Защо България и Румъния се провалиха в мисия Covid?

България и Румъния са с най-ниските нива на ваксинация в целия Европейски съюз, а епидемиологичната ситуация отново излиза извън контрол. Какви са причините и двете страни да се провалят в борбата с пандемията, анализират екипите на изданието EurActiv в София и Букурещ.

Ролята на неубедените български лекари

България бе на второ място в ЕС по брой случаи, свързани с Covid-19 миналия месец и на последно по ваксинация – само 21% от българите са напълно ваксинирани срещу вируса.

Експерти казват за изданието, че ситуацията се дължи на личните лекари, реакциите на институциите и податливостта на българите към фалшиви новини.

Значителен брой лични лекари препоръчват хората с хронични заболявания да не се ваксинират, докато в Западна Европа именно тази група хора бяха ваксинирани първи. Известният български експерт по инфекциозни болести Атанас Мангъров омаловажава вируса от началото на пандемията и говори открито срещу ваксините срещу Covid. А това създаде среда на недоверие.

„Не успяхме да обучим повечето лекари, които се занимават с ваксини. Моментът за провеждане на целенасочена кампания за медицински специалисти през лятото на 2020 г. бе пропуснат“, коментира епидемиологът Христиана Бацелова.

„Изненадана съм колко много лекари в България не разбират как работят ваксините. Медицински професионалисти се страхуваха да се ваксинират и в крайна сметка отказваха пациентите“, казва Бацелова.

Според Българския лекарски съюз около 70% от българските лекари са ваксинирани – едно от най-ниските нива в ЕС.

„Първо, някои лични лекари отказаха да ваксинират много хора. Недоверието след това бе задълбочено от фалшивите новини. Време е да спрем да обвиняваме политиците. Не можем постоянно да обвиняваме другите за нашия погрешен избор“, добавя Бацелова.

Медицинският юрист Мария Шаркова коментира, че колебливостта към ваксиниране в България не е нов феномен.

„Фалшивите новини допринесоха за колебанията към ваксините, растейки върху плодородната почва на политическата несигурност и серията [национални] избори. Няколко човека от различни партии шумно подкрепиха ваксинирането, а политическите лидери останаха мълчаливи или дори използваха реторика срещу ваксините, за да спечелят подкрепата на електората“, казва Шаркова.

„Все още няма реакция от страна на институциите срещу фалшивите новини, разпространявани от лекари. Медиите предоставят думата на определени специалисти, които разпространяват фалшиви новини, позовавайки се на аргумента за плурализъм на мненията“, допълва Шаркова.

Дори някои членове на Експертния съвет, посочени от здравния министър, написаха препоръки в пряко противоречие с тези, предоставени от международните професионални асоциации. Те например препоръчват да не се ваксинират бременни жени или планиращи бременност през следващите шест месеца.

Румънските политици побързаха да сложат край на пандемията

През последните няколко седмици броят на новозаразените с коронавирус в Румъния рязко нарасна, както се случва и със смъртните случаи. Миналата седмица Румъния отчете едно от най-високите нива на смъртни случаи в цял свят и поиска от ЕС помощ, за да облекчи част от напрежението върху затруднената си здравна система.

Лекари и политици обвиняват кампании за дезинформация и скептицизма към ваксините за ниските нива на ваксинация срещу Covid-19, но причините зад текущата ситуация са по-разнообразни.

Румънците имат дълга история на недоверие в държавните власти, а управлението на ваксинационната кампания не направи нищо, за да реши този проблем.

Начело на кампанията бе назначен военен лекар и – макар че този ход може би помогна в началото, тъй като армията е една от институциите с най-високо доверие в Румъния – министерството на здравеопазването бе оставено настрана, а комуникацията бе слаба, сочат експерти по връзки с обществеността.

Нещо повече, макар че ваксинационната кампания се провали в началото на лятото, високопоставени служители обявиха края на пандемията и кампанията за ваксиниране бе сметната за успех.

Румъния бе първата страна в ЕС, която вдигна ограничителните мерки, макар че ваксинационните ѝ цели бяха далеч от това да бъдат изпълнени. Първоначално правителството определи цел да ваксинира 10 млн. души до края на септември, а след това въведе междинна цел от ваксинирани 5 млн. души до 1 юни.

Но през май, когато цифрите бяха все още много далеч от целта, президентът Клаус Йоханис и министър-председателят Флорин Къцу започнаха да вдигат ограниченията. Къцу по-късно заяви, че целта не е била да се ваксинират определен брой хора, а да се преодолее пандемията.

„Кампанията бе успех, практически спряхме пандемията“, каза президентът Клаус Йоханис през юни. Той оправда вече ниския брой дози, слагани ежедневно, с по-малкия брой заразени, което поддържаше степента на приемане на ваксината на много ниски нива.

Докато броят на новозаразените растеше през септември и особено през октомври, пред ваксинационните центрове отново започнаха да се образуват опашки, когато започнаха и разговорите за нови ограничения и възможността да се въведе задължителен зелен сертификат за някои дейности.