Европа подценява последствията от евентуален Grexit

Гръцката драма продължава за поредна седмица. Но докато инвеститорите спекулират за възможен гръцки фалит, редно е да обърнат внимание и на поразително разцепване между САЩ и Европа, пише Financial Times.

На Източния бряг на Атлантическия океан политиците полагат усилия да докажат, че фалитът на Гърция и евентуален изход от еврозоната няма да бъдат катастрофални. По време на срещите с Международния валутен фонд (МВФ) през миналата седмица германските представители заявиха, че възможността Гърция да напусне еврозоната вече е била взета предвид на пазарите и шокът от евентуално напускане може да бъде контролиран.

На Западния бряг обаче настроенията не са толкова оптимистични. По-рано тази седмица Джейсън Фърман, председател на Икономическия съвет към Белия дом, публично предупреди, че „ако Гърция напусне еврозоната, това ще повлияе негативно не само на гръцката икономика, но ще представлява и огромен и ненужен риск спрямо световната икономика, точно когато много неща започват да се оправят“.

Защо мненията се различават? Отчасти заради стимулите. Държави като Германия, които прекараха последните три месеца в безсмислени опити да преговарят с гръцкото правителство, в момента са толкова разочаровани, че искат да намерят начини да рационализират ситуацията, заемайки по-твърда позиция. Американците от друга страна са една стъпка по-далече.

Другият фактор обаче е Lehman Brothers. Когато преди седем години инвестиционната банка се срина, американските чиновници получиха болезнен урок за това как и малките сътресения могат да изкарат нещата извън контрол. Техните европейски колеги също усетиха тази криза. Но трейдърите на Wall Street и бюрократите във Вашингтон станаха свидетели на верижната реакция, която остави дълбока следа в съзнанието им. И някои американци сега смятат, че има няколко ключови момента от провала от 2008 г., които могат да бъдат от голямо значение и за Гърция.

Първият ключов момент е, че дори ако рискът бъде анализиран добре, или дори очакван, това не значи, че той няма да породи неприятни неволни последствия. Шест месеца преди Lehman Brothers да се срине, Bear Stearns премина през страхотна криза, която накара регулаторите и банкерите да се подготвят за друг финансов шок. Преди банкрута на Lehman например регулаторите обсебено се опитваха да контролират рисковете, произтичащи от кредитни деривативи.

Но докато правеха това, те изпуснаха друг важен момент: това, което предизвика сътресенията на пазара, когато Lehman фалира, бяха не кредитните деривативи, а юридически въпрос, който дотогава беше пренебрегван, а именно, че британският закон за банкрута обезпечава дяловете на инвеститорите по различен начин от американския кодекс.

Вторият урок от Lehman е, че когато един емитент се провали, това може да повлияе и на останалите. Причината не се крие само в инвеститорите, които започват да гледат с безпокойство към недостатъците на другите юридически лица, но и в по-общата политическа несигурност: когато Lehman фалира, цялата финансова парадигма вече изглеждаше непредсказуема. От това последва паника при паричните пазарни фондове. Това води до третата точка: политическата нестабилност се отразява.

Това, което наистина изпрати световните пазари в дълбока дупка през 2008 г., беше фактът, че няколко дни след банкрута на Lehman, Конгресът на САЩ първоначално отказа банковият спасителен пакет, който Ханк Полсън, тогавашният финансов министър, подготви, като по този начин се създаде политическа несигурност.

Може би тези три опасности могат да бъдат избегнати в случая с Гърция. Регулаторите и банкерите прекараха месеци в изучаване на финансовите връзки около Гърция и в изпробване на различни сценарии при нейно излизане от еврозоната. Положението в страни като Испания и Ирландия е значително по-добро, което (на теория) намалява заплахата от верижна реакция.

И ако гръцкият фалит или изход от групата на единната европейска валута наистина се случат, останалите страни от еврозоната могат да представят единна, последователна политическа реакция, или поне така заявиха представители на еврозоната пред американските си колеги на срещите в МВФ.

Но трите довода – или надежди – за това са може би твърде оптимистични. От една страна очевидната непрозрачност на финансовите институции все още създава много възможности за неприятни логистични и юридически изненади.

От друга страна Гърция със сигурност не е единствената държава, обременена от огромен дълг. Не на последно място няма гаранция, че политическите изненади ще приключат с излизането на Гърция от еврозоната. Както и през 2008 г., в началото това може да създаде политическа несигурност.

Или казано по друг начин, въпреки че представители на еврозоната настояват, че могат да се справят с първоначалните рискове от гръцко напускане, вторичните проблеми са тези, които безпокоят американците (и то с основание). Не на последно място имаме и четвърти урок от Lehman Brothers: когато една криза удари, стойността на засегнатите лица е склонна да се свие. Дупката в счетоводния баланс на Lehman се оказа много по-голяма, отколкото някой си представяше. Подобна мисъл при какъвто и да е сценарий за напускане на Гърция от еврозоната е доста стряскаща – не само за Гърция, но и за цялата еврозона.

Още по темата четете тук!