Някога реформатор, сега Путин е типичен застаряващ автократ

При посещение в Ню Йорк през 2003 г. Владимир Путин се представи пред инвеститорите като икономически реформатор, който желае да приобщи западните капиталисти, като каза, че Русия е нещо повече от поредната петродържава и споделя ценностите на „нормална европейска нация“, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Тези думи са без тежест сега, когато Путин нахлу в Украйна, но тогава той изглеждаше искрен. След като пое една страна, ударена в края на 90-е от финансова криза и дефолт, той наблягаше на приватизацията и дерегулацията. Той въведе плосък 13-процентов данък върху доходите, спечелвайки американските консерватори. Подпомогнати от високите цени на петрола, реформите помогнаха за увеличаване на руския доход на глава от населението от 2000 долара в началото на мандата му през 2000 г. до връх от 16 000 долара в началото на 2010-те.

Но властта и успехът промениха Путин. За разлика от колегите си от други развиващи се пазари, той скоро спря да се среща с чуждестранни фонд мениджъри. Един от неговите сътрудници ми каза, че подобни срещи са за „средни и малки сили“, а не за големи като САЩ и Русия.

През 2010 г. бях поканен да дам „откровена“ оценка за руската икономика в Москва с участието на Путин. Без да осъзнавам, че сесията се предава по телевизията, приех поканата буквално и казах, че успехът на Русия ще бъде труден за поддържане. За да се развие като страна със средни доходи, Русия ще трябва да се придвижи икономически отвъд петрола, да намали зависимостта си от големите държавни компании и да се справи с широко разпространената корупция. На следващата сутрин видях името си в пропутинските държавни медии, които ме атакуваха като груб гост, без чийто чужд коментар и капитал Русия би могла да мине.

Няколко месеца по-късно интервюирах бившия президент на САЩ Джордж Буш-младши, който описа подобна промяна в Путин, от прагматичен в началото до наперен в края на 2000-те. На последната им среща в Москва Путин представи своя лабрадор Кони като „по-голям, по-силен, по-бърз“ от Барни, териера на Буш.

Сега Путин често е описван като характерен руски лидер, нетърпелив да си върне имперската сфера на влияние. Погледнат от икономическа гледна точка обаче той е универсален тип.

Моите изследвания показват, че икономическото представяне е далеч по-нестабилно при автократични, отколкото при демократични лидери, че се влошава, колкото по-дълго се задържа лидерът, и че е особено ненадеждно в петролните държави. Путин съчетава и трите качества: дългогодишен автократ в страна, произвеждаща петрол.

До края на 2000-те години Путин стана самодоволен и спря да настоява за реформи. След като инвазията му в Крим през 2014 г. предизвика западни санкции, той стартира нова промяна, не, за да стимулира растежа, а за да създаде руска крепост, в която чуждите капиталови потоци не могат да проникнат.

Изглежда, че тези защити работеха известно време, но сега се пропукват под интензивните нови санкции. От своя връх от 16 000 долара доходът на глава от населението в Русия спадна до 12 000 долара преди инвазията в Украйна. Въпреки нарастващите цени на петрола, сега той е на път да се понижи под 10 000 долара до края на 2022 г.

Уолстрийт често подкрепя автократите, защото те понякога са предизвиквали икономически бум, но на всеки успял автократ се падат трима или четирима, които генерират стагнация, дори трайни кризисни условия. Те варират от Кастро в Куба до Ким-овете в Северна Корея и много лидери в Африка, включително Робърт Мугабе в Зимбабве, Хайле Селасие в Етиопия и Йовери Мусевени в Уганда.

Разглеждайки 150 страни назад до 1950 г., автокрациите представляват 35 от 43-те случая, в които една държава е поддържала ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от над 7 на сто в продължение на десетилетие. Те обаче също така представляват 100 от 138-те случая, в които БВП на една страна е растял за цяло десетилетие с по-малко от 3% годишно - темп, който се усеща като рецесия в развиваща се държава.

36 страни са се люшкали в продължение на десетилетия между години на бърз растеж и години на отрицателен растеж: 75 процента от тях са автокрации, много в петролни държави като Нигерия, Иран, Сирия и Ирак.

Има риск руският президент да постави Русия в тази крайна категория. Пазарите вече сигнализират за 99% шанс страната да изпадне в дефолт по дълга си, именно съдбата, която ранният Путин работи толкова усилено, за да предотврати.

Някога реформатор, сега той изглежда като типичен застаряващ автократ. Подобни икономически кризи се разгръщат под ръководството на дългогодишни силови лидери - от Александър Лукашенко в Беларус, през Реджеп Тайип Ердоган в Турция, до Махинда Раджапакса в Шри Ланка.

Тези случаи са напомняне, че независимо дали е успешна, или не, автокрацията се вкоренява. Западните лидери, които сега се надяват Путин да падне под тежестта на потъващата руска икономика, трябва да са наясно с това. Автократите са в състояние да прекъсват връзката между политиката и икономиката и да се задържат на власт неограничено.