Икономиката „проба - грешка“ на Китай

Работният план на китайския премиер Ли Къцян за 2015 г., показан пред Националния народен конгрес този месец, подчерта промяната на целта към "новото нормално" ниво от 7% икономически растеж. Преминаването към по-бавен растеж поставя сериозни предизвикателства, но също така дава важна възможност на Китай, за да се гарантира дългосрочното му икономическо развитие, пише в свой анализ Project Syndicate.

Китайските лидери признават тази възможност и предприемат действия за подпомагане на прехода към по-устойчиви модели на растеж. Финансовото министерство повиши бюджетния дефицит на централно правителство от 1,8% от БВП през 2014 г. до 2,7% през 2015 г., и ще позволи на силно задлъжнели местните власти да разменят 1 трлн. юана (161,1 млрд. долара) дълг с падеж през тази година за облигации с по-ниски лихви.

По същия начин централната банка на Китай (PBOC) е предоставяла парична подкрепа, постепенно намалявайки основния лихвен процент и изискванията за банковите резерви. Тъй като заплатите продължават да растат, инфлационната цел за 2015 г. е определена на 3% - по-висока от действителната инфлация през 2014 г. от 2%. PBOC също прогнозира стабилна среда на валутния курс за тази година.

Тези политики отразяват забележителна решимост да се продължи по пътя на структурната реформа, въпреки силния насрещен вятър от влошаващите се външни и вътрешни структурни промени. Накратко, правителството на Китай изглежда има ясна и дългосрочна визия.

Но не всеки е настроен толкова оптимистично за пътя на Китай. Дългогодишният китайски наблюдател Дейвид Шамбоу наскоро направи краен коментар. Той предупреди, че предизвикателствата, пред които е изправена политическата система, ръководена от Китайската комунистическа партия (ККП), могат сериозно да компрометират способността на правителството да приложи пакета от амбициозни икономически реформи, които то представи през 2013 г.

И все пак твърдението, че икономическото и политическото развитие на Китай е в опасност изглежда игнорира адаптивния процес на обучение в страната, който оформя всяка икономическа, дипломатическа, военна и социална политика. Този процес - характеризиран с експериментиране, оценка и корекция - произлиза от военния опит от 30-те години на миналия век на ККП, прилаган от Дън Сяопин при програма му за реформи през 80-те години, и е прецизиран при последващите китайските лидери. Тъй като нито една икономика досега не е изпитвала такъв ускорен растеж в такъв голям мащаб, единственият начин да се управлява развитието на Китай е, както Дън твърди, да "се пресече реката опипвайки камъните по дъното".

Адаптивният подход на Китай в политиката е произвел както грандиозни провали, при които цели пазари спират, така и забележителни успехи и модели, които биха могли да се прилагат в цялата страна. Някои експерименти са имали по-малко ясни резултати, като например положителен принос за растежа на БВП, но също така допринасят за проблеми като излишък на индустриален капацитет, замърсяването на околната среда, корупцията, както и създаването на градове-призраци.

В контекста на експериментиране тези нежелани последствия са разбираеми. Самият факт, че те са се появили, по никакъв начин не показва, че Китай се е насочила към бедствие. Това би бил случаят, само ако се позволи на тези проблеми да се задържат.

Предотвратяването на такива резултати изисква усилията за приспособяване на Китай към "ново нормално" да излязат извън рамките на политики, предназначени за поддържане на икономическия растеж. Реформите трябва да имат за цел да укрепят политиката на включване, да повишат устойчивостта на околната среда, да насърчават иновациите и повишаването на конкурентоспособността. И точно това е четиристранният подход, който китайските лидери сякаш започват да използват.

Действително, от орязването на потреблението на въглища за справяне със замърсяването на въздуха до плановете за интегриране на информационните технологии с модерното производство, правителството показва за пореден път, че признава най-важните реформи. Оставайки упорито в усилията си да се изкорени съпротивата, то доказва своята воля да направи наобходимото, за да гарантира успеха на Китай.

Това не означава, че всичко върви гладко. Китайската бюрокрацията трябва радикално да се адаптира към рисковете - и да се възползва от предимствата - на технологиите и глобализацията, като най-голямото предизвикателство остава преходът към икономика основаната на знанието, екологичното съзнание, приобщаващата и устойчива индустриална база. Китайското правителство трябва да вземе мерки, за да даде възможност на пазарните сили да изиграят по-голяма роля в насочването на стопанската дейност, включително чрез намаляване на лицензионните и регулаторни изисквания в частния сектор.

Пазарните сили също ще се възползват от растежа в покупателната способност на домакинствата. Всъщност, продължителният растеж на реалните заплатите принуждава неефективните производства, които са разчитали единствено на евтината работна ръка да напуснат пазара, като същевременно укрепва конкурентоспособността на производителите, които се харесват на променящите се вкусове на все по-мощните потребителите в Китай.