Лагард: Една дългова криза в САЩ ще застраши световната икономика

Генералният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард смята, че неуспехът да бъде повишен таванът по държавния дълг на САЩ би представлявал много по-голяма заплаха за световната икономика, отколкото настоящото спиране на работа на част от държавните агенции заради липсата на споразумение за бюджета на страната между Републиканската и Демократическата партия, съобщи BBC.

В реч, посветена на предстоящо десетилетие на предизвикателства за световната икономика, Лагард заяви, че американското правителство трябва да стабилизира финансите си в дългосрочен план. По думите ѝ постигането на споразумение за нов таван на държавния дълг на страната е „решаваща мисия“.

Тя обаче повтори вече споделяното свое мнение, че в краткосрочен план не трябва да има прекалено големи промени, тъй като това може да подкопае икономическото възстановяване.

Относно перспективите пред световната икономика като цяло генералният директор на МВФ е предпазлив оптимист. Лагард отбеляза, че макар те да остават потиснати, вече се появяват признаци за ускоряване на растежа и връщане на финансовата стабилност. Според нея не само САЩ, но и еврозоната набира инерция, като прогнозата е той да достигне 1% догодина, а дори в Япония нещата вървят на подобрение. Но и в трите изброени икономически региона са необходими промени в политиките, убедена е Лагард.

Коментарите ѝ бяха подкрепени и от американското министерство на финансите, според което просрочването на плащания по задълженията на страната може да доведе до финансова криза като тази от 2008 г. и дори по-тежка.

„Едно просрочване на задълженията би било безпрецедентно, а потенциалът му би бил катастрофален“, посочват от министерството в свой доклад. „Кредитните пазари може да застинат, стойността на долара може да потъне рязко, лихвите – да се изстрелят нагоре, негативните ефекти може да отекнат по целия свят и може да се стигне до финансова криза и рецесия, повтарящи събитията от 2008 г. и дори по-тежки“, се добавя в документа.

В него се изтъква, че ако това се случи, въздействието може да се запази за „повече от едно поколение“.

Разходите за заемане на средства от страна на правителството на САЩ вече нараснаха, като от съществено значение е, че то плаща по-малко, за да заеме средства за 6 месеца, отколкото за един месец – указание, че инвеститорите се притесняват за краткосрочните перспективи за фалит на САЩ на 17 октомври, който би поставил под съмнение изплащането на едномесечните американски държавни облигации.

Някои банкови анализатори пък вече определят следващия месец като „опасната зона на тавана на дълга“. По традиция инвеститорите разглеждат подобно състояние като на „обърната крива на доходността“, която се приема за предвестник на рецесия.

И президентът на САЩ Барак Обама подчерта това мрачно послание в своя реч вчера. „Колкото и да е безразсъдно блокирането на правителството, тъй като много хора понесоха удар от спирането на финансирането му, едно блокиране на икономиката вследствие от просрочване на задълженията би било драстично по-лошо“, каза Обама.

САЩ изпаднаха в политическа безизходица по въпросите на бюджета, тъй като републиканците, които контролират долната камара в Конгреса, искат отстъпки в Закона за достъпното здравеопазване от 2010 г., известен и като Obamacare, за да гласуват правителствения бюджет във вида, желан от президента. Настъпването на новата финансова година от 1 октомври без наличен бюджет накара администрацията да спре да изпълнява дейности, несъществени за цялостното ѝ функциониране, като над 700 000 души бяха принудени да излязат в неплатен отпуск.

За да предотврати възможността преодоляването на проблема с бюджета да стане част от преговорите за тавана по дълга, Обама използва речта си, за да призове председателя на Камарата на представителите, републиканеца Джон Бейнър, да подложи на гласуване разходната част. „Насрочете гласуване, спрете този фарс и сложете край на това блокиране веднага“, настоя президентът.

Според него за разлика от бюджетните битки в миналото настоящото безизходно положение не е следствие от идеологически различия, свързани с въпроса колко трябва да харчи правителството, припомняйки, че бюджетният дефицит през тази година се свива с най-бързото си темпо от 60 години. „Не става дума за разходите и за финансовата отговорност, всичко това е само заради едно нещо: манията на републиканците за изпразването на Закона за достъпното здравеопазване от съдържание“, подчерта той.

Настоящото блокиране на работата на правителството струва на американската икономика по около 300 млн. дневно, сочат оценки. Според анализатори на инвестиционната банка Goldman Sachs то може да отнеме по 0,2% от брутния вътрешен продукт на страната всяка седмица, в която се запази.