Парадоксът на Пекин: Невероятният успех на държавния капитализъм

Например Nio. Базираният в Шанхай автомобилен производител трябва да постави нови стандарти в автономното шофиране и заедно с Baidu да надминат Daimler, BMW и Tesla. Например Huawei, базираната в Шънджън технологична група, бойкотирана в различни западни страни, предизвиква американския гигант Apple - и е технологичен пионер в така важния нов стандарт за 5G мобилни комуникации.

Например Alibaba, базираната в Ханчжоу IT компания, отдавна се доближава до размера на американския гигант Amazon. И разбира се, Tencent, всестранният интернет играч, също от Шънджън и конкурент на Facebook, който се счита за пионер в ключовата технология изкуствен интелект (AI).

Всички се възползват от огромния вътрешен пазар и от почти неограничения достъп до данни на хората. В Китай няма такова нещо като стандарти за поверителност. 854 милиона души в Китай използват интернет - това е повече от десет пъти повече хора, отколкото живеят в Германия. Повечето сърфират със смартфона си. Независимо дали пътуват с електрически скутери или в метрото, навсякъде си чатят, пазаруват и играят на смартфона си. Плащанията отдавна се извършват с мобилното устройство.

Полезни са пищната държавна подкрепа и най-вече възбраните срещу конкурентите от Запада. Twitter, Facebook, WhatsApp, Google - всички тези услуги, които затрудняват живота на европейските компании, са недостъпни в Китай. Всеки, който се опита да получи достъп до страниците чрез китайския интернет, вижда само ленти за зареждане - но сайтът никога не се зарежда.

И частните компании като Alibaba, Tencent и Baidu, са помогнати и от това, че държавата им предостави отвъд обичайната цензура много икономически свободи и отчасти ги предпази от конкуренцията от страна на държавни предприятия.

Основата на технологичния бум обаче е огромният напредък, постигнат в областта на научните изследвания. Първата клонирана маймуна видя дневна светлина в Китай. Първата машина, способна да чете, бе разработена от Alibaba. А с огромния си технологичен парк за изкуствен интелект в Пекин Китай подчертава претенцията си да бъде ключова сила в тази ключова технология в бъдеще.

Напразно ще търсите хора в склада на китайския гигант за електронна търговия JD.com, близо до Шанхай. На площ от 40 000 квадратни метра, където някога между 400 до 500 души щяха да сканират и сортират пакети, сега се виждат само роботи. Монтажните линии приличат на сложната схема на мостове в американски метрополис. Но пакетите никога не попадат в задръстване, а се сортират плавно един след друг.

Камерите улавят размерите на кутиите и възможните дефекти на опаковката. Всичко тук е свързано с интелигентна система, която изчислява кои стоки трябва да отидат до колата за доставка, за да стигнат до правилния регион възможно най-бързо. Ако чрез поведението на потребителите на JD.com се демонстрира нарастващо търсене в една област, отделът знае как да увеличи тези продукти и да намали броя на непопулярните артикули в инвентара.
Компании като JD.com, Alibaba или Tencent инвестират милиарди в изследвания за изкуствен интелект. През 2017 г. Пекин публикува своя „План за развитие на изкуствения интелект от ново поколение". До 2030 г. Китай иска да бъде лидер на световния пазар в областта на изкуствения интелект.

Маркус Таубе, професор по източноазиатска икономика в университета в Дуисбург-Есен, смята, че това е правилната стратегия. „Това е напълно нова базова технология, която ще бъде внедрена в продължение на десетилетия. Държавата може да направи доста сигурен залог за това“.

Компаниите се възползват и от друг факт - държавата в най-добрия клиент на фирмите в много области. Например в областта на видеонаблюдението. Някои от най-ценните стартъпи в сферата на изкуствения интелект в Китай, Sense Time, Megvii и Yitu, работят над технологии за перфектно разпознаване на лицата. Технологията е необходима предимно на китайската държава, за да наблюдава своите граждани. В момента правителството изгражда цялостна кредитна система за оценка на поведението им.

„Big Brother“ е китаец - и иска да знае всичко. Щедрите програми за финансиране са добре дошли в света на бизнеса. Само до 2020 г. китайското правителство ще позволи на проекта "AI World Power" да нарасне до 128 милиарда евро.
И въобще финансирането на научните изследвания е централна грижа за стратезите на КП. В рамките на десет години държавата увеличи разходите си за изследователска дейност осем пъти - до цели 445 млрд. долара. По този начин Китай почти достига нивото на САЩ с разходи в размер на 484 млрд. долара.

Поднебесната империя постигна огромни успехи и в образованието, а междувременно, според скорошно проучване на McKinsey Global Institute, 57 процента от завършилите естествени науки, технологии, инженерни науки и математика по света, сега са от Китай. През 2016 г. става дума за 4,7 милиона души.

Друг рекорд: 1,4 милиона патента са регистрирани от изследователи в Китай през 2017 г. Това са около 44 процента от всички патенти, регистрирани в световен мащаб, според проучването на McKinsey.

Всички тези благоприятни условия правят от Китай нация на основатели на компании. Около 28 процента от всички глобални еднорози, стартиращи фирми с прогнозна пазарна стойност от над 1 милиард долара, са от Китай, поясняват експертите от McKinsey. Това също е развитие, което не може да се очаква от една планова икономика. Успехът обаче често се случва на гърба на служителите - горчива ирония в една комунистическа страна.

По материали на германския Handelsblatt