По начало офшорните компании и данъчните консултанти не са извън закона. Те предлагат легални възможности за намаляване на разходите и увеличаване на печалбата. Появяват се през 60-те години като една по-сенчеста страна на банковия бизнес. Постепенно се развиват истински данъчни оазиси: Каймановите острови, Бахамите, Бермуда, Панама, Монако, Люксембург, Лихтенщайн, Сингапур, Швейцария. След създаването през 1957 на „евродолара” в Лондон се създава пазар, на който Bank of England гарантира на чужденци да осъществяват транзакции и в други валути, а не само в лири стерлинги. От този момент офшорните зони се превръщат в основни играчи при реализирането на тези сделки, чрез които се избягва контролът на националните валутни пазари. По този начин Лондон се превръща в световен финансов център, а офшорните зони – в субекти на бизнес сделки, осъществявани извън контрола на държавата капитали.
Според официални данни поне половината от международното банково кредитиране и една трета от преките чуждестранни инвестиции се осъществяват чрез тайната юрисдикция на офшорните зони. Нещо повече: половината от паричната маса в обръщение в един или друг момент преминава през офшорните зони, като само през хедж-фондовете сумата е около 1,17 трилиона долара. Анализатори като Хенри Джеймс са категорични, че тази практика до голяма степен носи вината за сегашната рецесия, тъй като все повече стават парите, замесени в пране, създаване на компании-фантоми, ограбване на инвеститори и укриване на печалби.
Представете си шока на британското правителство, когато през 2007 г. национализира фалиралата банка Northern Rock и установи, че 50 млрд. лири под формата на ипотеки са били прехвърлени към офшорни сметки, скрити зад благовидната фасада на фондация за борба със Синдрома на Даун. Властите в Германия пък уличиха фармацевтичния гигант Merck & Co., че като прехвърлил патентите за своите медикаменти към фиктивна фирма на Бахамите, е спестил 2,3 милиарда долара данъци. Преди това разследването в най-големия скандал в корпоративната история на САЩ - фалита на енергийния гигант Enron - бе установено, че скандалната кражба на финансови активи е станала възможна само заради мрежата от 3 000 фиктивни дъщерни фирми в офшорни зони.
Най-често използваната офшорна измама е фиктивната търговия между свързани фирми с нереални цени. Така например компанията може да продаде експортен продукт на своя офшорен филиал на драстично ниска цена, след което той я препродава на пазарни цени, а печалбата остава в офшорната зона (в някои от тях корпоративният данък е нулев). Или обратното: офшорният филиал внася продукт на реална пазарна цена, но след това го продава на фирмата-майка на нереално ниски цени, поради което компанията може да направи сериозни отчисления от сумите в своята данъчна декларация. По този начин от 49-те най-бедни страни в света през миналата година са били изнесени суми в размер на 8,5 млрд. долара (740 млн. от Нигерия, 450 млн. от Пакистан, 274 млн. от Бангладеш, и т.н.
По данни на световната банка в офшорните зони годишно се въртят от 21 до 32 трилиона долара – двойно повече от държавния дълг на САЩ и почти равни на БВП на САЩ, Китай и Япония, взети заедно. Tax Justice Network определя тези пари като „могъща черна дупка в световната икономика, която заплашва да погълне останалата легална икономика”.
В световен мащаб близо 10 млн. души държат активите си в различни данъчни оазиси – и тези активи не са само пари, а и луксозни имения, самолети, яхти… Много експерти смятат, че тези тайнствени офшорни богаташи притежават повече от официалните милиардери в ранглистата на Forbes.
Най-много офшорни компании са регистрирани досега на Британските Вирджински острови – над 800 000, а в момента най-много фирми се регистрират в Хонконг – по 15 000 на година.
Според досега установените факти от Международния консорциум на разследващите журналисти 3 са частните банки, които управляват офшорните сметки и активи на 92 000 души. Данните на Световната банка и МВФ показват, че само UBS, Credit Suisse и Goldman Sachs контролират активи на обща стойност от 9,8 трилиона щатски долара. Ако прибавим тези цифри към официалната статистика, ще се окаже, че неравенството, бедността и разслоението в света са много по-големи от това, което регистрират международните институции и организации. В същото време правителствата продължават да водят политика, която прехвърля бремето от кризата върху мнозинството от гражданите на своите държави, без да закачат офшорния елит на богаташите. Както казва експертът по данъчните оазиси Хенри Джеймс, ако светът успее да си върне дори и половината от тези укрити активи, може да се окаже, че много от бедните държави от Третия свят реално са богати и пребогати. Дали това важи и за България? За момента няма как да узнаем.
* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 34 / 2013
преди 11 години Представям си всичко това, като един балон - като го стиснеш от единия край той се издува от другия.Явно една от причините да има офшорки е тази, че данъците са прекалено високи - в някои страни.Щом на световно ниво се допуска да има такива зони, смятай за каква корупция по високите етажи става въпрос. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Да бяхте проверил кой е авторът на статията, преди да направите такъв лекомислен коментар. В нета може да се намери доста за г-н Ценков. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Повече такива статии. отговор Сигнализирай за неуместен коментар