Световните финансови пазари бяха изумени, когато Федералният резерв на САЩ обяви на 18 септември, че не е готов да започне широко очакваното намаляване на темпа на своята програма за вливане на ликвидност (QE ). Председателят Бен Бернанке заяви, че Фед ще продължи своите месечни покупки на дългосрочни ценни книжа за 85 милиарда долара.
Разбирането на причините за неочакваната промяна в плановете на Фед може да помогне да се предвиди какво предстои, пише за сайта project-syndicate.org Мартин Фелдстейн, професор по икономика в Харвардския университет и бивш председател на икономическия съвет при президента на САЩ Роналд Рейгън.
След като Бернанке обяви през май, че Фед възнамерява да свие монетарните си стимули, инвеститорите започнаха да очакват, че известно намаляване на темпото на закупуване на активи може да започне още в началото на есента. В резултат на това доходността по десетгодишните държавни облигации нарасна с близо 50 базисни пункта - от 1,66% на 1 май до 2,13% в началото на юни. Пресконференцията на Бернанке след заседанието на Федералната комисия за открития пазар (FOMC) на 19 юни предизвика по-нататъшно повишаване на доходността до 2,5% на 1 юли и след това до 2,92% точно преди срещата на Фед през септември.
Накратко, пазарът очакваше ясно, е свиването на стимулите ще започне през септември и че програмата за изкупуване на активи ще приключи в средата на 2014. Има поне три причини, поради които Фед смени така рязко своите действия и насоки за политиката си.
Една възможност е Бернанке и другите лидери на FOMC - особено, заместник-председателят Джанет Йелън и президентът на колона на Фед в Ню Йорк Бил Дъдли - никога да не са възнамерявал да започнат свиване на стимулите. По-ранните изявления за свиване може би просто е трябвало да успокоят членовете на FOMC, че ръководството чува техните аргументи и ги взема на сериозно. Това предотвратява възможността опонентите да гласуват против мнозинството – нещо, което би издало политически безпорядък и липса на уважение към Бернанке. Ако това предположение е вярно, то може да се очаква лидерите на Фед да продължат с неотслабващо темпо програмата за изкупуване на дългосрочни ценни книжа през следващата година.
Второто възможно обяснение е, че Бернанке и други лидери на Фед наистина са очаквали, че ще започнат свиване на стимулите през септември, но са се стреснали от това колко бързо се покачват дългосрочните лихви след изявленията им за свиване. Бернанке говори за негова изненада в това отношение на пресконференция през юни, когато доходността по облигациите се бе повишила само с около 50 базисни пункта. До септември тя нарасна със 125 базисни пункта до почти 3%. Пазарите очевидно не са били убедени от изявленията на Бернанке, че по-бавните темпове на изкупуване на активи все още биха представлявали експанзионистична парична политика. По този начин Фед вече бе постигнал значително повишаване на лихвите, без да се налага да свива стимулите. Дори ако икономиката да беше силна, по-високите лихви биха подкопали жилищния сектор и други дейности, които са чувствителни към дългосрочните лихвени проценти.
Третият сценарий за действията на Фед е, че икономическата активност видимо се забавя, като бъдещето й темпо е уязвимо към още по-високи лихвени проценти. Годишният темп на растеж на БВП през първата половина на 2013 г. бе само 1,8%, а крайните продажби се увеличиха с едва 1,2%. Въпреки че няма официални данни за БВП за третото тримесечие, от частния сектор не се предвижда ускоряване на растежа, който вероятно ще означава растеж под 2% тази година. В допълнение, предпочитаната мярка на Фед за инфлацията е много по-ниска от целта от 2%. Годишният индекс на личните потребителски разходи, с изключение на храните и енергията, се увеличава в продължение на няколко месеца с темп от само 1,2%, които увеличават възможностите за изпадане в дефлация.
Всичко това означава, че Федералният резерв вероятно ще продължи сегашните темпове на QE до края на тази година и през 2014 г. Въпреки че Бернанке посочи в неговата септемврийска пресконференция възможността свиването на стимулите да започне преди края на 2013 г., той обвърза това с представяне на икономиката в съответствие с очакванията на FOMC. Ако това се тълкува като растеж на реалния БВП, който да удовлетворява FOMC, то Фед едва ли ще започне свиване на стимулите тази година, тъй като растежът ще трябва да се ускори до около 3% през последното тримесечие.
Въпреки че всичко сочи за продължаване на QE със сегашното темпо през 2014 г. (а може би и след това), има една причина, поради която малко свиване би могло да настъпи през декември. Бернанке се очаква да се оттегли през януари. Тъй като той въведе "неконвенционалните парични политики" за вливане на ликвидност и бъдещи насоки, той може да иска да покаже преди да се оттегли, че поставя Фед обратно на пътя на конвенционалните политики. Само една стъпка в тази посока обаче не би оказала съществено влияние върху нивото на лихвените проценти и темпът на икономическия растеж.
Продължавам да вярвам, че предимствата на QE вече не са значителни и че ниското ниво на лихвените проценти кара инвеститорите и банките да предприемат нежелани рискове. При тези обстоятелства Фед трябва да действа бързо, за да сложи край на програмата си за изкупуване на дългосрочни активи, завършва Мартин Фелдстейн.
преди 11 години За да не съм голословен - Англия гласува противно на очакваното за войната в Сирия. Всички очакваха Англия да подкрепи САЩ и всички в купом от ЕС да скочим на война и да повторим събитията в Афганистан, Ирак и Либия. Тук безпорно беше важно собственото мнение и личната свобода на островитяните да не се връзват на САЩ за този конфликт. Затова националните демокрации са важни. Ако има едно централизирано правителство то е прекалено тромаво за да види къде има грешки - пример Брюксел. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Започвам да си мисля, че идеята за глобализация на всяка цена (водеща до централизиран контрол от клика върху световната икономика, защото няма как да има Глобализация б ез централно управление!) потопи съществуващата в момента цивилизация. Ще отида дори още по надалеч - започвам да си мисля, че съществуването на национални (а не наднационално) демокрации е много по-важно и по-добро от глобална държава. Мисля си, че ако всеки щат в Северна америка беше отделна държава, нямаше да има такива проблеми. Децентрализирането на властта би разрушило тази монолитна военна и окупатроска структора - САЩ, правеща се на международен съдник и полицай. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Има известна истина в думите ти. САЩ, страната на предприемачите и неограничените възможности се превърна в страната на бройлерите, латиносите и черните, страната на уличните банди, на крайно богатите и скоро и на крайно бедните. За съжаление единствения изход от така натрупаните дисбаланси е ... война или революция ( ама истинска, не само лекичко изпускане на парата, щото парата е вече много). Да се надяваме че военните няма да изтрещят до толкова, че да предприемат първото и ще измислят някакъв начин за макар и по-продължително, но безкръвно изпускане на парата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аз съм +1 за първия сценарий. Допълнително някой с вътрешна информация е направил кинти, знаейки че всички очакват свиване, а то няма да се случи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Защото нищо друго не могат, освен да печатат пари. При 17 трилиона дълг, пру това в по-глямата си част точно към ФЕД, отказването от печатане и вдигане на лихвите означава край на тълстата баница за евреите на Уол Стрийт и тотален колапс на икономика, която е токсично базирана само и единствено на потребление. Средна класа вече няма, банките се окрупиха, производството на каквото и да е отдавна е изнесено в Китай...САЩ са една продънена и провалена държава, с черен президент - тотален некадърник на една нация, която може вече само да яде.ТъжноОще по-тъжно,че Европа е даже по-зле.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар