Путин изпрати руски военни в двата отцепнически региона в Източна Украйна

Въпреки усилията на европейците шансът за мирно решение на конфликта с Русия за Украйна намалява. Руският президент Владимир Путин нареди на своето министерство на отбраната да изпрати руски миротворци в двата отцепнически региона в Източна Украйна съгласно указ, публикуван рано във вторник, след като заяви, че Москва ще признае тяхната независимост.

„Във връзка с молбата на президента на Луганската народна република до Министерството на отбраната на Руската федерация, въоръжените сили на Руската федерация на територията на Луганската народна република изпълняват мироопазващи функции“, се казва в параграф 4 от указа за ЛНР. Подобна клауза има и в постановлението за ДНР.

Освен това президентът възложи на руското външно министерство да проведе разговори с двете "републики" за установяване на дипломатически отношения, приятелство, сътрудничество и взаимопомощ. 

B coциaлнитe мpeжи вече има видeoĸaдpи oт влизaнeтo нa pycĸи чacти нa тepитopиятa нa двeтe peпyблиĸи, а уĸpaинcĸият пpeзидeнт Володимир Зeлeнcĸи oбяcни, чe щe въвeдe извънpeднo пoлoжeниe в югoизтoчнa Уĸpaйнa.

#Russian troops are crossing Ukrainian frontier and entering occupied territories.
Before that Russian President Vladimir #Putin ordered Russian armed forces to enter Ukrainian territory for "peacekeeping functions" in the self-proclaimed republics of #Donbas. pic.twitter.com/JWa7eDUg2h

— Vigilant Info (@VigilantinfoN) February 21, 2022

Засега няма подробности за това колко войници могат да отидат в двата региона и кога, но Русия и преди е обвинявала Украйна, че разполага със значителен брой свои войници на линията на съприкосновение със сепаратистите.

Макар че Русия ще твърди, че признаването на сепаратистките региони от страна на Путин дава правно основание за присъствието на нейни войски, този ход вероятно ще подхрани опасенията на САЩ и Европа, че Москва се стреми да поеме контрол над територия, международно призната като част от Украйна, и ще постави силите ѝ по-близо до пряка конфронтация с украинските войници. 

"Въпросът сега е дали САЩ и партньорите им са готови да водят диалог в тези нови условия", заяви пред Bloomberg Андрей Кортунов, ръководител на основания от Кремъл Руски съвет по международни въпроси. "Можем да кажем, че най-лошото не се е случило - нова голяма война не е започнала, поне засега, но след признаването вероятно ще видим руски войски, разположени до границата с останалата част от Украйна, и това ще се разглежда като акт на агресия с всички последствия". 

По-рано Путин подписа укази за признаване на двата отцепнически региона - самопровъзгласилата се Донецка народна република и Луганската народна република - за независими държави, пренебрегвайки предупрежденията на Запада, че подобна стъпка ще бъде незаконна и ще провали дългогодишните мирни преговори.

В същото време Путин сключи договор за "приятелство и помощ" с представителите на двете проруски сепаратистки републики. Това даде възможност там да бъдат разположени руски войници.

Putin instructs defense ministry to deploy Russian “peacekeeping” troops to Donbas. pic.twitter.com/skV6IqiK1p

— Yaroslav Trofimov (@yarotrof) February 21, 2022

Според постановлението, публикувано късно вечерта в понеделник, частите трябва да гарантират мира в Донецк и Луганск. Преди това Путин разпореди публично заседание на Съвета за национална сигурност и получи подкрепата на най-близките си съветници за този ход пред камерите на телевизиите.

Вечерта Путин отправи тежки, понякога странни обвинения към Украйна, САЩ и НАТО в телевизионна реч. Той предупреди, че в Украйна може да се произвеждат ядрени оръжия.

„Знаем, че вече са постъпвали съобщения, че Украйна иска да създаде свои собствени ядрени оръжия. Това не са напразни хвалби", каза лидерът на Кремъл. "Украйна всъщност все още разполага със съветски ядрени технологии и системи за доставка на такива оръжия". 

Cлeд peшeниeтo нa Πyтин дa пpизнae двeтe "peпyблиĸи" бългapcĸият премиер Kиpил Πeтĸoв излeзe c oфициaлнa пoзиция, чe ocъждa тoзи aĸт, ĸoйтo e в нapyшeниe нa мeждyнapoднoтo пpaвo. Външният министър Теодора Ганчовска заяви, че "признаването на сепаратистките райони Луганск и Донецк е крещящо нарушение на международното право и подкопава европейската сигурност".

Πpeзидeнтът Рyмeн Paдeв вce oщe нямa пoзиция пo ĸaзyca.

Така се засилват признаците за още по-голяма конфронтация. Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу заяви по време на телевизионното заседание на Съвета за национална сигурност, че Украйна е събрала значителен брой войници и че подозира, че страната иска да си върне контролираната от сепаратистите територия.

Подобни твърдения могат да бъдат използвани от Русия като претекст за нападение. Путин също взе думата по време на паметното телевизионно изявление. Той заяви, че вече не вижда никакъв шанс за изпълнение на споразуменията от Минск, които трябва да донесат мир в Източна Украйна.

ЕС възнамерява да реагира на решението на Русия със санкции. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и председателят на Съвета Шарл Мишел заявиха в понеделник вечерта, че наказателните мерки ще засегнат лицата, участващи в признаването на източните територии на Украйна, държани от проруските сепаратисти.

Правителството на САЩ също ще реагира на решението на Русия с наказателни мерки. Президентът на САЩ Джо Байдън скоро ще издаде заповед в този смисъл, съобщи говорителка на Белия дом в понеделник.

Германският канцлер Олаф Шолц, който разговаря с Путин по телефона в понеделник следобед, не успя да разубеди лидера на Кремъл за решението му. 

Граждани на Донецк празнуват признаването на независимост. Taisiya VorontsovaTASS via Getty Images)

Така се засилват признаците за още по-голяма конфронтация. Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу заяви по време на телевизионното заседание на Съвета за национална сигурност, че Украйна е събрала значителен брой войници и че подозира, че страната иска да си върне контролираната от сепаратистите територия.

През последните дни телевизионните зрители в Русия и в сепаратистките райони научиха за групи диверсанти, които се опитват да взривят важна инфраструктура в Донбас и да проникнат в химически завод за производство на хлор. Разказваха им за украински снаряди, които се приземяват в самата Русия, и за украински войници, които пресичат границата. Показваха се и снимки на жени и плачещи деца, бягащи от "геноцид" - твърдение, което Олаф Шолц, германският канцлер, отхвърли като „нелепо" след срещата си с Владимир Путин на 15 февруари.

Но Съветът за национална сигурност на Путин с удоволствие подхвана този наратив, като изгради аргументи за война. Сергей Лавров, външният министър, нарече украинските лидери нацисти и заяви, че те имат намерение да нападнат „славяните и всичко руско“. Сергей Шойгу, министърът на отбраната, заяви, че Украйна разполага с голямо количество натовски оръжия, загубила е контрола над националистическите банди и дори може да направи мръсна бомба. Валентина Матвиенко, председател на горната камара на парламента и единствената жена в съвета, заяви, че последните седем години от украинската история са били години на геноцид срещу руснаците. Николай Патрушев, председателят на съвета, хвърли още по-сериозни обвинения. Според него Америка е инсценирала конфликта в Украйна, за да отслаби Русия. Целта е била да се разруши Руската федерация, нищо по-малко.

Подобни твърдения могат да бъдат използвани от Русия като претекст за нападение. Путин също взе думата по време на паметното телевизионно изявление. Той заяви, че вече не вижда никакъв шанс за изпълнение на споразуменията от Минск, които трябва да донесат мир в Източна Украйна.

„Стигнахме до заключението, че няма изгледи" за споразумение, каза Путин, което значи дефакто и край на дипломатическите инициативи на Германия и Франция. 

В продължение на много седмици Кремъл се въздържаше да изложи ясни аргументи, с които да оправдае войната. Но сега пропагандната офанзива изглежда е в пълен ход, като твърденията за геноцид и агресия на НАТО се сливат в един призив за действие: по-добре е, гласи руската реторика, да се справим с Украйна сега, отколкото да чакаме, докато стане твърде късно. В речта си за признаване на отцепилите се територии Путин призова Украйна да "спре да се бие". В противен случай, каза той, нейните лидери ще понесат „пълна отговорност" за това, което ще последва. По-голямата част от казаното от  Путин бе лъжа, но намекът, че скоро ще се случи нещо ужасно, може и да не е, заключават от The Economist.

Заедно с френския президент Еманюел Макрон германският канцлер Олаф Шолц настояваше за възобновяване на т.нар. нормандски формат, в който Украйна и Русия с посредничеството на Германия и Франция обсъждат изпълнението на споразуменията от Минск.

Какво ще се случи в идните дни е източник на много спекулации. Русия може да е доволна от анексирането на източните територии на Украйна. Тогава Киев, столицата на Украйна, ще избегне страховита война.

Но самото признаване е акт на агресия, посегателство върху териториалната цялост на суверенна държава и по всяка вероятност прелюдия към икономическа война с ЕС, Великобритания и САЩ. Западът заплаши Русия с "високи разходи" и подготви цялостен пакет от санкции.

Тайните преговори по този въпрос на практика са приключили. Седмици наред висши служители на Европейската комисия разглеждаха плановете, консултираха се с държавите членки и се съветваха със САЩ, Канада и Великобритания. Резултатът е координиран пакет от наказателни мерки.

Все още има някои детайли, които трябва да бъдат уточнени, но като цяло, според различни източници в Брюксел, е постигнато споразумение. ЕС счита споразумението за успех на своята обща европейска външна и отбранителна политика. 

Възпиращите мерки обаче не дадоха резултат. Москва очевидно ще приеме икономическите санкции. Трудно е да се живее в условията на санкции, но натискът ще отслабне с времето, прогнозира Дмитрий Медведев, бившият президент, който сега е заместник-председател на руския Съвет за сигурност.

Всъщност санкциите се характеризират с компромиси - израз на стремежа да се постигне максимална ефективност на мерките и да се сведат до минимум последиците от тях за Европа. "Санкциите трябва да бъдат ефективни, но устойчиви" - така се изрази и италианският министър-председател Марио Драги.

Пакетът от санкции предвижда цялостно замразяване на капитала на руските банки, но не и изключване на доставчика на платежни услуги Swift. Ще има забрана за износ на някои високотехнологични компоненти, но няма да има общо търговско ембарго.

Русия е издала паспорти на повече от 800 000 жители на така наречените Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР), които подкрепя финансово и военно от създаването им през 2014 г.

През последните дни лидерите на сепаратистите заявиха, че са нападнати от украинските сили по време на това, което официалните лица в Киев и на Запад определят като фалшиви новини, започнати, след като Русия разположи сили за потенциална атака.