Времето работи за Украйна във войната срещу Русия

Първоначалният песимизъм заради лекотата, с която руските сили биха могли да победят Украйна, беше последван от прилив на оптимизъм, когато украинците взеха надмощие. След един месец война Москва се отказа от Киев и други северни цели и реши да съсредоточи усилията си върху източния регион на Донбас. Давайки си малко време да се възстановят от тези ранни поражения, руснаците натиснаха здраво, но все още имат трудности да постигнат голям напредък. Очевидният краен срок 9 май, годишнината от победата над нацистка Германия, мина без никакви забележими успехи, пише за Financial Times Лорънс Фрийдмън, почетен професор по военни науки от Кралския колеж в Лондон.

През последните седмици войната изглежда вървеше по-добре за руснаците. Те най-накрая превзеха пристанищния град Мариупол. Сега се стремят да завършат завладяването на Луганск, като вземат Северодонецк преди това. Украинците са по-откровени за тежките си жертви, след като снаряди, ракети и бомби се разбиват в отбранителните им линии. Настъплението на Русия доведе до нов песимизъм.

Тази по-мрачна гледна точка признава на руснаците подреждането на логистиката им, следвайки реалистични цели и използвайки силните си страни, особено в артилерията и авиацията. Те продължават да проявяват безразличие към цената на тяхното настъпление откъм животи и имущество. Вместо притесненията от миналия месец дали Владимир Путин може да предприеме отчаяни мерки, докато силите му се оттеглят, този месец се тревожим за евентуална продължителна патова ситуация или дори руски успехи, водещи до подновяване на офанзивите срещу Одеса, Харков и Киев.

Подобни промени в настроението могат да имат важни политически последици. Те засягат украинския морал, който вече е крехък след три изтощителни месеца на война, както и отношението на чуждестранните поддръжници. Новият песимизъм насърчава спекулациите дали все пак Киев не може да бъде убеден да сключи сделка с Москва – да отстъпи известна територия на Русия, за да си отдъхне от ужасите на войната. Но той също така добавя спешност към въпросите за доставките на оръжие. Показателен пример са дискусиите във Вашингтон за изпращане на ракетна система за залпово изстрелване в Украйна. Опасенията за това как Кремъл може да отговори на удари дълбоко в руска територия с помощта на американски оръжия скоро бяха балансирани от необходимостта Украйна да намери отговор на настоящите предимства на Русия в огневата мощ.

Когато залогът е толкова голям и болката често толкова силна, естествено е да оставим последните новини от битката да оформят перспективите за войната, казва Фрийдмън. Това е необичайно прозрачна война, но човек научава недостатъчно много от публикации в социалните медии и кратки официални комюникета. Това е особено изразено, когато се опитваме да оценим важността на битките за отделни села или да установим дали воюващите страни адаптират стратегиите си към новите обстоятелства и се учат от минали грешки.

За да избегнем тези промени в настроението, трябва да имаме предвид голямата картина: структурните фактори, които оформят този конфликт и ще определят неговия краен резултат, посочва Фрийдмън. Погледнете руската позиция като цяло. Вложени бяха огромни усилия за завземането на допълнителна земя, с малко свободен капацитет за справяне с плахите украински контраофанзиви от Харков на север и към Херсон на юг. Дори да се консолидират придобивките, постигнати в Луганск, има още много какво да се направи, за да се завърши превземането на Донецк, което може да позволи на Путин да претендира за победа, като се има предвид как той формулира тази война в началото.

Русия може да се окаже, че владее земи, лишени от инфраструктура, като хората, които останаха там, едва ли гледат на окупационните сили като на освободители. Последните придобивки сега трябва да се защитават постоянно срещу украинските офанзиви. Извън фронтовите линии руските сили са изправени пред засади и саботажна дейност. Вражеските сили, които се изправят срещу тях, се бият за своята родина и национална идентичност, която Русия се стреми да унищожи.

Руските мерки за убеждаване на повече мъже да служат в Украйна са недостатъчни, за да компенсират жертвите и войниците, които искат да напуснат армията. За разлика от Украйна, Русия все още не е обявила пълна мобилизация. Дори и да го направи, ще минат месеци преди допълнителните подкрепления да окажат голямо влияние. Зависи от собствените й ресурси за свежи оръжия - наскоро в експлоатация бяха въведени ретро танкове. Освен това руският напредък е бавен. Пробивите не бяха ефективно използвани. Някои проблеми с негъвкавите тактика и командване, очевидни в първата фаза на войната, може все още да не са отстранени.

Украйна бавно, но сигурно въвежда на въоръжение модерни западни оръжия. Това отнема време и не е перфектното решение засега поради разнообразието от системи, необходимостта от обучение и опасностите от въвеждането им в битката. Все пак Украйна ще стане по-силна през следващите месеци, особено в областта на далекобойната огнева мощ, посочва Фрийдмън. Страната няма да бърза. Володимир Зеленски наскоро обясни, че няма да следва Москва, „която хвърля хората в ада на войната, само защото иска да вземе нещо след няколко дни или до определена дата“.

Тъй като войната едва ли ще става по-лесна за Русия, не би било изненадващо, ако Москва лансира предложения, че сега е подходящ момент за прекратяване на огъня. Но Зеленски няма да се съгласи с постоянна руска окупация на 20 процента от украинската земя. Путин може да се надява, че руското предложение ще разбие коалицията от държави, подкрепящи Киев, но освен ако не е наистина оптимист за бъдещи военни успехи, неговите изтощени и изчерпани сили рискуват да заседнат във враждебна страна, която набира сила.