Какво се случва в главата на Путин?

Полудял ли е? Болен ли е? Още ли е рационален играч?

Наблюдавайки хаотичното поведение на Владимир Путин, подпухналото лице, безпардонните телевизионни бръщолевения, а сега и ядрената заплаха, може би е време да преразгледаме допускането, че руският президент е хладнокръвен държавник, взимащ логични, макар и силно нежелани, решения.

Трудно е да си представим какво полезна роля могат да изиграят ядрените оръжия в инвазията на Украйна – тъй като всяка атомна детонация толкова близо до дома ще причини смърт и зараза сред собствените му войници, а и у дома в Русия. И ако използва ядрени оръжия срещу Запада, който не се е намесил военно в защитата на Украйна, ще рискува ответни мерки, които в крайна сметка могат да унищожат планетата, пише гост-редакторът Пол Тейлър за Politico.

Въпреки това ето, че той заплашва да направи именно това.

Практично погледнато, ядрените оръжия като цяло се ползват за едно нещо: да възпират използването на други ядрени оръжия. Руската военна доктрина обаче наскоро въведе нов потенциален рационал: „с ескалация към деескалация“, заплашвайки с ядрен удар, за да накара противника да отстъпи в конвенционална битка. Теорията обаче никога не е била прилагана на практика, дори толкова близо до родината.

Може би Путин възстановява т.нар. „теория на лудия“ на Ричард Никсън, при която тогавашният президент на САЩ се опита да накара северновиетнамците да повярват, че е готов да натисне копчето, надявайки се, че ще подплаши към масата за преговори.

Дали е истина или блъф, ядреното предупреждение на Путин сложи край на една седмица на все по-патологично поведение от лидера на Кремъл, люшкайки се от привидна отвореност към преговори до пълномащабна инвазия на Украйна на четири фронта, докато в същото време заплашва света с масово унищожение.

Признаците за хаотичното състояние на духа на руския президент започна с начина, по който прие посещенията на френския и германския лидери, принудени да седят на другия край на 4-метрова маса, очевидно като предпазна мярка срещу Covid-19, макар че това не го спря да прегърне беларуския диктатор Александър Лукашенко.

Крайната форма на социална дистанция предизвика въпроси за здравето на самия Путин, засилени от необяснимото ми подпухнало лице, която според лекарите може да е сигнал, че президентът взима стероиди за необявено медицинско състояние.

Странното му поведение бе включено и в публичното унижение на ръководителя на външното разузнаване на Русия Сергей Наришкин по време на излъчваното заседание на съвета за сигурност на Путин, където президентът седеше като учител на бюрото си, а министри, генерали, съветници и шпиони бяха седнали като публика около него, редувайки се да го брифират от подиум. Снимки, публикувани по-късно, показаха, че тази среща е включвала крайна социална дистанция, а Путин е седял на малко бяло бюро на единия край на голяма зала, далеч от събраните лица.

Путин потропваше с пръсти нетърпеливо, оглеждайки ръцете си и втренчвайки се в тавана по време на 4-часовата сесия. Характерът на авторитарното му управление бе разкрито в пълния му леден блясък, когато попита Наришкин дали ще препоръча официално признаване на „независимостта“ на двата отцепили се региона в Източна Украйна.

„Говорете ясно, Сергей Евгенович, просто кажете: да или не“, поиска Путин, докато шефът на външното разузнаване нервно заекваше, търсейки правилния отговор, а след това случайно даде грешния: че би подкрепил присъединяването на регионите към Русия.

Очевидно раздразнен, Путин изстреля: „Не говорим за това. Говорим дали да признаем тяхната независимост. Да или не“.

В нацистка Германия или в Ирак на Саддам Хюсейн мерзавецът щеше да бъде изведен и разстрелян, вероятно така, че да бъде чуто от колегите му и да предизвика ужас в сърцата на други потенциални противници. В Русия на Путин дългогодишният сътрудник на президента все още е жив и на поста си.

Но посланието беше ясно.

В клиничната психология параноиците обикновено обвиняват предполагаемите си преследвачи, че правят точно това, което самите те планират. Путин неправдоподобно обвини Украйна, че трупа войски на границата на отцепилия си регион Донбас, за да извърши „геноцид“ срещу рускоговорящите – сякаш криво огледало на собствените му намерения.

Телевизионните му изказвания, в които определяше избраните лидери на Украйна като наркомани и неонацисти, предизвикаха съмнения дори след подкрепящите го руснаци за психическото му състояние и здраве. Това бе нещо повече от обикновена измама. Тя предположи някои елементи на самоизмама.

Западните представители, които са си имали работа с Путин или са го наблюдавали отблизо, отбелязват промяна в отношението и поведението му. Финландският президент Саули Нинистьо, който поддържа редовен диалог с руския лидер от години, видя нов, агресивен тон, когато защити суверенитета на Финландия по време на телефонен разговор наскоро.

„Това бе промяна в поведението му и от това бих предположил, че иска да бъде много решителен, иска да звучи като такъв. Това е различно поведение“, каза той за CNN.

Каквото и да е здравословното състояние на Путин, дали е физически болен, психически нестабилен или само рационален, но опасен, за нас има сериозни последици.

„Лидерът на Кремъл е затънал в параноично мислене, в което вярва, че Украйна не трябва да съществува и че Русия трябва да управлява света, ако не целия, то поне част от него“, казва ветеранът дисидент и съосновател на забранената руска организация за човешки права Memorial Лев Пономарьов за италианския La Repubblica. “Това може да ни въвлече в Трета световна война или дори ядрен конфликт“.