Ходорковски: Да кажем, че Путин превърна рублата в хартия, е обида за хартията

„Пакет хартия в магазините на Русия струва 2000 рубли. В него има 500 листа. Излиза, че лист хартия А4 е не само четири пъти по-скъп от рублата, но и струва повече, отколкото акция на „Сбербанк“ на борсата в Лондон. Тоест, да кажем, че Путин е превърнал рублите и руските акции в хартия, би било обида за хартията“. С този язвителен коментар в Twitter руският опозиционер и бивши руски петролен магнат, изпаднал в немилост пред Кремъл Михаил Ходорковски описа случващото се в икономиката на Русия в момента.

А в материал за Financial Times той признава, че през първите няколко дни от войната в Украйна не е можел да спи.

„В продължение на 10 години в затворите на Владимир Путин спях спокойно. Дори през нощта, когато ме раниха с нож в лицето, отидох до лазарета, за да ме зашият, върнах се в леглото, обърнах окървавената възглавница и заспах като бебе. Но сега не мога… Харков, Киев, Мариупол - кръв, болка, страдание. Мирни животи са разрушени. Убити деца. Трупове върху трупове. И за какво? За един стар мафиот, който, както често се случва, е обсебен от идеята да възстанови империята в края на живота си“, коментира още дисидентът.

И припомня, че Путин неведнъж е правил подобни неща. През 1999 г., когато се издигна от неизвестността на фона на терористичните актове и войната в Чечения, той разбра, че империята е нотка, която може да развълнува сърцето на руското общество. През 2008 г., дори когато предаде президентския пост на Дмитрий Медведев, той предизвика война в Грузия и си осигури властта. През 2014 г., когато заради народното недоволство руснаците излязоха на улицата, той анексира Крим и подкрепата му скочи до небето.

„А сега, след лошото управление на пандемията и десетилетие без икономически растеж, той започва нова война“, пише още Ходорковски

Как ще отговори Русия? Безброй руснаци имат роднини, приятели и корени в Украйна. „Моето собствено семейство замина преди 100 години по време на Руската революция. Москва е моят роден град и този на родителите ми, но Харков, Житомир и Одеса не са ни чужди. Там са погребани моите предци, а аз имам - имах - роднини, които живеят там. Десетки милиони руснаци могат да кажат същото“, пише още руснакът.

И цитира „ужасяващи“ за него социологически проучвания: според тях 65-75% от руснаците подкрепят войната. Сериозните социолози обаче отказват да приемат тези анкети за чиста монета; анкетите, проведени в условията на диктатура, особено в условията на война, не означават нищо. Само малка част от запитаните се осмеляват да отговорят, а много от тях се страхуват да кажат какво наистина мислят.

„Все пак трябва да се признае, че подкрепата за войната е широко разпространена. Хората знаят, че нещо не е наред, но или се страхуват да се противопоставят, или просто не знаят как. Ако излезете на улицата на протест, ще загубите работата си или ще се озовете в затвора, а малцина могат да си позволят това в една бедна страна. Невъоръжената тълпа е безсилна срещу въоръжената охрана на Путин“, пише опозиционерът.

Отричането на фактите предлага психологическо бягство, а настъплението на пропагандата дава на хората инструментите за това: „Ние не воюваме с украинския народ, а го защитаваме от нацистите"; „Ние не бомбардираме градове, украинците сами си го правят"; „Ние не се борим с Украйна, а с американците и НАТО". И така нататък, цитира Ходорковски руските опорни точки.

По думите му много малко хора желаят да бъдат аутсайдери, които се противопоставят на това, което „всички мислят". Определянето на това, което „всички мислят", е основната задача на пропагандата. Ето защо Кремъл закрива социалните мрежи, които не са под негов контрол, пояснява той.

„Руснаците, намиращи се на сигурно място на Запад, остават обхванати от същата пропаганда. Те имат роднини, приятели и източници на доходи в родината. Искат да могат да ги посещават. Резултатът е успешен опит да се убедят, че ситуацията не е толкова проста. Трябва да се направи нещо. Освен от хуманитарни съображения, трябва да спрем един изключително опасен процес. Руското общество рискува да се превърне не просто в заложник на фашистките идеи и престъпления на Кремъл, а в негов съучастник. Това би било изключително опасно развитие, което не само ще даде на Кремъл мандат за продължаване на агресията, но и ще я насърчи“, пише още Ходорковски в анализа си за Financial Times.

Точно затова според него санкциите срещу Русия като държава (нещо, срещу което винаги е бил против) са наложителни. Нещо повече, те не бива да се отменят лесно.

„Никога не съм бил привърженик на това да принуждавам хората, моите съграждани, да се съпротивляват пред лицето на сериозен риск, но това е война. Или убиваш, или те убиват. На някои места това все още важи само в преносен смисъл, но в Украйна е съвсем реално. В тази ситуация рискът е цената, която трябва да платиш за оцеляването, за собствения си живот, за живота на другите хора и в крайна сметка за свободата. Аз отдавна съм направил своя избор по този въпрос. Ако исках безопасен и спокоен живот, имах такава възможност. Радвам се, че толкова много мои съграждани сега също правят този избор. Хиляди, дори десетки хиляди, излизат на улицата. Стотици хиляди са напуснали Русия, сред тях и много лидери на общественото мнение, които Кремъл целенасочено изтласква“, пише критикът на Путин.

Тези хора продължават борбата си от чужбина, опитвайки се да пробият до умовете и сърцата на съгражданите си. „Ние създадохме Антивоенния комитет на Русия и се опитваме да действаме заедно. Помагаме на бежанците и разпространяваме съвместното си послание до руската аудитория, която наброява милиони, както и до тези на Запад, които разбират, че тази трагедия е нещо общо за всички нас. Ние ще спечелим борбата за умовете на руския народ, побеждавайки не само Путин, но и самото явление путинизъм. За тази цел ние - украинци, руснаци, британци, западноевропейци, американци - трябва да разберем, че това не е просто война срещу Украйна, това е първият етап от нова борба, противопоставяща демокрацията на фашизма и диктатурата. От нас зависи да гарантираме, че тя ще бъде последната“, пише още той в заключение.