Защо Германия става „Антиваксърската България“ в Западна Европа

Паметта понякога изневерява. Но Тобиас Раб, редактор в германския Spiegel, си спомня нещо ясно - трябва да e бил в 9-ти или 10-ти клас, когато сутринта всички ученици в неговото училище са извикани в главната зала. Техен съученик е починал и е трябвало да има панихида. „Бях валдорфски ученик и все още си спомням чувството на срам, когато учителите ни помолиха на церемонията, антропософска служба, да помогнем за „пренасянето на момчето“, пише авторът.

Да го пренесем? Момчето е починало от тежък грип. Не от болест, която означаваше сигурна смърт през 80-те години. След това в училището се заговаря много за случая. Детето е било син на много ангажирани родители антропософи, а лекуващият лекар също е бил антропософ (от антропософия, наричана още духовна наука от създателя ѝ Рудолф Щайнер – религиозно-мистично учение, отделило се теософията, основано през 1912 г.). А родителите на това дете очевидно са взели решение срещу адекватно лечение с медикаменти. Момчето, което тъкмо се учило да брои, е преброило в час колко дни вече е живяло, малко преди да се разболее. Така са разказали учителите на погребалната служба. И това, според Тобиас Раб, е било истински знак.

Нищо не е последвало от тази история. Братята и сестрите на момчето продължили да посещават училището, лекарят продължил да практикува, а всеки се справял с мъката си по различен начин. Това, което остава за Раб, е една мантра: има хора, които в случай на съмнение, жертват децата си за убежденията си.

Скептицизмът на германската буржоазия срещу ваксините

Статистика, публикувана преди няколко дни, показва, че немскоговорящата област напредва най-бавно в Западна Европа с ваксинацията. И има много причини за това. Ако погледнете картата на Федерална република Германия, Тюрингия, Саксония и Бавария са особено силно засегнати от Covid-19 по външните им граници, което значи, че географското местоположение е един от движещите фактори. В Полша и Чехия данните са дори по-лоши от германските. Да не говорим за Румъния и България, разбира се.

Но има и друга причина: ваксинационният скептицизъм на специална буржоазна среда, която има центрове главно в Южна Германия и Швейцария. И много от тези хора са антропософи. Какъв им е проблемът?

Много германци се занимават с антропософия всеки ден, без дори да го осъзнават. Козметичната компания Weleda, например, е компания, която е основана през 1921 г. от Рудолф Щайнер, изобретателя на антропософията. Всички кремове, сапуни и лекарства, които Weleda продава, са произведени по антропософски насоки, които включват доста странни ритуали. Водата, в която се разтварят веществата, трябва да се обработи по определен начин, за да могат те да развият силата си. Биодинамичното земеделие също е антропософско събитие.

Една произведена по биодинамичен способ ябълка е не само екологична - ако искате да ѝ залепите етикета "биодинамична", трябва да приведете фермата си в съответствие с езотеризма на Рудолф Щайнер - който включва заравяне на кравешки рога, пълни с минерали, в полетата през есента. Щайнер вярвал, че по този начин те ще пренесат своята „огромна“ сила „върху астралното и етерното“ през зимата. Разбира се, това не вреди. Но най-малкото е доста странно.

GLS-Bank е основана от антропософи (въпреки това тя отдавна се разграничава от части от антропософското учение). А да не забравяме и валдорфските училища, които много германци считат за алтернатива на държавната образователна система. И които напоследък са много популярни и в България (държава, в която кмет на средноголям град ръси пътищата със захар заради поверие, че това ще намали катастрофите). 

Валдорфската педагогика поставя в центъра холистичното образование, твърди, че обучението протича „ненасилствено“ (сякаш в другите училища е насилствено), децата пият по няколко зелени чая на ден… Всичко, което се учи или прави, представлява някаква смислена дейност, свързана с реалния живот. Например в детската градина децата сами си приготвят хлебчетата, които после изяждат; в училище се упражняват всички видове художествени и приложни занаяти.

А иначе антропософите се занимават с всяка сфера на обществения живот - с образованието, личната хигиена, храненето и здравеопазването. Те самите вярват, че работят за по-добър свят. Свят, в който културата и природата вече не са в противоречие, труд и капитал, вяра и знание. Но може и просто да се каже, че са християнска секта.

Защото Рудолф Щайнер (1861–1925 г.), основоположникът на антропософията, е такава фигура за германците, каквато е Лафайет Роналд Хъбард за американците (основател на сциентологията и дианетиката). Основател на секта и неверник, който свързва някои направления от културната история и създава от тях система от вярвания. При Хъбард имаме хипериндивидуализъм, идеология за самоусъвършенстване и вяра в бъдещето. При последователите на Щайнер пък имаме култ към Гьоте, критика към съвременната епоха и вяра в движението за реформи на самата природа.

Всъщност, подобно на Хъбард, който пише научно-фантастични романи, преди да основе сциентологията, Щайнер е изключително модерна фигура по своето време. Той е бил учен, редактор на книги, пътуващ оратор, преподавател, изследовател, индустриален консултант. В политическия сектор е ляв и поддържа контакти със социалдемократите. Но той е и един от големите чудаци в германската културна история.

Той вярвал, че има пряка линия с Космоса и че е получил учението си чрез него – учение, което представя в 5965 лекции и много книги – тематично няма нищо, с което да не се заминава. От „същността на пчелите" до въпроса „Как да опознаем висшите светове?". Единствената тема, до която сякаш не се доближава, е сексът. Има твърдения, че в представата на Щайнер за човека има расистки елементи, тъй като той вярва в различни етапи от човешкото развитие – но този спор бушува от много години.

Но друго може да се твърди със сигурност: тъй като вярват в мирогледа на човек, който е мъртъв от почти сто години, изучавайки неговите писания сякаш са свещени, много антропософи изпитват трудности да намерят пътя си в настоящето. Или обратното. Настоящето е твърде объркващо за тях, така че те намират убежище във виденията на човек като Щайнер. И в неговата смесица от мистицизъм, естествени науки, четения на Гьоте, германски идеализъм и окултни тайни знания. Един доста либерален учител в училището на автора дори обичал да се шегува навремето, че те, учениците, нямат право да гледат телевизия, защото няма телевизия. Ами да - Щайнер в крайна сметка никога не се е изявявал по телевизията. Което за времето, в което е живял, си е доста логично.

Всичко това може да се припише на вида чудатост, на което всеки гражданин има право. Въпреки че всичко това става опасно, когато става въпрос за ваксинацията.

Лошо за кармата

Рудолф Щайнер вярвал, че болестите имат своето значение за кармичните събития. Една треска, например, може да помогне на децата да се установят в телата си. Всеки, който е направил нещо нередно в предишни животи, може да се наложи да компенсира тези бели или дори престъпления чрез болест. А всеки, който се ваксинира, става глух за кармичното послание, гласи това учение.

Оттук и ваксиналният скептицизъм в антропософските среди – поне в тяхната твърда сърцевина.

И ако това звучи твърде щуро – наистина е така. И все пак много антропософи предпочитат живота си пред вярата си. Повечето от тях не биха рискували и общественото си положение и не биха обявили подобни глупости публично. За тях антропософията е по-скоро уелнес философия, допълнение за по-приятно ежедневие.

Но тези, които се отнасят сериозно към антропософията, ще стигнат до други заключения – заради всички свръхсетивни части, които тя засяга – това е и философия на тялото и на битието. Човекът, казва Щайнер, има материално, етерно и астрално тяло. Да живееш успешно означава да събереш тези тела заедно.

По-голямо влияние, отколкото мнозина осъзнават

С какво се ваксинираш. Спринцовката, която предпазва човек от болести, инжектира отровата на цивилизацията в тялото. Изкуствено ускорява това, което иначе би продължило повече време. Пречи на тялото да расте самостоятелно и да мобилизира естествените си сили. Което от своя страна са вярвания, свързани с дълга история на скептицизъм към конвенционалната медицина, която досега е помагала, а не е вредила на антропософите в буржоазната среда.

Особено и поради факта, че антропософската нагласа, че болестите насърчават децата в тяхното развитие, че укрепват тялото на детето, а по този начин и детската душа срещу опасностите на съвременния живот, срещу алергиите и болестите на цивилизацията, среща одобрението на много дори повърхностно екологично мотивирани родители. Тук - тези нежни създания, там - опасностите от свят, в който отдавна не е имало хармония между първичните сили на природата и тези, които човекът е създал.  

Много млади родители, които се възприемат като зелени, вероятно са по-близо до антропософията, отколкото осъзнават. И така ученията на доктор Щайнер имат по-голямо въздействие върху германското общество, отколкото много хора подозират. И за разлика от това, когато става дума за дървени играчки или топчета срещу газове в стомаха, политическите ефекти от тази близост са толкова трудни за доказване, колкото и тези от самата хомеопатия. Но с идването на пандемията нещата сега са малко по-различни.

Но убеждаването на антропософите чрез неформалната принуда на по-добрия аргумент е доста безнадеждно. Ако се ваксинират, това ще е или защото са принудени, или защото са непоследователни и в крайна сметка не искат да изпитат крайната последица от своите убеждения.