Победата на Тръмп, която показа, че САЩ не са изключение

Няма нужда от сълзи и кършене на ръце, американски приятели, пише колмунистът на BloombergView Леонид Бершидски. Това, което се случи във вторник, не е разпадане на демокрацията в САЩ – това е много мощен удар върху американската изключителност и неуместната арогантност на американския елит.

Доналд Тръмп спечели, използвайки микс, който действа в Източна Европа от началото на века: силен национализъм в комбинация с антикорупционна програма.

Мнозина биха казали, че победата на Тръмп бе подхранена от расизъм и ксенофобия. Нещата обаче са много по-сложни от това. Тълпата, подкрепяща Тръмп, в хотела в Орландо, в който аз бях, пише Бершидски, не беше съставена само от бели мъже. Напротив, чуваха се и испаноговорящи, както и жени. Очевидно достатъчно латиноамериканци и достатъчно жени не са възприели думите на Тръмп към тях като особено обидни.

Това са само любопитни данни, разбира се, както и фактът, че при пътуванията ми в САЩ, допълва Бершидски, тази година се срещнах с много повече хора, които бяха ентусиазирани по-скоро за Тръмп отколкото за Клинтън. Но тогава имаме ли нещо друго освен любопитни факти, на които да се позовем?

Очевидно повечето социолози и анализатори са сгрешили толкова много, че всичко, казано от тях през годината, трябва да бъде пренебрегнато. Някои хора все пак не бяха съгласни, например адвокатът от Лас Вегас Робърт Барнс, който от първичните избори насам непрекъснато предвиждаше победа на Тръмп и сега спечели стотици хиляди долари за себе си и за клиентите си, които е посъветвал да заложат на Тръмп при европейските букмейкъри. Сигналите, които той и други видяха – много от които доста ненаучни, се оказаха по-верни от арогантното мнение и авторитетно изглеждащите изчисления на социолози, академици, политически представители и ветерани коментатори.

Трябваше да послушам Барнс и десетки обикновени американци, които ми обясняваха защо предпочитат Тръмп пред Клинтън, продължава Бершидски. За малцина от тях може да се каже, че бяха ксенофоби. Повечето не бяха щастливи заради икономическото си положение, особено заради нарасналите премии по ObamaCare и несигурността около доходите си, а и всички те смятаха Клинтън за корумпирана.

Това трябваше да ми подскаже нещо важно, продължава авторът, или по-скоро – да потвърди нещо, което добре познавам от друга част на света.

Тръмп вероятно спечели защото до края на кампанията си не бе просто един националистически популист, подобно на тези, които наскоро постигнаха успех в Европа, макар и не на такива високи постове. Той поведе кръстоносен поход срещу корупцията. Беше достатъчно умен да сграбчи възможността, дадена му от WikiLeaks, които във вторник вечерта публикуваха в Twitter: „Американският народ не харесва корупцията“.

Антикорупционните партии отчитат сериозен избирателен успех в Централна и Източна Европа, присъединявайки се или водейки управляващи коалиции в редица страни – Полша, Словакия, Естония, Латвия, Словакия, България – в началото този век. Малко от тях обаче спечелиха втори, още по-малко пък трети избори. Най-успешната сред тях – полската „Право и справедливост“, управлява страната днес, защото изкусно комбинира антикорупционната си програма с националистически популизъм, пише Бершидски.