Йейл: Санкциите „катастрофално осакатяват" руската икономика

Пакетът от санкции на западните държави срещу Русия е безпрецедентен и за много наблюдатели неочаквано суров след предишните колебливи реакции на агресията на Москва. По данни на Correctiv от 22 февруари насам са наложени близо 6800 санкции срещу компании, физически лица, институции и други цели. С около 1500 мерки инициативата се води по-специално от САЩ, следвани от Швейцария (1070), Великобритания (995) и ЕС (870).

Но според изчисленията на руската държавна банка „Внешэкономбанк" брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия към края на май се е свил „само" с 6%, а рублата е по-силна от преди. Поради това нарастват съмненията относно ефективността на санкциите и все по-силно се чуват мнения, че Западът - най-вече Германия и ЕС - вреди повече на себе си, отколкото на Русия.

Анализ на известния американски университет в Йейл има за цел да разсее тези митове. В него се посочва, че санкциите „катастрофално осакатяват" руската икономика и че „няма изход от икономическото забвение за страната, докато съюзническите държави поддържат санкционния натиск".

Използват се алтернативни източници на информация

Това, че заблудите продължават да съществуват, не е съвсем изненадващо, като се има предвид липсата на налични икономически данни, пишат двама от авторите, Джефри Зоненфелд и Стивън Тиен, в списание Foreign Policy. Много от „прекалено оптимистичните" икономически анализи, прогнози и предвиждания имат общ съществен методологически недостатък - позовават се на публикации на руското правителство.

Икономическите съобщения на Кремъл стават все по-избирателни - частични и непълни, като избирателно се изхвърлят неблагоприятни показатели. Руското правителство постепенно укрива все по-голям брой ключови статистически данни, които преди войната се актуализираха ежемесечно, включително всички данни за външната търговия. Сред тях са статистически данни, свързани с износа и вноса, особено с Европа; данни за месечния добив на нефт и газ; количествата на износа на суровини; притока и отлива на капитали; финансовите отчети на големите компании, които преди това се публикуваха задължително от самите компании; данни за паричната база на централната банка; данни за преките чуждестранни инвестиции; данни за кредитирането и отпускането на заеми; и други данни, свързани с наличието на кредити. Дори „Росавиация“, федералната агенция за въздушен транспорт, внезапно престана да публикува данни за броя на пътниците на авиокомпаниите и летищата.

Ето защо за своя анализ екип от експерти от Йейл прибягва до алтернативни източници. Те включват високочестотни потребителски данни, съобщения от международните търговски партньори на Русия, извличане на данни и проверки по различни канали.

Един от изводите от анализа е, че макар Европа да е уязвима на изнудване поради зависимостта си от вноса на газ, Русия би била засегната много по-тежко от едно евентуално ембарго. 83% от износа на газ на Русия са били предназначени за ЕС през 2021 г., но само 46% от вноса на самия ЕС са от Русия, се посочва в анализа. Данните на „Газпром" показват, че производството на газ в Русия вече е спаднало с повече от 35% на годишна база през този месец.

Китай не може да запълни недостига, тъй като повечето руски тръбопроводи водят до Европа, а само 10% от руския капацитет е за втечнен газ, се отбелязва в анализа. През миналата година Китай е внесъл по-малко от 10% от обема на Европа, а един строящ се тръбопровод би могъл да добави само приблизително същото количество в бъдеще. Освен това изграждането на тръбопровода до Китай ще доведе до огромни разходи.

Русия вече не е енергийна суперсила

Нефтът се транспортира по-лесно, но износът му също не прави Русия богата. Ситуацията отразява намаляването на икономическата и геополитическата мощ на Путин, пишат Тиен и Зоненфелд. Знаейки, че Русия няма други възможности, Китай и Индия са прокарали огромна отстъпка от 35 долара за петрола сорт „Уралс“, казват те. Преди това Москва никога не е отпускала отстъпка от повече от 5 долара, пишат изследователите - дори по време на кримската криза през 2014 г.

Освен това пътуването на петролните танкери до Източна Азия отнема 35 дни, което е пет пъти повече, отколкото до Европа, а разработването на петролни находища е силно зависимо от западните технологии. Всичко това оскъпява руския добив на нефт и води до по-нататъшно повишаване на и без това високата граница на рентабилност.

Дори руското министерство на енергетиката преразгледа прогнозите си за дългосрочния добив на петрол в посока надолу, пишат Зоненфелд и Тиен. Няма съмнение, че Русия, както прогнозираха много енергийни експерти, губи статута си на енергийна суперсила и по този начин губи и стратегическите си икономически позиции като някогашен надежден доставчик на суровини.

Дефицит вместо излишък

Поради гореспоменатите проблеми Русия няма да постигне бюджетен излишък дори заради високите цени на енергията, а по-скоро дефицит от 2% през тази година, се посочва и от прогноза на руското финансово министерство, цитирана от Зоненфелд и Тиен. „В допълнение към драстичното увеличаване на военните разходи Путин прибягва до очевидно неустойчиви, драматични фискални и парични интервенции, включително дълъг списък от любими проекти на Кремъл, които допринесоха за това паричното предлагане на Русия да се увеличи почти двойно от началото на инвазията“.

В този контекст на стр. 61 от изследването се споменава статия в Moscow Times, която пояснява, че разходите за руския президент са се увеличили с 40% за два месеца. Янис Клуге от Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP) нарича това „глупост". Личните разходи на Путин са минимални, а авторите „очевидно никога не са разглеждали руския бюджет", пише той в Twitter.

Клуге критикува и стила на статията на университета в Йейл, като казва, че той не е полезен. Като цяло и според него изброените митове наистина са погрешни и той е съгласен с всичко по принцип. Грешно е също така да се твърди, че санкциите нямат ефект. „Но човек трябва да остане предпазлив в анализа, защото в противен случай ще има още по-голямо разочарование накрая“.

Парите привършват

Често се изтъкват огромните валутни резерви на Москва, които Путин би могъл да използва, за да се справи със санкциите за дълъг период от време. Но от приблизително 600 млрд. долара около 300 млрд. долара са замразени, пишат учените, а Европа и Япония ограничават достъпа до тях. Останалите 300 млрд. долара намаляват бързо - със 75 млрд. долара от началото на войната.

Тиен и Зоненфелд отхвърлят и мантрата за силния обменен курс на рублата - като пропаганда. Тя е „изкуствено отражение на безпрецедентния, драконовски контрол върху капитала, който е сред най-рестриктивните в света. Ограниченията не позволяват на почти никой руснак да купува легално долари или дори да има достъп до голяма част от доларовите си депозити, като същевременно изкуствено завишават търсенето чрез принудителни покупки от страна на големите износители“.

Според тях официалният обменен курс е подвеждащ, тъй като рублата се търгува в драстично по-ниски обеми в сравнение с периода преди инвазията заради ниската ликвидност. Според редица статии и анализи голяма част от тази търговия се е преместила на неофициалните черни пазари на рубли.

Без внос от Запада страната е в беда

Русия би искала да бъде самодостатъчна, но нейната промишленост не може да се справи без внос, например на компоненти и машини. В крайна сметка преди инвазията те представляват 20% от БВП. Според анализа обаче вносът вече е спаднал с 50%.

Въпреки че говори на думи, Китай също не помага на Путин. Според последните месечни данни на китайската митническа администрация китайският износ за Русия всъщност е спаднал с повече от 50% от началото на годината до април, като е намалял от над 8,1 млрд. долара месечно до 3,8 млрд. долара, се казва в анализа. Китайските компании очевидно са по-загрижени за нарушаването на американските санкции, отколкото за загубата на маргиналните си позиции на руския пазар, пишат Тиен и Зоненфелд.

Вътрешният пазар се срива

Според анализа войната и санкциите са накарали повече от 1000 световни компании да напуснат Русия, на които се падат около 40% от БВП и 12% от работната сила (5 милиона души). Според данните половин милион души вече са напуснали страната, като много от тях са висококвалифицирани специалисти.

Вътрешният пазар също е силно засегнат от санкциите. Без капацитет за заместване на изгубените предприятия, продукти и таланти, руското вътрешно производство е в пълен застой, обобщава анализът. Ерозията на националната иновационна и производствена база води до повишаване на цените и предизвиква опасения сред потребителите.

Макар че Русия вече стене от санкциите повече, отколкото иска да признае, учените от Йейл призовават за допълнителни мерки в енергийния и финансовия сектор, както и за индивидуални санкции. „Русия няма изход от икономическото забвение, докато съюзническите държави поддържат и засилват санкционния натиск върху нея“, заключават те.