Лавров вижда реална опасност от трета световна война

Руският външен министър Сергей Лавров определя опасността от конфликт с ядрени оръжия като сериозна в момента. Основната позиция на Русия е да изключи тази заплаха, обяснява Лавров в интервю за държавната телевизия, показва стенограмата, публикувана на сайта на външното министерство. „Не искам изкуствено да увеличавам тези рискове. Мнозина биха искали да го направят. Опасността е сериозна, реална. И не бива да я подценяваме“.

Според Лавров в момента съществува реална опасност от трета световна война. "Опасността е сериозна, реална и не бива да се подценява", казва Лавров в интервюто.

"Москва се чувства победена в Украйна", отоговори на този коментар украинският министър на външните работи Дмитро Колеба. Според него Москва вече губи надежда, че ще успее да сплаши останалия свят, за да не бъде предоставяна помощ за Киев.

Росія втрачає останню надію відлякати світ від підтримки України. Звідси розмови про «реальну» небезпеку Третьої світової. Це лише означає, що Москва відчуває поразку в Україні. Тому світ має ще більше нас підтримати, аби ми перемогли і захистили європейську та глобальну безпеку.

— Dmytro Kuleba (@DmytroKuleba) April 25, 2022

Помолен да сравни сегашната ситуация с времето на Кубинската криза, Лавров пояснява, че „тогава всъщност е имало малко правила, писани правила". Но „правилата на поведение" бяха съвсем ясни - в Москва беше ясно как се държи Вашингтон и Вашингтон беше ясно как се държи Москва. Дори има няколко правила - продължи Лавров, визирайки договора за ядрено разоръжаване „Ново начало". Но „в същото време всички останали инструменти за контрол и неразпространение на оръжията са практически унищожени".

Междувременно стана ясно, че целта на администрацията на американския президент Джо Байдън във войната в Украйна е военният потенциал на Русия да бъде намален, а този на Украйна - засилен, за да се попречи в бъдеще на Москва да се опитва да завладява територии със сила.

„Искаме да видим Русия отслабена до степен, в която да не може да прави такива неща, каквито направи при нахлуването си в Украйна", заяви министърът на отбраната Лойд Остин, след като заедно с държавния секретар Антъни Блинкен станаха най-високопоставените американски служители, посетили украинската столица Киев, откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари.

„Както и да завърши това, Русия ще бъде в много по-слаба позиция. Украйна ще бъде в много по-силна позиция да възпира всяка нова агресия, след като това приключи“, заяви високопоставен американски служител пред репортери.

Междувременно в понеделник САЩ заявиха, че ще върнат дипломатите си в Украйна и ще работят за възстановяването на посолството си в столицата Киев. Белият дом съобщи, че президентът Байдън ще назначи посланик в Украйна - първия от 2019 г. насам.

В опит да спре притока на тежки оръжия от САЩ и други съюзници към фронтовата линия в Украйна в понеделник Русия нанесе ракетни удари по няколко украински железопътни възела, с което сериозно наруши железопътния трафик.

Макар че американски служители заявиха, че коментарите на Остин не отразяват промяна в политиката на администрацията, тези коментари показват еволюцията в мисленето на американското правителство относно това, което то в крайна сметка вижда като краен изход във войната, коментира The Wall Street Journal.

Първоначално САЩ планираха да помогнат на Украйна да поддържа нещо като въстание срещу окупационните руски сили, но Русия не успя да постигне целта си да подчини Украйна и пренасочи собствените си цели към укрепване на позициите си в източната част на Донбас.

Макар че представители на администрацията заявиха, че САЩ няма да изпращат военнослужещи, които да се бият с руските войски там, Вашингтон се ангажира да задели милиарди долари за все по-тежко въоръжение, за да помогне на украинците да отблъснат руското нашествие и да укрепи преговорната позиция на Киев за евентуално прекратяване на конфликта. Байдън дори заяви, че САЩ не искат руският президент Владимир Путин да остане на власт и го смятат за военнопрестъпник.

Украинските сили, подкрепени от американска и международна помощ за сигурност, нанесоха опустошителни загуби на руските сили. До 15 000 руски войници са били убити във войната, заедно с повече от 2000 руски бронирани машини, които са били унищожени или пленени, както и 60 хеликоптера и изтребителя, съобщи правителството на Великобритания в понеделник. Освен това санкциите и контролът върху износа възпрепятстват усилията на Москва да попълни изчерпаните си запаси от оръжие в дългосрочен план.

„По отношение на военните цели на Русия Москва вече се провали, а Украйна вече  успя", заяви Блинкен в понеделник. „Не знаем как ще се развие останалата част от тази война, но знаем, че една суверенна, независима Украйна ще съществува много по-дълго, отколкото Владимир Путин е на сцената“.

Кремъл не отговори на коментарите на Остин относно отслабената Русия. По-късно в понеделник високопоставен служител на американската отбрана заяви, че коментарите му са в съответствие с политиката на администрацията отпреди месеци, която е да се попречи на Русия да заплашва съседите си.

„Остин не е сигнализирал за някаква промяна в администрацията по отношение на Русия", казва служителят. „Той не говори за преговори с Русия“.

А говорител на Съвета за национална сигурност към Белия дом заяви: „От месеци също така казваме, че възнамеряваме да превърнем това нашествие в стратегически провал за Русия".

Руските ракетни удари са засегнали железопътна инфраструктура в централната украинска област Ровно, съобщиха местни власти. Те последваха други ракетни удари късно в неделя в Полтава, които поразиха електроцентрала и рафинерия за горива. Губернаторът на централната украинска област Виница заяви рано в понеделник, че руските ракетни удари са засегнали критична инфраструктура в региона и че има загинали и ранени, но не предостави подробности.

Ударите са нанесени часове след като Остин и Блинкен съобщиха на украинския президент Володимир Зеленски, че Вашингтон ще отвори отново посолството си в Киев и ще предостави на Украйна 322 млн. долара чуждестранна военна помощ, за да може Киев да закупи необходимите му оръжия. Посланикът на Русия в САЩ Анатолий Антонов поиска в дипломатическа нота Вашингтон да спре доставките на оръжие за Украйна, съобщи руската информационна агенция РИА в понеделник.

А украинският президент Володимир Зеленски заяви, че предоставената досега от САЩ помощ за отбрана в размер на 3,4 млрд. долара е била най-големият принос към усилията на Украйна в областта на отбраната.

В понеделник Белият дом съобщи, че Байдън планира да номинира Бриджид Бринк, настоящия посланик на САЩ в Словакия, за посланик в Украйна. Постът е вакантен, откакто последният утвърден от Сената посланик в страната Мари Йованович беше отстранена от тогавашния президент Доналд Тръмп през 2019 г.

Междувременно Остин и Блинкен приветстваха успеха на Украйна да отблъсне първоначалната атака на Русия срещу Киев и да запази суверенитета си. Все пак те заявиха, че признават, че Путин може да реши да ескалира войната, включително евентуално с оръжия за масово унищожение.

След като удари Одеса през последните дни, Путин „гледа към цялото пространство на черноморското крайбрежие", твърди американски високопоставен представител.

А американски военни в обект в Полша описаха ускорените логистични усилия за доставка на оръжия и материали за Украйна, както и регионалните усилия за увеличаване на числеността на войските и ученията с членовете на НАТО по източния фланг на алианса.

Западът поставя акцент върху тежката артилерия и бронираните превозни средства в момент, в който Русия изтегля част от силите си от околностите на градовете в Северна Украйна и вместо това се съсредоточава върху източния регион Донбас в бъдещия конфликт с високи залози на открит терен.

Във вторник Остин ще се присъедини към други министри на отбраната, включително украинския Олексий Резников, и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, както и българския министър на отбраната Драгомир Заков на среща във военновъздушната база Рамщайн в Германия. Темите, които ще бъдат обсъждани, включват актуализиране на информацията на представителите на повече от 20 държави за последните разузнавателни данни от бойното поле в Украйна, помощ за сигурността на Киев и укрепване на отбранително-промишлената база на НАТО в дългосрочен план за подпомагане на отбраната на Украйна.

Един от проблемите, които ще бъдат разгледани на срещата, е нуждата на Украйна от това, което НАТО счита за нестандартни боеприпаси и оръжейни системи, както и обсъждане на въпроса дали бившата съветска република може да премине към стандартно оборудване на НАТО, каза служителят. Например гаубиците, предназначени за стрелба със 152-милиметрови снаряди, не могат да бъдат пригодени за 155-милиметров калибър.

Връщането на американското дипломатическо присъствие в Украйна, което следва действията на Великобритания, Италия, Франция и други страни, ще помогне на американските и украинските служители да координират лично помощта и другите усилия и да се подготвят за бъдеща консулска операция, която да отговори на нуждите на гражданите на двете страни, заяви служител на Държавния департамент. От Вашингтон отказват да пояснят дали американските морски пехотинци ще помагат за охраната на посолството в Киев, като заявяват, че военните ще реагират на нуждите на Държавния департамент.

Запитан дали повишеното внимание на САЩ към Украйна не рискува да увеличи напрежението с Русия, служител на Държавния департамент заяви, че Вашингтон не планира да включва свои войски в конфликта.