Нанси ходи по тънък лед

От няколко дни САЩ и Китай се предупреждават взаимно да не изострят ситуацията в Тайван и около него. Всичко се усложнява особено много от факта, че двамата най-висши представители - Джо Байдън и Си Дзинпин - бяха поели публични ангажименти. Затова американците трябваше да очакват и вероятно наистина очакваха, че Китай ще реагира не само вербално на посещението на председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван.

Фактът, че това посещение - без разпознаваема и разбираема програма - не се вписва добре в политическия пейзаж, е известен и на Байдън, който обаче не може да диктува на най-висшия представител на парламента на САЩ кога и къде да пътува. Това, от своя страна, е трудно да се предаде на диктатор като Си Дзинпин, който може да диктува на подчинените си какво трябва и какво не трябва да правят.

Нещо повече, Си се намира в деликатна вътрешна ситуация, до която сам се бе докарал - например чрез твърдата си политика спрямо Covid-19 - но от която външнополитическата криза сега може да открие твърде удобен изход, поне в краткосрочен план.

И така - Китай изпрати изтребители, за да посрещнат влиятелния американски политик на остров Тайван. 82-годишната Пелоси обяви „безусловната подкрепа на САЩ за динамичната демокрация на Тайван". В Пекин подобни фрази звучат така, сякаш местната храна дим сум се сервира с кетчуп. Китайците си взеха Макао и Хонконг, а бунтовните провинции Тибет и Синдзян засега са на пауза.

От гледна точка на комунистическото ръководство завземането на Тайван е само въпрос на време. Островът принадлежи на Народната република, заявява Пекин. Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ, очаква ответни мерки след заминаването на Пелоси от Тайпе. Китай ще засили военното си присъствие в региона; възможни са китайски маневри с бойни кораби и самолети.

Посещението на Пелоси ясно показва, че и тук демокрацията се противопоставя на автокрацията, точно както в Украйна. Русия надминава своя партньор Китай в империалистическата си позиция: първо Украйна, после Молдова, после Грузия, после Арктика - това е ефектът от речите на кремълските клептократи.

Действително посещението на толкова високопоставен американски политик в Тайпе рискува да изостри конфликта за острова, който Китай смята за свой. Особено в момент, когато китайско-американските отношения вече са силно обтегнати.

През годините в конфликта в Тайван се установи крехко статукво, което, макар и незадоволително от гледна точка на мнозина, досега успешно предотвратяваше военна конфронтация.

Казано по-просто, Китай изисква от държавите, които искат да поддържат официални дипломатически отношения с Пекин, да не поддържат официални дипломатически отношения с Тайпе, т.е. искат това и от САЩ. Всяко нарушение, независимо дали от страна на китайците или американците, което може да се тълкува от другата страна като нарушение на настоящото статукво, застрашава крехкото равновесие в конфликта.

В края на краищата и двете страни са в контакт

Затова сега Китай разполага голямо военно оборудване около Тайван. Не може да се предполага, че обявените „маневри“ ще бъдат прелюдия към военна инвазия в Тайван. От рационална гледна точка военна ескалация или стъпка в тази посока от страна на Китай засега нямат смисъл. Икономиката е под натиск, бюджетите са претоварени и експертите се съмняват, че китайската армия дори би била в състояние да се справи успешно в сложен военен конфликт за по-дълъг период от време.

Но Китай под ръководството на Си отдавна не действа рационално, поне от гледна точка на Запада. Идеологическите цели имат приоритет. А в управляващата Комунистическа партия волята за „обединение" на Китай и Тайван, както тя го нарича, е огромна. Експертите предупреждават, че националистическите сили, които укрепнаха при управлението на Си, отдавна жадуват за война.

Заради всичко това е необходим такт както от американска, така и - най-вече - от китайска страна. Двете страни, както беше съобщено няколко пъти във вторник, са в постоянен контакт. Това е добре и се надяваме да се избегнат недоразумения.

Остава въпросът каква е ползата от всичко това за тайванците, които в голямото си мнозинство искат всичко друго, но не и „обединение" със своите „сънародници" на континента. Каквото и да се случи през следващите дни, те ще трябва да се справят с последиците от посещението на Пелоси в родината си.