Украйна и Русия се подготвят за най-големите битки във войната

Този уикенд Украйна и Русия изпратиха подкрепления в Източна Украйна, подготвяйки се за най-големите битки във войната, докато бежанците продължават да бягат от предстоящото руско нападение.

Основната цел на Русия в момента е да завземе частите от източната част на Донбас, които все още не са под контрола на Москва. За разлика от първата фаза на продължилия шест седмици конфликт тази промяна принуждава Украйна да води конвенционални сражения с участието на танкове, артилерия и самолети на равнинен, често безплоден терен, който позволява на Русия да използва превъзходството си във военната техника.

Според кадри, показани по руската военна телевизия, през последните дни в районите за настъпление северно от украинския град Изюм са започнали да пристигат нови руски танкови и артилерийски части, както и сили, изтеглени от районите около Киев. Украйна също започна да придвижва към Донбас бойни части от районите в Северна Украйна, които си върна след оттеглянето на руските войски.

Сблъсъците по протежение на контактната линия в Донбас и близките региони продължават ежедневно, като руските сили се опитват да настъпят на юг от Изюм. Според западни и украински официални представители времето за провеждане на мащабна кампания зависи от Москва, която може да предприеме настъпление незабавно с наличните си сили или да изчака няколко седмици, за да възстанови частите, претърпели загуби в Северна Украйна.

Украински официални лица заявиха, че целите на Москва вероятно далеч надхвърлят завземането на региона Донбас и че Владимир Путин се стреми да унищожи най-добрите украински части в битката за Донбас, за да се опита след това отново да завземе останалата част от страната, включително Киев.

Украинският президент Володимир Зеленски призова за спешна помощ преди този нов кръг на конфликта, като предупреди, че Москва не се е отказала от стремежа си да подчини Украйна. „Русия все още може да си позволи да живее в илюзии, събирайки нова техника и нови войски на наша територия. А това означава, че се нуждаем от още повече санкции и от още повече оръжия за нашата държава", каза той в късно съботно видеообръщение.

Опитвайки се да попречи на украинското пренасочване, Русия заяви, че нейните сили са извършили въздушни удари по украински железопътни възли. Според украинските власти около 57 души са загинали при петъчната руска ракетна атака срещу железопътната гара в донбаския град Краматорск, докато тя е била пълна с цивилни, опитващи се да се качат на евакуационни влакове към относително безопасната Западна Украйна. Москва отрича да е нанесла този конкретен удар.

През уикенда властите призоваха всички цивилни граждани в контролираните от Украйна части на Донецка и Луганска област, които включват Донбас, и два района на Харковска област да използват всички налични средства, за да напуснат незабавно. Те организираха допълнителни влакове и автобуси.

В неделя Русия нанесе няколко ракетни удара по Днепропетровска област, разположена западно от Донбас, като унищожи летищен терминал и друг инфраструктурен обект в град Днепър и промишлен обект в град Павлоград, съобщиха от областната администрация. Шестима спасители са били ранени в Днепър, тъй като по-късно през деня руска ракета е ударила за втори път един от обектите. Според губернатора на Харков украинските сили са унищожили през нощта руска колона, която се е придвижвала към Изюм. Твърдението не може да бъде проверено по независим начин, пише The Wall Street Journal.

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че е насочило ракети "Калибр" от фрегата на Черноморския флот към Днепър и че ракетите ѝ са поразили и южната украинска област Николаев и военно летище близо до Харков, където според него е унищожена зенитно-ракетна система С-300. Тези твърдения не са потвърдени независимо. Днепър, един от най-големите градове в Украйна, е логистичен център за украинските военни операции в Донбас.

Първоначалният опит на Русия да превземе Киев и други градове в Северна Украйна се провали в края на март, отчасти защото пъргави украински части атакуваха руски танкове и бронирани машини, използвайки партизанска тактика, нанасяйки удари по дългите снабдителни линии на Русия, които минаваха през гори и села, чиито жители предаваха разузнавателна информация на украинските сили. Леките преносими ракети, доставени от САЩ и европейските им съюзници, като Javelin и NLAW, изиграха голяма роля за този успех, както и произведените в Турция въоръжени дронове Bayraktar TB2.

Много от руските батальонни тактически групи, които се изтеглиха от Северна Украйна, бяха толкова тежко поразени, че скоро няма да могат да се прехвърлят на фронта в Донбас, твърдят украински и западни представители. „Видяхме индикации за някои подразделения, които буквално са ликвидирани", заяви високопоставен служител на Пентагона. По думите му Русия се опитва да мобилизира около 60 000 резервисти, за да запълни недостига на жива сила.

Преди предстоящата офанзива Москва назначи армейския генерал Александър Дворников, който ръководи южния военен окръг, отговарящ за операциите в Донбас, да наблюдава кампанията, заяви американски служител. В началната фаза на войната, когато Русия атакуваше от няколко посоки, командирите на четири военни окръга действаха автономно - липса на координация, която според военни анализатори възпрепятстваше военните усилия на Русия. Москва не е публикувала официално съобщение за ролята на генерал Дворников.

Тактическата ситуация на фронта в Донбас е по-изгодна за Русия. Руските линии за снабдяване са по-къси, а по-концентрираната зона на действие позволява на Русия да използва по-ефективно въздушна подкрепа, твърдят украински и западни военни.

Този различен тип война, при която големи формирования се изправят едни срещу други вместо удари на малки части, е основната причина, поради която Киев твърди, че спешно се нуждае от тежки оръжия, като артилерия, танкове и зенитни батареи, които повечето западни съюзници досега не желаеха да доставят.

„Битката за Донбас ще напомня за Втората световна война, с нейните мащабни операции и маневри, с участието на хиляди танкове, бронирани машини, самолети и артилерия. И това няма да бъде локална операция, изхождайки от това, което виждаме в подготовката на Русия", заяви външният министър на Украйна Дмитрий Кулеба след среща с министрите от НАТО през изминалата седмица. „Или ще ни помогнете сега - и говоря за дни, а не за седмици - или помощта ви ще дойде твърде късно и много хора ще загинат“.

Макар че първоначално Украйна търсеше системи за тежко въоръжение съветски дизайн, с които нейните войски са обучени да боравят, ограничените доставки на това оборудване и боеприпаси, съчетани с перспективата за продължителен конфликт, означават, че сега Киев иска да закупи тежко въоръжение по стандартите на НАТО, заяви министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников.

„Оръжията съветско производство, които получихме, могат да укрепят Украйна само за кратко време", каза той в реч, публикувана от Министерството на отбраната.

Украйна успя да спечели първия кръг на войната благодарение на пехотните боеве в близък контакт, каза той, но сега Русия е променила тактиката си и разчита повече на артилерия, авиация и ракетни удари на далечни разстояния - оръжия, на които Украйна има ограничени възможности да противодейства.

„Войната навлиза във фазата на съревнование за ресурси, които в Русия са почти неограничени в сравнение с Украйна", каза Резников. „За да спечелим в тази война, се нуждаем от различен вид помощ от тази, която получавахме преди“.

Западните лидери засилват подкрепата си. Британският министър-председател Борис Джонсън, който в събота се разходи из Киев заедно с Зеленски, обяви нова военна и друга помощ, която включва 120 бронирани машини и нови противокорабни ракетни системи. Това е допълнение към пакета от петък, включващ зенитни ракети с малък обсег Starstreak, още 800 противотанкови ракети и високотехнологични боеприпаси, които се намират над целите за нанасяне на прецизни удари.

"Тази война ще бъде спечелена на бойното поле", написа в събота в Twitter ръководителят на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел. Той пътува до Киев в петък заедно с ръководителя на Европейската комисия, който след това заяви, че ЕС предлага 500 млн. евро, равняващи се на 544 млн. долара, за нова подкрепа за украинската армия, в допълнение към 1 млрд. евро, отпуснати по-рано за оръжия.

През април САЩ обявиха 400 млн. долара допълнителна военна помощ за Украйна, от общо 1,4 млрд. долара от началото на войната на 24 февруари. Вашингтон доставя ракети Javelin, Stinger, стотици безпилотни летателни апарати Switchblade и радари за противодействие на артилерията - но засега няма тежки оръжия, поискани от Киев.

Единствено Чешката република е доставила на Украйна танкове, изпращайки Т72М, съветски дизайн, а Словакия е изпратила на Украйна своята система за противовъздушна отбрана С-300 след разполагането на батареи Patriot, които я заместват.

Преди да започне пълномащабната инвазия на Русия през февруари, Украйна контролираше около две трети от Донецка и Луганска област, които съставляват Донбас. Останалата част се управляваше от т.нар. донецка и луганска народни републики - региони, създадени след руската интервенция през 2014 г., когато Москва анексира и Крим от Украйна.

През февруари руският президент Владимир Путин призна тези региони в претендираните от тях граници, които обхващат цялата територия на Донецка и Луганска област, включително градовете Краматорск, Славянск и Северодонецк, които остават под украински контрол.

Междувременно Украйна бавно се опитва да си върне единствената регионална столица, която все още е в руски ръце - южния град Херсон. Сраженията се водят в северните покрайнини на града, като почти всяка нощ жителите чуват артилерийски обстрел. В неделя няколкостотин жители на Херсон се събраха в града с украински знамена на протестен митинг, който според очевидци е бил разпръснат от руски войници, стрелящи във въздуха.

За разлика от северните райони на Киев, Чернигов и Суми, където подкрепата за независимостта на Украйна от Русия отдавна е висока, Москва може да разчита поне на известно сътрудничество от страна на местните жители в Донбас и близките райони на Източна и Южна Украйна, където част от населението симпатизира на Русия. В Луганска област според регионалната администрация четирима кметове на градове вече са преминали на друга страна и са започнали да сътрудничат на руските военни, включително кметът на фронтовия град Рубижне.

В обсадения Мариупол, където в някои части на града продължава ожесточената украинска съпротива, обвързваща големи руски сили, член на градския съвет от проруска политическа партия е поел задълженията на кмет под егидата на руските окупационни сили. Украйна заяви, че е започнала процедура срещу него за държавна измяна.

Според избрания кмет на града най-малко 5 000 души, а вероятно и много повече, са загинали в Мариупол при руските обстрели и бомбардировки. Руските държавни медии обикновено обвиняват за разрушенията там, както и на други места в Украйна, украинските „нацисти", които уж обстрелват собствените си градове, за да уличат Москва.

В необичайно откровено признание Александър Сладков, военен коментатор на руската държавна телевизия, написа в публикация в социалните мрежи, че Мариупол е изравнен със земята, за да се даде пример на останалата част от Украйна.

„Нека да видят в Киев и Лвов, Черкаси и Полтава, Тернопол и Черновци - ако градът не се предаде, той бива унищожен", пише той. „Градовете в Централна и Западна Украйна също ще бъдат унищожени, ако решат да се противопоставят на руските войски".