Предизвикателството на руския упадък

Докато Европа дебатира дали да запази санкциите срещу Русия, политиката на агресия от страна на Кремъл към Украйна продължава с неотслабваща сила. Русия е в дългосрочен упадък, но тя все още представлява реална заплаха за международния ред в Европа и извън нея. Всъщност упадъкът на Русия може да я направи още по-опасна.

Това пише за сайта project-syndicate.org професорът от Харвардския университет Джоузеф Най, бивш помощник на военния министър на САЩ и бивш председател на Националния съвет за разузнаване. Той е член на Съвета за глобален дневен ред към Световния икономически форум. Последната му книга е „Свърши ли американският век“.

Не се заблуждавайте: това, което се случва в Украйна си е руска агресия. Твърденията на президента Владимир Путин, че руските войски не са участвали в сраженията бяха почти разбити наскоро, когато руски боец в Донецк потвърди пред руската служба на BBC, че те играят решаваща роля в офанзивата на про-руските бунтовници. Руски офицери ръководят директно големи военни операции в източната част на Украйна, включително обсадата и превземането на важен транспортен център като Дебалцево през февруари, съобщи той.

Но заплахата от Русия се простира далеч отвъд Украйна. В края на краищата Русия е страна с достатъчно ракети и ядрени бойни глави, за да унищожи САЩ. С отслабването на нейното икономическо и геополитическо влияние намаля и желанието й да обмисли отказване от ядрения си статут. Всъщност Русия не само съживи тактика от студената война чрез изпращане на военни самолети във въздушното пространство над балтийските страни и Северно море. Тя също така отправи завоалирани ядрени заплахи срещу държави като Дания.

Оръжията не са единствената сила на Русия. Страната също така се възползва от огромните си размери, неизчерпаеми природни ресурси, както и образованото население, включително множество квалифицирани учени и инженери.

Но Русия е изправена пред сериозни предизвикателства. Тя остава еднотипна икономика, в която енергията отговаря за две трети от износа. Населението й пък се свива, не на последно място, защото средната продължителност на живота е 65 години - цяло десетилетие по-малко, отколкото в други развити страни.

Въпреки, че либералните реформи може да решат проблемите на Русия, такъв дневен ред е малко вероятно да бъде приет в една страна, разяждана от корупция и с категорично нелиберално ръководство. Путин в края на краищата се стреми да насърчава нео-славянската идентичност, изразена преди всичко чрез подозрение към западното културно и интелектуално влияние.

Вместо да разработи стратегия за дългосрочно възстановяване на Русия, Путин прие реактивен и опортюнистичен подход, за да се справи с вътрешната несигурност, възприеманите външни заплахи и слабостта на съседите. Този подход понякога може да успее, но само в краткосрочен план. Путин поведе неконвенционална война със Запада, докато преследва по-тесни връзки с Изтока, което повишава вероятността Русия да се превърне в по-малък партньор на Китай без достъп до западните капитали, технологии и контакти, от които се нуждае, за да спре своя упадък.

Но проблемът на Русия не е само Путин. Въпреки, че Путин култивира национализма в страната, той намира благоприятна почва да го направи. Като се има предвид, че други ръководни фигури - например Дмитрий Рогозин, който през октомври миналата година изрази одобрението си за връщането на Аляска - също са силно националистически настроени, то наследникът на Путин вероятно няма да е либерален. Неотдавнашното убийство на бившия вицепремиер и опозиционен лидер Борис Немцов подкрепя това предположение.

Така Русия изглежда обречена да продължи упадъка си - резултат, който обаче не трябва да бъде повод за празнуване на Запад. Държави в упадък - спомнете си за Австро-Унгарската империя през 1914 г. - са склонни да рискуват повече, а с това стават и много по-опасни. При всички положения една процъфтяваща Русия може да предложи повече на международната общност в дългосрочен план.

Междувременно САЩ и Европа са изправени пред политическа дилема. От една страна е важно да се противопоставят на погазения от Путин основен принцип, че държавите не трябва да използват сила, за да нарушават териториалната си цялост. Въпреки, че е малко вероятно санкциите да променят статута на Крим или да доведат до оттегляне на руските войници от Украйна, те подкрепиха този принцип, като показаха, че той не може да бъде нарушаван безнаказано.

От друга страна е важно да не се изолира Русия напълно, имайки предвид общите интереси със САЩ и Европа, свързани с ядрената сигурност и неразпространението, тероризма, космоса, Арктика, Иран и Афганистан. Никой няма да спечели от нова Студена война.

Съчетаването на тези цели няма да е лесно, особено като се има предвид продължаваща криза в Украйна. По време на конференция по сигурността в Мюнхен през февруари много американски сенатори защитиха въоръжаването на Украйна - подход, който може да изостри ситуацията предвид доминацията на Путин в конвенционално въоръжение там. Предвид че германските лидери, включително канцлер Ангела Меркел, са против този подход, преследването му също така ще раздели Запада, укрепвайки допълнително управлението на Путин.

Други участници в конференцията заявиха, че Западът трябва да изключи Русия от SWIFT - международната система за банкови разплащания. Критиците обаче посочват, че това ще навреди на SWIFT и Запада, чиито банки ще загубят стотиците милиарди долари, които Русия в момента им дължи. От своя страна руснаците предупредиха неофициално, че това би било "реалната ядрена опция".

Проектирането и изпълнението на стратегия, която ограничава ревизионисткото поведение на Путин, като същевременно гарантира дългосрочния международен ангажимент на Русия, е едно от най-важните предизвикателства пред САЩ и техните съюзници днес. Засега консенсусната политика изглежда е да се поддържат санкциите, да се подкрепя икономиката на Украйна, както и да се укрепва НАТО (резултат, който Путин несъмнено не е целял). Всичко друго което се случва ще зависи до голяма степен от Путин.