Какво може да научи Москва от Техеран за санкциите?

Официално Сирия е включена в дневния ред на срещата на президентите на Иран, Русия и Турция този вторник в Техеран. И това не е изненада, защото домакинът Ебрахим Раиси свика срещата на върха в рамките на т.нар. процес от Астана, в който трите държави координират действията си в Сирия от юли 2017 г. насам. Войната в Сирия със сигурност ще изиграе роля в преговорите; и трите страни участват активно в случващото се и понякога преследват противоречиви интереси. Но Сирия няма да бъде единствената тема на срещата в Техеран, а за двама от тримата президенти вероятно дори няма да е най-важната, пише в свой анализ Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Основният интерес на Иран е да балансира новата ос, която се оформя между Израел и арабските държави от Персийския залив след пътуването на американския президент Джо Байдън в Близкия изток. За руския президент Владимир Путин цялата външна политика в момента е доминирана от войната му срещу Украйна. Само за турския президент Реджеп Тайип Ердоган Сирия е на преден план. През май той обяви инвазия в Северна Сирия, за да се създаде т.нар. зона за сигурност от 30 километра. Разбира се, това не е възможно без съгласието на Русия и Иран, а те няма да са готови да го дадат без реципрочни действия.

За руското ръководство Иран в момента е интересен най-вече защото иска да се поучи от опита му с натиска на чуждестранните санкции. Когато руският външен министър Сергей Лавров посети Техеран в края на юни, основната му грижа беше как икономиката на страната да стане независима от „капризите и прищевките на нашите западни партньори". Противно на оптимистично звучащата пропаганда на лоялните на Кремъл медии, руските икономисти, а също и правителството, са наясно, че западните санкции скоро ще имат сериозни и дълготрайни отрицателни последици за руската икономика. Сега Москва с голям интерес наблюдава как Иран, който е засегнат от санкции в различна степен от Ислямската революция през 1979 г. насам, се справя с тази ситуация.

Усложнения в отношенията на Москва с Техеран

Нещо повече, от гледна точка на Русия, на фона на постоянната конфронтация със Запада е по-важно от преди да се засилят връзките с всички страни, които са в постоянен конфликт със САЩ. Но отношенията между Техеран и Москва са сложни. В Сирия, въпреки че и двете страни подкрепят тиранина Башар ал-Асад, те са и конкуренти. А между правителствата редовно избухват открити спорове. Само през миналия уикенд например руският посланик в Техеран публично обвини Ислямската република, че не е погасила дългове за няколкостотин милиона долара. По този начин по-нататъшните скъпи покупки на оръжие от Иран в Русия се отдалечават сериозно във времето.

За първи път обаче се появява възможност за реципрочни отношения по въпросите на въоръженията. Джейк Съливан, съветник по сигурността на американския президент, заяви през миналата седмица, че Вашингтон разполага със сигурна информация, че Русия иска да придобие дронове от Иран. Американските медии съобщават, че руски делегации са посетили няколко пъти иранския център за обучение за работа с безпилотни самолети в Кашан. Иран опроверга тези съобщения, но опровержението беше доста половинчато и остави отворени вратички. А руските военни експерти говорят с голямо уважение за това, че иранските безпилотни самолети са много по-добри от руските. Тъй като Иран не разполага с ефективни военновъздушни сили - също в резултат на санкциите срещу страната - революционната гвардия е разработила евтини безпилотни самолети и ракетни системи на базата на прихванати американски безпилотни самолети, с които Иран може да води асиметрична война.

В икономическата област обаче Русия и Иран досега не са партньори, а конкуренти - макар че след посещението на руския вицепремиер Александър Новак в Техеран в края на май руските медии обширно съобщиха колко предприемачи са пътували с неговата делегация и какво сътрудничество е било възможно, и двете страни изнасят предимно енергийни суровини. Като предлага своя петрол с отстъпка на Китай и Индия, Русия намалява валутните приходи на Иран. Освен това в момента Москва е силно заинтересована да държи Иран извън световния петролен пазар - защото колкото по-лесно западните страни се снабдяват с петрол от източници, различни от Русия, толкова по-ясно се изрязва енергийното оръжие на Кремъл.

Русия и преговорите за ядрената програма на Иран

Вероятно това е и една от причините, поради които Москва иска да попречи на подновяването на споразумението за иранската ядрена програма. Главният ирански преговарящ Али Багери-Кани неколкократно потвърди интереса на Иран към сделка. Разговорите във Виена продължават и не са прекъснати, каза той многократно. Успоредно с това Иран засилва натиска си върху страните по споразумението да търсят нова договореност. В неделя бившият външен министър Кемал Харази, довереник на революционния лидер Али Хаменей, заяви, че след като Иран е увеличил обогатяването на уран от 20 на 60%, той може да продължи да обогатява до 90%. Все още не е взето решение. Също през уикенда бившият депутат Али Мотаххари заяви, че от самото начало планът е бил да се придобие ядрено оръжие като средство за възпиране. Но не било възможно да се запази в тайна.

Сблъсъкът на интереси между Москва и Техеран в енергийната политика обаче е по-дълбок. Те не се появиха само с войната в Украйна и последиците от западните санкции срещу Русия. Преди година Иран обяви откриването на голямо находище на нефт и газ на своя територия в Каспийско море. Според търговските издания обаче Иран е поел ангажимент пред Русия да не експлоатира находището Чалус, за което се твърди, че е едно от най-големите по рода си в света, в продължение на двадесет години, а ако го направи, руските компании да получат договор за разработка.

Каспийско море е източник на търкания между Техеран и Москва и по друга причина. Иран все още не е ратифицирал конвенцията за правния статут на Каспийско море, договорена между крайбрежните държави през 2018 г. По съветско време двустранен договор предоставя на Иран 50% от вътрешните морски води. Новата конвенция, която включва Азербайджан, Казахстан и Туркменистан като крайбрежни държави в допълнение към Русия и Иран, намалява дела на Иран до малко над десет процента. Техеран не иска да приеме това.

Ердоган иска да може да се намеси в Северна Сирия

Една от иранските тревоги по време на срещата вероятно ще бъде свързана с доставките на пшеница от Русия. Миналия четвъртък членът на парламентарната комисия по земеделие Джалал Махмудзадех заяви, че запасите от пшеница и олио за готвене са достатъчни само за двадесет дни, което предизвика обществена загриженост. Страната изпитва сериозни затруднения с повишените цени на тези продукти в резултат на войната в Украйна. През последните дни експертите изтъкнаха това и в руските медии - и заключиха, че сега Иран трябва да е още по-заинтересован от сътрудничество с Русия, отколкото преди.

Въпреки това репутацията на Русия сред иранската общественост е слаба поради исторически причини, които датират още от XIX век. В диктаторските мирни договори от 1813 г. и 1828 г. Персийската империя Каджар е трябвало да отстъпи на Царската руска империя територия с размерите на старата Западна Германия. Това все още определя представата на много иранци за опасностите, идващи от Русия. За разлика от това представата на иранците за Турция е сравнително положителна. Границата между двете страни е непроменена от 1639 г. насам и Турция е една от малкото страни, в които иранците могат да влизат без визи.

Приоритет на турския президент Тайип Ердоган в Техеран ще бъде да получи руското и иранското одобрение за четвъртата голяма инвазия в Северна Сирия от 2016 г. насам. Само преди няколко дни сирийските кюрди призоваха Иран да се противопостави на турската инвазия. От своя страна Русия използва Сирия като коз за оказване на натиск върху Турция. На 7 юли например, като предупреждение към Турция, Русия блокира продължаването на помощта на ООН за четирите милиона жители на провинция Идлиб, която не минава през режима в Дамаск, а през Турция. Турция се опасява, че прекратяването на помощта може да предизвика масова имиграция към Турция.