Защо „прекрасната работа“ на Фед и ЕЦБ не задвижва световната икономика

Изключително затегнатите фискални политики на САЩ и държавите-членки на еврозоната натискат икономическия растеж и заетостта в близо две трети от индустриализирания свят. Тези две икономически системи представляват и около 40% от световната икономика. Същевременно една трета от световната икономика се изхранва благодарение на търговските си партньори.

С няколко думи това е, което сдържа търсенето, производството и създаването на работни места в световен мащаб. Това са и мощните насрещни ветрове, срещу които работят монетарните политики на САЩ и еврозоната, твърди Майкъл Иванович в свой коментар за CNBC.

Едно по-задълбочено разбиране на тези проблеми представя доста различна перспектива за трудните задачи, пред които са изправени американският Федерален резерв и Европейската централна банка. Защото не неефективността на монетарната политика е това, за което става дума.

Това е рядкото съчетание на едновременно въздействие на прекалено много рестриктивни фискални политики, нарушени до голяма степен канали за финансово посредничество и парализиращи търговски дисбаланси в особено потиснати части на световната икономика (еврозоната), където е налице очевидна необходимост от силно стимулиране на вътрешното търсене в страни от региона, чиито външнотърговски излишъци варират между 2% и близо 9% от брутния им вътрешен продукт.

Извънредните инструменти и техники на монетарна политика, използвани от Фед, бяха уместен отговор на взривяващата се финансова система и за последвалата изключително тежка рецесия. Последиците от кризата продължават да се усещат: към края на последния отчетен период в средата на април балансът на Фед е на двойно по-високо ниво спрямо периода, предшестващ началото на кризата през 2008 г.

Всичко това се отразява на относителната слабост на кредитната активност на американските банки. Потребителските им кредити през 12-те месеца до края на февруари нараснаха с около 3%, докато небанковото кредитиране на домакинствата през същия период скочи с 9%, показвайки, че спадът в банковото кредитиране на потребителите не е въпрос на слабо търсене на кредити. Не е въпрос и на липсата на необходимите фондове за отпускането на заеми. Банките сега разполагат с излишни резерви от 1,7 трилиона долара, което представлява ръст от 13% спрямо същия момент преди година.

Усилията на Фед да подпомогне оздравяващата финансова система да възстанови традиционните канали на финансово посредничество доведоха до съществен напредък. До реалната икономика достигат леки условия за кредитиране и няма съмнение, че монетарните стимули отчасти компенсират въздействието на натиска от страна на съкращаването на разходите и повишаването на данъците.