Германия също така изостави целта на НАТО за отбранителни разходи в размер на 2% от брутния вътрешен продукт, харчейки само 1,5% от БВП, и позволи изследвания на руски химически оръжия на своя територия. Подобни изследвания подкрепят опити за убийства като този, насочен към руския опозиционен лидер Алексей Навални, както и такъв срещу бивш британски агент. Шолц също така се ангажира да преследва статут на наблюдател в Договора за забрана на ядрените оръжия и само неясно подкрепя ядреното възпиране на НАТО. Тази отстъпка отдавна бе желана от Путин.
На следващо място е позицията на Германия по отношение на Китай. Малко преди да встъпи в длъжност, администрацията на Байдън поиска тогавашният канцлер Ангела Меркел да отложи търговското споразумение между Европейския съюз и Китай. Тя отговори с ускоряване на преговорите за постигане на сделка преди Байдън да поеме поста. Това беше грубо, но не беше изненадващо. Привързаността на китайската комунистическа партия към Меркел беше толкова голяма, че при оттеглянето й пропагандистите на партията проектираха дигитален гоблен в знак на почит. Шолц изглежда е решен да спечели подобна чест.
Попитан наскоро дали би подкрепил дипломатически бойкот на Зимните олимпийски игри в Пекин през февруари, Шолц каза: „Смятаме, че е важно да направим всичко възможно, за да накараме света да работи заедно в международен план, като всички действия, които предприемаме във всеки отделен случай, трябва да бъдат внимателно претеглени.” Едно „Не“ би било по-прост отговор.
Шолц изглежда решен да запази на всяка цена износа на Германия за Китай на стойност 150 милиарда долара годишно. Това стана ясно наскоро на Литва, която е обект на китайска търговска война, тъй като позволи на Тайван да отвори представителство на територията й. Германският бизнес, вместо да подкрепя демократичния си съсед, предупреждава Литва, че ако не отстъпи пред исканията на Пекин, ще се лиши от германските инвестиции. Тази липса на демократична солидарност произтича от Федералното канцлерство. То приоритизира износа на Volkswagen пред геноцида над уйгурите в провинция Синдзян, унищожаването на демокрацията в Хонконг и военния империализъм.
Дори когато Германия се преструва, че е загрижена за демократичния международен ред, липсата на истински интерес бързо става очевидна. Германия наскоро разположи военен кораб в Южнокитайско море, на което Китай гледа като на свой частен басейн. Едновременно с това обаче Берлин помоли Пекин да позволи на кораба му да използва пристанището на Шанхай. Китай отхвърли искането. Сравнете опита на Германия в Южнокитайско море с този на Франция, която изпрати ядрени подводници, за да тренират с колегите си от флота на САЩ за битка с развит противник.
Байдън посочва, че Германия е един от най-важните съюзници на Америка, но като се има предвид политиката на Берлин спрямо двата най-изтъкнати противника на САЩ, е трудно да се аргументира твърдението му.
преди 2 години Открай време са си така.На думи са най-големите демократи и защитници на човешките права и свободи.Малко като ДПС са. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Хаха... отговор Сигнализирай за неуместен коментар