Една от най-богатите държави в света става негодна за живот

Опитът да хванеш автобус на спирка Малия в град Кувейт, столица на едноименната държава, може да бъде непоносим през лятото. Около две трети от градските автобуси минават през центъра, а разписанията са ненадеждни. Изпаренията от трафика изпълват въздуха. Малки спирки с навеси предлагат спасение за шепа хора, ако се посместят. Десетки остават на слънце, като понякога използват чадъри, за да се предпазят.

Глобалното затопляне разбива температурни рекорди по целия свят, но Кувейт – една от най-горещите страни на планетата – бързо става негоден за живот, пише Bloomberg. През 2016 г. термометрите достигнаха 54°C, най-високата стойност на Земята за последните 76 години. Миналата година те за първи път достигнаха 50°C през юни, седмици преди обичайния пик на горещините. Отделни части от Кувейт може да станат с 4,5°C по-горещи от 2071 до 2100 г. в сравнение с историческата средна стойност, прогнозират местните власти в областта на околната среда, което ще направи големи райони от страната необитаеми.

За дивата природа това е вече почти така. През летните горещини по покривите се виждат мъртви птици, които не са успели да намерят сянка или вода. Ветеринарите са затрупани с бездомни котки, докарани от хора, които са ги намерили дехидратирани и почти мъртви от топлинен удар. Дори дивите лисици напускат пустинята, където вече нищо не цъфти след дъждовете, заради малките зелени зони в града, където ги третират като вредители.

"Ето защо виждаме все по-малко диви животни в Кувейт, защото повечето от тях не успяват да преживеят сезоните", казва Тамара Кабазард, кувейтски ветеринарен лекар за диви животни. "Миналата година имахме три-четири дни в края на юли, които бяха невероятно влажни и много горещи и беше трудно дори да излезеш извън къщата си. Много от животните започнаха да имат дихателни проблеми."

За разлика от страни като Бангладеш и Бразилия, които изпитват затруднения в намирането на баланс между екологичните предизвикателства, голямото население и масовата бедност, Кувейт е износител на петрол номер 4 в рамките на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Страната е дом на третия по големина държавен фонд в света и на малко над 4,5 млн. души, така че не липсата на ресурси пречи на намаляването на парниковите газове и адаптирането към по-топла планета, а по-скоро политическото бездействие.

Опасно горещите дни в Кувейт ще се увеличават

Дори съседите на Кувейт, също зависещи от износа на суров петрол, обещаха да предприемат по-сериозни действия в областта на климата. Миналата година Саудитска Арабия заяви, че ще се насочи към нулеви нетни емисии до 2060 г. Обединените арабски емирства са си поставили тази цел до 2050 г. Въпреки че остават сред най-големите производители на изкопаеми горива, и двете страни казват, че работят за диверсификация на икономиките си и инвестират във възобновяеми източници и по-чиста енергия. Следващите две конференции на ООН за климата ще се проведат в Египет и ОАЕ, тъй като правителствата на Близкия изток признават, че също ще загубят от покачващите се температури и морското равнище.

За разлика от тях, Кувейт обеща на срещата на върха COP26 през ноември да намали емисиите на парникови газове със 7,4% до 2035 г. - цел, която е далеч от намалението от 45%, необходимо за постигане на целта от Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5C до 2030 г. Държавният фонд на стойност 700 млрд. долара инвестира с конкретната цел да хеджира петрола, но заяви, че възвръщаемостта остава приоритет при пренасочването към по-устойчиво инвестиране.

"В сравнение с останалата част от Близкия изток Кувейт изостава в своите климатични действия", коментира Манал Шехаби, който изучава страните от Персийския залив. В регион, който далеч не прави достатъчно, за да избегне катастрофалното глобално затопляне, "обещанията за климата в Кувейт са значително по-ниски".

Шейх Абдула ал-Ахмед ас-Сабах, ръководител на кувейтската агенция за защита на околната среда, заяви пред COP26, че страната му желае да подкрепи международните инициативи за стабилизиране на климата. Кувейт също обеща да приеме "национална стратегия за ниски въглеродни емисии" до средата на века, но не каза какво ще включва това и има малко доказателства за действия на място.

Изказването му накара потребител на Twitter да публикува снимки на увехнали палми, питайки как правителството му е имало смелост да се появи.

Джасим ал-Авади е част от по-младото поколение кувейтци, които все повече се тревожат за бъдещето на страната си. 32-годишният бивш банкер е напуснал работата си, за да настоява за промяна, която според експертите може да бъде ключът на Кувейт към справяне с глобалното затопляне: промяна на отношението към транспорта. Целта му е да накара кувейтците да прегърнат обществения транспорт, който днес се състои само от автобусите, използвани предимно от мигранти с нископлатена работа.

Джасим Ал-Авади на автобусна спирка с навес. Снимка: Bassam Zidan Ahlawy/Bloomberg

Това е трудна борба. Въпреки че Кувейт има едни от най-високите емисии на въглероден диоксид в света на глава от населението, идеята за изоставяне на колите е напълно чужда за повечето жители в страна, където бензинът е по-евтин от Coca Cola, а градовете са предназначени за автомобили.

Лондонското училище по икономика, което е провело единственото изчерпателно проучване на мненията за климата в Кувейт, е установило, че по-възрастните жители остават скептични по отношение на спешността на темата, като някои говорят за заговор за подкопаване на икономиките в Персийския залив. В обществена консултация всички над 50-годишни участници са се противопоставили на плановете за изграждане на метро мрежа като тези, които вече работят в Рияд и Дубай. Частният сектор пък разглежда изменението на климата като проблем, който изисква правителствено решение.

"Когато казвам на компаниите да направим нещо, те казват, че това не е тяхна работа", посочва Ал-Авади. "Те ме карат да се чувствам единственият, който има проблеми с транспорта."

Това отчасти се дължи на факта, че повечето кувейтци и богати жители са защитени от въздействието на повишаващите се температури. Домовете, търговските центрове и колите са климатизирани, а тези, които могат да си го позволят, често летуват в Европа. И все пак силното разчитане на охладителните системи също увеличава използването на изкопаеми горива, което води до все по-високи температури.

Ситуацията е много по-тежка за хората, които не могат да избягат от жегата, главно за работници от развиващите се страни. Въпреки че правителството забранява работата на открито следобед през най-горещите летни месеци, често може да се видят работници мигранти, които се трудят на слънце. Проучване, публикувано в Science Direct миналата година, установи, че в изключително горещите дни общият брой на смъртните случаи се удвоява, но се утроява за мъжете, които не са кувейтци и които е по-вероятно да поемат нископлатена работа.

Това е цикъл, който е твърде познат за Салех Халед ал-Мисбах. Роден през 1959 г., той си спомня как е израснал, когато домовете рядко са имали климатици, но въпреки това се е чувствал добре на прохлада и сянка дори в най-горещите месеци. Като дете той е играл навън през по-хладните месеци и е спял на покрива през лятото. Сега е твърде горещо за това. Децата прекарват по-голямата част от годината на закрито, за да бъдат предпазени от изгарящото слънце или опасно замърсяване. Това допринася за недостиг на витамин D и респираторни заболявания.

Температурните промени през 2040-те и 2050-те години ще имат все по-негативно въздействие върху кредитоспособността на Кувейт според Fitch Ratings. И все пак въпреки нарастващите рискове споровете между единствения избран парламент в Персийския залив и правителство, назначено от управляващото семейство, затрудняват провеждането на реформи, свързани с климата или нещо друго.

"Политическата безизходица в Кувейт просто изсмуква кислорода от въздуха", казва Самия Алдуай, кувейтски консултант по околната среда, който работи с Центъра за околна среда, рибарство и аквакултури на Обединеното кралство и ПРООН. "Това е много богата страна, с много малко население, така че може да бъде много по-добре."

Засега има слаб напредък по плановете за производство на 15% от енергията в Кувейт от възобновяеми източници до 2030 г., спрямо максимум 1% сега. Петролът е толкова изобилен, че се гори за генериране на електричество, както и за захранване на 2-та милиона коли по пътя, допринасяйки за замърсяването на въздуха. Някои електроцентрали преминаха на газ, друго изкопаемо гориво, което е относително по-чисто, но може да изпуска метан, мощен парников газ. Потреблението на електричество и вода, силно субсидирано от правителството, е сред най-високите в света на глава от населението и е доказано политически токсично дори да се намеква за намаляване на тези предимства.

"Това очевидно води до много отпадъци", казва Тарек Султан, заместник-председател на Agility Public Warehousing Co. Когато електричеството, генерирано от изкопаеми горива, "се субсидира, слънчевите технологии, които могат да осигурят жизнеспособни решения, са изтласкани ценово от конкуренцията", обяснява той.

Дори ако светът успее да намали емисиите достатъчно бързо, за да предотврати катастрофалното глобално затопляне, страните ще трябва да се адаптират към по-екстремното време. Според експертите планът на Кувейт не е достатъчно добър, за да поддържа страната годна за живот.

Задръстване в Кувейт. Снимка: Bassam Zidan Ahlawy/Bloomberg

Ако работата започне сега, може да се направи много през следващите десетилетия, но това ще трябва да включва защита срещу повишаване на морското равнище, по-зелени градове и по-малко енергоемки сгради, казва Надим Фараджала, директор на програмата за изменение на климата и околната среда в Университета в Бейрут. Освен това усилията трябва да се съсредоточат върху транспорта, основен източник на емисии въглероден диоксид.

Халед Махди, генерален секретар на Върховния съвет за планиране и развитие на Кувейт, заявява, че планът за адаптация на правителството е в съответствие с международните политики. "Ние ясно идентифицираме ролите и отговорностите, както и всички предизвикателства в страната", допълва той, въпреки че признава, че "прилагането е обичайното предизвикателство".

Ако правителството се бави обаче, младите кувейтци като Ал-Авади не се.

Неговата застъпническа група Kuwait Commute започва с малки стъпки, като води кампания за навеси на автобусните спирки, за да се предпазят пътниците от слънцето. Националната банка на Кувейт, най-големият кредитор в страната, наскоро спонсорира автобусна спирка, проектирана от три жени. Въпреки това, подобно на голяма част от частния сектор, те остават извън процеса на вземане на решения.

"Мисля, че най-накрая постигам напредък", казва Ал-Авади. Той се надява, че увеличаването на кувейтците, които се возят на автобуси, ще създаде достатъчно търсене за подобряване на услугата. Но "трябва да се управлява от правителството. Кокошката е преди яйцето."