Размириците в Казахстан отправят предупреждение към Русия

Руските войски се подготвят да се изтеглят от Казахстан само дни след пристигането си, след като президентът Касим-Жомарт Токаев обяви, че е предотвратен „опит за държавен преврат“.

Руските военни изтегляния обаче не винаги са това, което изглеждат, пише FT. Миналата пролет например руските войници оставиха много оборудване край границата с Украйна, въпреки че се предполага, че им е наредено да се върнат в базите си.

Насилствените вълнения от последните дни, при които според съобщенията са убити най-малко 164 души и са арестувани почти 8000, сигнализират за трайни промени в републиката от Централна Азия и по-широкото бивше съветско пространство.

Най-важни са признаците за по-координирано, водено от Москва отблъскване на антиправителствените бунтове. В Грузия през 2003 г. и в Украйна през 2004 г. и 2014 г. това доведе на власт продемократични и прозападни правителства. В Беларус през 2020 г. и сега в Казахстан обаче Кремъл помогна за подкрепата на авторитарните лидери, като подкрепиха брутални репресии срещу протестиращото население.

Президентът на Русия Владимир Путин тази седмица тегли чертата и обеща, че воден от Москва съюз за сигурност ще защитава съюзниците от „цветни революции“, за които той, както винаги, обвинява намесата на Запада. Появата на Организацията на договора за колективна сигурност – шестчленна групировка от бивши съветски републики, като орган за прилагане на тази политика е ключово развитие за казахстанските вълнения.

Това е първият път, когато блокът играе подобна роля от създаването си през 90-те години на миналия век. По-рано организацията отхвърли молбите за помощ за сигурността от Киргизстан и Армения, като подчерта, че проблемите им са вътрешни.

Александър Лукашенко в Беларус и Токаев в Казахстан разчитат на руската подкрепа, за да се вкопчат във властта, но това размива суверенитета на двете страни. Това помага за изпълнението на ключовата цел на Путин да възстанови сферата на влияние на Русия.

Това обаче създава и рискове за Москва, както и за двете страни. Използването на насилие и масови арести могат да възпират бъдещите протести, но неуспехът за справяне с основните причини за размириците – в Казахстан това са зейналите социално-икономически неравенства въпреки цялостното постсъветско повишаване на жизнения стандарт, само замита проблема под килима. В един момент могат да избухнат още по-сериозни протести, а управляващите режими ще са все по-крехки.

Казахстан също така предлага предупредителна история, че наследственото управление е трудно да се осъществи. 81-годишният Нурсултан Назарбаев, бившият съветски апаратчик, който управляваше републиката в продължение на три десетилетия, назначи Токаев за свой наследник през 2019 г., но остана ръководител на съвета за сигурност и лидер на нацията.

Остава неясно дали, както предполагат някои, борба за власт сред елита стои в основата на протестите. Когато те ескалираха обаче, Токаев бързо се дистанцира публично от Назарбаев. Той отстрани бившия президент от Съвета за сигурност и задържа ключов съюзник, шефът на тайната полиция Карим Масимов, по подозрение в държавна измяна.

Местонахождението на Назарбаев не е ясно, въпреки че говорител казва, че той все още е в столицата Нур-Султан.

Самият Путин изглежда обмисля маневра в стил Назарбаев, преди да промени руската конституция, за да може да остане на президентския пост до 2036 г. Дори тогава обаче един ден той ще трябва да се оттегли. Ако авторитарните му колеги трябва да разчитат на арести, сплашване и военна помощ, за да запазят собствените си режими, надеждите на Кремъл за мирно продължение на системата на Путин, след като създателят ѝ се оттегли, изглежда избледняват.