - http://***.greentech.bg/archives/21201които се инвестират в точно определени неща - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558за да се избегне петролната катастрофа - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231и глобалното затопляне - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1494171174194445 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години На стената на проф.д-р Боян Дуранкев съм обяснил всичко ,че може да има и 10% растеж но с това не се решава фундаменталният проблем ,че устройството на свет.финан.иконом.система е грешно - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1678735562404671тоест трябва нова ''система'' - ресурсно базирана и планирана екологична икономика Проф.Иван Ангелов тук - https://***.youtube.com/watch?v=fw9lh1idQKc показва книга в която се предлага да се намалят ''бизнес кризите'' на капитализма но аз говоря въобще да ги няма тези ''кризи'' по идеята на проф. Маргарет Кенеди за ''Пари без лихва и инфлация'' - http://bgeconomist.bg/2013-04-28-20-17-49/173-lihvata-rak-na-obshtestvoto.html отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Това което незнам само е дали наистина незнаят за какво става въпрос или просто отлагат като си мислят ,че ще им се размине или чакат да умрат и след тях потопПрез 2011 г. беше публикувана интересна книга на Richard Heinberg, The End of Growth: Adapting to Our New Economic Reality - http://richardheinberg.com/bookshelf/the-end-of-growth-book - авторът поставя потресаваща диагноза: човечеството е достигнало фундаментална повратна точка в икономическата си история. Траекторията на разширението на индустриалната цивилизация се сблъсква с неподлежащи на обсъждане природни граници. По-нататъшният растеж ще бъде блокиран от три фактора: изчерпване на ресурсите, екологични ограничения и смазващия обем на дълга. Тези взаимодействащи си ограничители, пише Хайнберг, ще ни принудят да преоценим заветните икономически теории и да преосмислим парите и търговията вместо да продължаваме да преследваме невъзможното безкрайно увеличение на БВП отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години шуробадженащината и там не прощава ... или железен закон за олигархията а.к.а. теория за елита. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Въпреки, че почти всички инвестиционни посредници залагат на увеличаване на лихвените проценти днес , аз съм повече от сигурен, че такова няма да има; нито сега , нито през 2016 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Ми те / богатите / много внимават да не се руши стадният инстинкт на тревопасните...щото например ако утре стадото се юрне към обирджийниците , наречени банки и си поиска парите в брой... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Просто една глупава баба. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години наречи ги убийци, изнудвачи, рекетьори, садисти, откъснати от действителността мръсни *** - но *** НЕ! ЩОМ ТЕ СА ЖИВИ, БОГАТИ И СЕ НАСЛАЖДАВАТ НА ЖИВОТА, А НЕ ИЗМЪЧВАНИ И МЪРТВИ.... начи *** са бедните и тез дето се оставят да ги командват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар