9-и май наближава. Какви опции има Путин?

„Специалната операция" на руската армия за предполагаема „денацификация" и „демилитаризация" на Украйна, която по план трябваше да продължи само няколко дни, се превърна в позиционна война с много жертви, продължаваща вече почти три месеца. Атаката на Русия срещу Киев се провали, сега настъплението на изток е неуспешно, дори в бомбардирания крайбрежен град Мариупол все още има съпротива.

Никой не знае как руският президент Владимир Путин ще се измъкне от самопричиненото си нещастие - вероятно дори той самият. Но експертите очакват, че следващият понеделник ще даде известна представа за намеренията на Кремъл.

9 май е празничен ден за Русия - на тази дата се отбелязва победата над нацистка Германия. Тази година Кремъл отново планира голям военен парад в Москва. Дълго време наблюдателите предполагаха, че Путин ще използва тази дата, за да обяви края на своята „специална операция". 

В речта си в Санкт Петербург преди седмица Путин потвърди обещанието си да постигне всички цели на „специалната операция" до военните тържества на 9 май и заплаши със „светкавичен превантивен контраудар" срещу неназовани външни сили, ако те се опитат да осуетят руската намеса.

Но за руснаците военната ситуация е толкова плачевна, че има сериозни съмнения относно този „сценарий за изпълнена мисия". Най-късно след потъването на „Москва", флагманския кораб на Черноморския флот, в Кремъл се развихриха страсти. Загубата на ракетния крайцер е унижение за Русия.

„На Путин му остават само лоши варианти", казва високопоставен западен дипломат, цитиран от DPA. Той е изправен пред избора дали да интерпретира няколко постижения на терена като голям стратегически успех, или да ескалира войната, евентуално дори да нареди обща мобилизация. Нито едното, нито другото е съблазнително.

Павел Баев, родом от Москва, професор в Института за изследване на мира в Осло, казва пред Handelsblatt: „За Путин този традиционен празник 9 май се превърна в свещен спектакъл“. Според Баев „безизходната война с Украйна е поставила Русия пред неразрешима дилема: тя не може нито да приеме реалността, нито да продължи да я отрича“.

Ако официално бъде обявена война, това ще предизвика вътрешна реакция

Ако Путин използва военните неуспехи от последните седмици като възможност да обяви официално война на Украйна и да свика наборници, той може да се сблъска с вътрешна опозиция.

Досега руското население подкрепяше войната, но това се дължи и на факта, че войниците, които загиват в Украйна, са предимно от селските райони, а не от градските центрове на Москва и Санкт Петербург. Това ще се промени в случай на мобилизация. Реалността на войната ще застигне и онези руснаци, които досега са се оставяли да бъдат упоени от държавната пропаганда.

Не е ясно и каква военна полза би имало подобно решение за руската армия. Ще минат месеци, преди новите войски да бъдат на разположение. Освен това бойната им мощ ще бъде по-ниска. Путин изпрати най-добрите части в Украйна - и дори те не успяха да победят украинците.

Виола фон Крамон, експерт по Източна Европа на германските „Зелени“, очаква Путин да се опита да обяви „частична победа" въпреки гнева си от военните неуспехи. По този начин кремълският управник може да си позволи да се похвали с превземането на Мариупол и да представи факта, че там е разположен спорният украински батальон "Азов", като доказателство за успешната „демилитаризация" и „денацификация" на Украйна.

Тази теза се подкрепя от факта, че през последните дни руските войски започнаха да щурмуват стоманодобивния завод „Азовсталь" в Мариупол, където са скрити последните украински бойци и десетки цивилни.

Въпреки това дори контролираните от държавата медии едва ли ще успеят да скрият завинаги факта, че Русия е решително отслабена от войната, разгърната от Путин. Западът действа по-единно от всякога, алиансът НАТО е съживен, а перспективите за растеж на руската икономика са унищожени от режима на санкции.

Към това се прибавят и военните загуби. Украйна е унищожила стотици танкове и войскови транспортни средства, като очевидно е убила над 20 000 руски войници. Това е още една причина, поради която военният парад в Москва ще бъде с 35 процента по-малък от миналогодишния.

Дори „частична победа" не означава край на войната

„Грешната преценка на Путин има огромни последици за Русия", казва Фон Крамон от Зелените. „Той искаше тази война на всяка цена, загърби всички опасения на съветниците си“. Сега само той е отговорен за този провал.

Дори само поради тази причина Путин не може да осигури мир на Украйна; дори „частична победа" не означава край на войната. „Украйна е изправена пред години на битки. Путин ще се опита да унищожи икономическия потенциал на страната", предупреждава Крамон. Например чрез продължаване на морската блокада.

Бившият полски външен министър Яцек Чапутович също не вярва, че Путин е готов за „сериозни преговори с Украйна". Според него е твърде рано за мирни преговори, дори ако Русия постигне нови успехи на терена и Путин ги обяви за победа.

„Украйна няма да приеме това и ще се бори за възвръщане на териториите, подкрепяна от Запада", казва Чапутович. Според него единственият начин е „да отслабим Русия военно и икономически чрез строги санкции". Но това би означавало „години на нова Студена война".

Във военно отношение руснаците могат да бъдат подложени на още по-голям натиск през следващите седмици. Украйна е получила модерно западно военно оборудване, включително артилерия от САЩ и Франция, която може да стреля значително по-далеч от руските оръдия. Предоставените от американците дронове камикадзе "switch blade" също вероятно ще се появят на бойното поле.

Украинските сили може да се опитат да изтласкат руските окупационни сили от Донецка и Луганска област. А в Киев дори се обсъжда възможността за връщане на Кримския полуостров, анексиран от Русия през 2014 г.

Въпросът е доколко Путин ще приеме по-нататъшни неуспехи и дали ще прибегне до ядрени оръжия, за да предотврати поражението. Русия току-що проведе учение в руския ексклав Калининград с ракети, които могат да бъдат въоръжени и с ядрени бойни глави.

В балтийските държави учението не предизвика допълнителна несигурност, тъй като и без това се предполага висока заплаха от страна на Русия. Но Путин е наясно, че с подобни учения предизвиква вълнения в Германия.

Експертите по сигурността вече не изключваха възможността руският президент да използва ядрен вариант в по-ранна фаза на войната. Възможен е ядрен взрив над необитаема територия в Украйна или над Балтийско море, за да се демонстрира решимостта на Русия да убеди Украйна да се предаде и да разубеди Запада от по-нататъшни доставки на тежки оръжия, твърдят експерти.