Последният кръг вливане на ликвидност, предприет от председателя на Федералния резерв (Фед) Бен Бернанке ще достигне 1,14 трлн. долара преди той да прекрати програмата през първото тримесечие на 2014 г., прогнозират икономисти, участвали в проучване на Bloomberg.
Бернанке ще продължи да купува ипотечни облигации за по 40 млрд. долара и ДЦК за по 45 млрд. долара всеки месец, въпреки че някои представители на централната банка предупреждават, че подобно безпрецедентно разширяване на баланса на институцията ще усложни затягането на монетарната политика, когато това се окаже необходимо.
„За да стигнем до момент, в който Бернанке ще се почувства спокоен да прекрати програмата, трябва да станем свидетели на серия добри икономически доклади, които простно няма да получим през тази година“, казва Ерик Грийн, валутен директор на D Securities Inc. и бивш икономист на Фед в Ню Йорк.
Федералната комисия за отворения пазар (FOMC) се очаква да поднови своя ангажимент за изкупуване на активи на двудневната си среща, която започва днес, след като оцени дали положителните аспекти от програмата превишават риска от инфлация или финансова нестабилност. Неотдавна Бернанке заяви, че настоящата политика на банката ще продължи, докато не станем свидетели на „чувствително“ повишаване на заетостта.
Представителите на Фед имат по-оптимистични очаквания за икономиката, отколкото повечето анализатори. Членовете на FOMC прогнозират, че растежът през 2013 г. в САЩ ще е в границите между 2,3% и 3%, докато според участвали в проучване на Bloomberg икономисти той ще е около 2%.
„Икономиката няма да е в състояние да генерира растеж над 2%“, тъй като е изправена пред редица проблеми – от повишаването на федералните данъци до все още слабия темп на глобалното възстановяване, коментира Грийн.
Програмата за изкупуване на облигации на Фед няма да помогне особено за понижаването на възлизащата на 7,8% безработица в страната, прогнозират икономистите, участвали в проучването. Според 57% от тях програмата няма да има абсолютно никакъв ефект върху разкриването на нови работни места през тази година.
Икономистите, които все пак очакват вливането на ликвидност да повлияе положително на заетостта, прогнозират, че ефектът през 2013 г. ще е в рамките на 250 хил. новосъздадени работни места. Миналата година новосъздадените работни места в САЩ достигнаха 1,8 млн.
През януари работодателите вероятно ще наемат 160 хил. служители спрямо 155 хил. през декември, прогнозират икономистите, участвали в проучването на Bloomberg. Официалните данни на министерството на труда ще бъдат публикувани на 1 февруари.
Първият кръг вливане на ликвидност беше стартиран през 2008 г. Тогава Фед купи ипотечни облигации за 1,4 трлн. долара и ДЦК за 300 млрд. долара. През втория кръг вливане на ликвидност, стартирал през ноември 2010 г., Фед купи щатски ДЦК за 600 млрд. долара.
Президентът на Фед в Сейнт Луис Джеймс Булард и президентът в Канзас Естер Джордж са сред централните банкери, които изразяват опасения за рисковете от програмата за изкупуване на облигации, която този месец разшири баланса на банката над 3 трлн. долара за първи път в историята.
На 10 януари Булард коментира пред репортери, че Фед предприема „много агресивна политика“ и че това него лично „малко го изнервя“.
Също на 10 януари в Канзас Сити, Мисури, Джордж заяви, че „продължителният период на близки до нулата лихвени проценти може чувствително да увеличи рисковете от бъдещи финансови дисбаланси“.
преди 11 години Дали наистина може да отпечата толкова долари колкото си поиска? Сигурно му прави страхотно удоволствие да разиграва Обама и сената с вечния проблем с тавана на дълга. Вместо просто да отпечата достатъчно долари и с един замах да реши дъпговите проблеми на страната си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Хартийките са важни, защото с тях си купуваш стоки и услуги или с други думи живееш благодарение на тях. Всеки иска да ги притежава и това им придава стойност и те я имат тази стойност. Важното е, че този, който ги печата, в замяна получава стоки и услуги. Следващият им притежател също ще получи стоки и услуги, но преди това е дал стоки и услуги итн. Само печатащия получава нещо срещу нищо. Там си крие американския просперитет. Те никога няма да изчезнат като икономика, защото целят свят ще им дава стои и услуги, а в замяна ще получава хартийки, въздух или както искате го наречете. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ами това имат впредвид под доверие. Т.е. останалия свят има доверие на Американците, че техните хартийки са много важни. Определено е хлъзгава плоскостта. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Няма парична единица в момента, която да е обезпечена с нещо. Не е и въпрос на някакво доверие, за което тук пишете (не знам на кой му хрумна това). В хората има едно количество пари, което определя цените на стоките и услугите. Когато ликвидността се увеличи, увеличава се търсенето на стоки и услуги, а от там и цените. Това е най-малкия проблем, че цените ще са по-високи. Това, което правят американците е, че печатат хартийки без никаква стойност, а в замяна на тях получават стоки и услуги с много висока стойност. С други думи, целият *** свят храни американците, а те просто раздават напечатани хартийки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години абсолютно си прав отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Колегата беше прав. Долара е обезпечен от доверието в него, или по точно от вярата какво може да направи този, който го печата ако се усъмниш в него. Примерно да ти наложи демокрация от капиталистически вид. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Обезпечени са наличните пари към момента. Печатането на нови пари ОБЕЗЦЕНЯВА наличните пари към момента, защото новите не са обезпечени. Обезценяването на парите директно намалява стойността на моите и твоите спестявания, както и стойността на планираните ми в близко бъдещите приходи. Така, че драги печатането на пари от тази "банка" е кражба от моя и твоя и на всички нас труд. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Книжните пари са обезпечени само с доверието в печатащите ги правителство (ЦБ). Когато това доверие рухне, книжните пари се връщат към реалната си стойност = 0. Случвало се многократно в миналато, ще се случва и в бъдеще. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Защото тези книжни пари са обезпечени с нещо, което е в актива на банката - злато, чужда валута, диаманти, чуждестранни ДЦК-та и т.н.-. В този случай емисията нови книжни пари е в нейния пасив. Просто счетоводство на пръв поглед, но това са неща от най-висшата политика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Без да претендирам да съм финансист - не разбирам защо емисията на пари да е дълг на централната банка ? Банката си печата, а сметката се плаща от всички. В случая с долара, сметката ще се плати от цялата планета. отговор Сигнализирай за неуместен коментар