Може би назря моментът да се запитаме как настоящето силно разширяване на паричната база в САЩ, което продължава вече повече от пет години, ще приключи. Историята на последния велик американски валутен експеримент, наречен с приятното за ушите название "количествени улеснения", датира от периода 1934-1937 г. За разлика от началото, краят му обаче не се оказва особено приятен.
През есента на 1937 г. най-големият фондов пазар в света – този в Ню Йорк, се срива, подпомогнат от навлизането на американската икономика в прословутата Рузвелтска рецесия. Разработвайки своя мащабен труд "Монетарна история на САЩ, 1867-1960", икономистите Ана Шварц и Милтън Фридман намират множество дефекти в осъществената тогава намеса на държавата в пазара. Години по-късно Федералният резерв признава открито грешките си, посочвайки, че е научил своя урок. Явно обаче това не е точно така, се посочва в анализ на експерта от Mises Institute Брендън Браун.
Според голяма част от анализиращите международната стопанска история силното икономическо възстановяване през 1935-1936 г. може би щеше да отнеме много по-дълъг период, ако не бяха последователните резки скокове на задължителните резерви в края 1936 г. и началото на 1937 г. Същевременно обаче валутните машинации на администрацията на Рузвелт и Фед, изразяващи се в девалвация на долара, раздяла със златни активи и свиване на лихвените нива до нулата, доведоха през 1936 г. до сериозна инфлация на цените на активите на американските капиталови и стокови пазари.
Години по-късно, в месеците след кризата от 2008 г., централните банкери и държавните апаратчици по света ни убеждават, че съществува целеви темп на инфлацията, който можем да възприемаме като "доброкачествен", каквото и точно да се крие зад това определение.
На практика към момента не съществуват емпирични данни, които да доказват, че възстановяването на американската икономика през 30-те години е дошло вследствие на количествените улеснения. Традиционните критерии за оценка, като например съотношението цена-печалба, са особено подвеждащи в период като онзи, когато светът е бил обхванат от геополитически, вътрешнополитически, парични и икономически неуредици.
Всъщност първоначалното бързо икономическо възстановяване на Щатите през 1936 г. изпада в застой от средата на 1937 г нататък, като факторите за това са много. През юли Японската империя започва своята мащабна инвазия на Китай. Превъоръжаването на Германия се ускорява след повторната окупация на Рейнската област. През май 1937 г. пък Върховният съд на САЩ се произнася в полза на Закона за честни трудови отношения приет, който въвежда понятието минимална работна заплата. Тази серия от събития срива доверието на бизнеса, който от есента на 1937 г. свива драстично инвестициите си.
Днес американската икономика е поставена под подобни изпитания. Времената на геополитически бури и валутни войни водят след себе си редица негативи, адекватната реакция на които може да дойде от единствено от пазара. Радикалните правителствени действия могат единствено да задушат предприемаческата инициатива, която и без това изглежда виси на косъм от срив. Или поне така показва историята.
преди 10 години тъй тъй тъй, я сега издири за медиум предприятията и ги добави:) Има и друго-макар, че аз се изцепих без да си проверя данните(цитирах някакъв тип от телевизията), а и за да сме честни ти каза само малки и средни, можеш да добавиш и микро и освен това самонаетите(ако и да не говорихме за тях). Събери тия цифри и ако е възможно с линковете ги постни тук:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Чети сам--каква сметка имам да правя.....These small enterprises account for 52 percent of all U.S. workers, according to the U.S. Small Business Administration (SBA). Some 19.6 million Americans work for companies employing fewer than 20 workers, 18.4 million work for firms employing between 20 and 99 workers, and 14.6 million work for firms with 100 to 499 workers. By contrast, 47.7 million Americans work for firms with 500 or more employees отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Чети сам--каква сметка имам да правя.....These small enterprises account for 52 percent of all U.S. workers, according to the U.S. Small Business Administration (SBA). Some 19.6 million Americans work for companies employing fewer than 20 workers, 18.4 million work for firms employing between 20 and 99 workers, and 14.6 million work for firms with 100 to 499 workers. By contrast, 47.7 million Americans work for firms with 500 or more employees отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Мило мишуенце, сега ще ти разкажа в коя сфера съм: преди демокрацията бях директор, управлявах 160 човека и това, за кото такива като мен ги уволняваха по онова време беше неизпълнението на плана, демек - спуснатите от РК на БКП икономически задачи пред предприятието. Така и не ме уволниха - сам напуснах през 1991-ва. От тогава съм частник, собственик на 2 фирми, едната с производствена дейност и персонал, достигал в добрите години до 84 наети, понастоящен 34 човека. От тях 8 са от 1994 г. при мен и до момента нямат нито една неизплатена заплата. Моя грижа е това да се случва и за в бъдеще. Иначе нямам никаква представа от икономика - в това си прав! Завършил съм ВХТИ и СДК МИО.Сподели ти сега за себе си и кажи от каква камбанария ни просвещаваш тук в дебрите на икономиката! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години В тия компании бачкат по няколко хиляди човека, максимум по няколко стотин хиляди хиляди. при над 300 000 000 държава. Ти си прави сметката. http://***.statisticbrain.com/u-s-largest-employers/ето ти примерна статистика, за най-големите отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Аз не се имам за голям разбирач. Ама това което прави ФЕД го оприличавам на това: все едно да имам пукната тръба в канализацията и от нея да имам теч, и като викна водопроводчика, той вместо да запуши дупката да ми каже: "А, проблем няма, ей сега ще усилим налягането (разбирай водната струя) и все нещо ще потече и за теб от душа (освен от дупката в тръбата)." отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ами има и доста големи корпорации, които дават голяма част на заетостта в САЩ и това са фирми като Google,Amazon, GM, GE,IBM, Unilever, Procter&Gamble, AIG и други...и не ми се вярва това да са 10%....но щом според теб е така..нека така да бъде...статистика не съм чел...базирам се на книга..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ами има и доста големи корпорации, които дават голяма част на заетостта в САЩ и това са фирми като Google,Amazon, GM, GE,IBM, Unilever, Procter&Gamble, AIG и други...и не ми се вярва това да са 10%....но щом според теб е така..нека така да бъде...статистика не съм чел...базирам се на книга..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Повтаря ли Федералният резерв грешките си от 1936-1937 г.?=====================То самият ФЕД е ГРЕШКА !!Когато чрез пирамидата "живот на кредит" изкуствено стимулираш "търсене", надувайки балона, какво може да очакваш ? ТОТАЛЕН КРАХ !маму стара, аз ли съм толкова *** (като неикономист) или във ФЕД са толкова *** , че не са си давали сметка , че тази финансово-"хартиена" икономика , нямаща реално нищо общо с реалната икономика , ще се пръсне !НЕ може да харчиш пари, които към момента не съществуват (не са изработени) и това да продължава до безкрай ! НЕ МОЖЕ !! Моята прогноза е , че ще има фалити на крупни компании и концерни, и БЕЗ ЗАНУЛЯВАНЕ НА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ СМЕТКИ НЯМА ДА СТАНЕ НИЩО !!С други думи - докато едни "богати" не престанат да бъдат такива , нищо няма да потръгне ! Природата си търси равновесието ! Престои да видим как нещо, което към момента е скъпо, ще стане евтино, а нещо, което в момента е евтино - ще стане скъпо ! Чак след това ще започне нов ръст на световнат отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години а ако вярно беше прочел статистиката, щеше да знаеш, че тия предприятия дават в същност над 90% от заетостта. Между другото-така е и в ЕС, така е и в БГ. Ама не разбирам връзката. Или и аз съм в друга сфера? отговор Сигнализирай за неуместен коментар