Русия започва да сее семената на "пшеничната дипломация"

Не само петрол и Калашников

Това не винаги е било така. Русия произвежда достатъчно суров петрол, за да задоволи 10% от търсенето в света, а през 90-те години на миналия век, след разпадането на Съветския съюз, тя използва петролните си пари, за да внася повечето си храни.

Сега обаче Русия почти си е самодостатъчна за всичко – от зърно до сирене. И според данни на Русагротранс, основаващи се на статистика на американското министерство на земеделието, сега страната съставлява една трета от вноса на пшеница в Близкия изток и Африка, 10% от вноса в Азия и задоволява около една пета от общото търсене на пшеница в света.

Износът нарасна над три пъти през това време до над 30 млрд. долара миналата година, след като се повиши с една пета в парично изражение спрямо 2019 г. От общия износ на земеделски стоки зърното е основен източник на чуждестранна валута, като Египет и Турция са най-големите купувачи.

Сега руският министър на земеделието Дмитрий Патрушев, син на близкия съюзник на Путин Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на Русия, е получил задача да добави още 50% към стойността на износа на земеделски стоки до 2024 г. Той е под натиск и да повиши зърнопроизводството до 140 млн. тона до 2025 г., за да се отговори на нуждите на износните пазари.

Временни квоти за износа на зърно, породени от недостига на работна ръка и лошото време, което засегна посевите, се очаква да намалят производството до 127 млн. тона през 2021 г., показвайки колко трудно ще бъде постигането на целта до 2025 г.

И преди храните са били дипломатически инструмент в отношенията на Русия със съседите ѝ. Тя забрани вноса на някои земеделски стоки от Турция в рамките на пакет от мерки след свалянето на руски изтребител от турските военно-въздушни сили през 2015 г. Вносът беше възобновен две години по-късно и Турция стана водещ вносител на руска пшеница през 2019 г., тъй като се съгласи да допусне транзит на руски газ за Европа, след като България отказа. В замяна на продажбите на пшеница за Иран Русия се съгласи да взема и продава ирански петрол като част от размяната на петрол срещу хранителни стоки преди повторното налагане на американски санкции на Техеран в края на 2018 г.

Това, което се промени след тези еднократни развития, е мащабът и амбицията на индустрията, казват анализатори. Китай, към който Москва насочи вниманието си след срива в отношенията ѝ със Запада и където пусна голям газопровод, е смятан от Русия за големия ѝ бъдещ пазар на хранителни стоки заради населението, географската близост и разширяването на инфраструктурното присъствие. Но засега делът на Русия от китайския пазар остава относително малък заради стандартите на Китай за зърното, а вносът на пшеница намаля през 2020 г.

Докато Русия се превръща в лидер на глобалния пазар на пшеница, тя опитва да намери баланс между осигуряването на бъдещи пазари и управлението на външната политика. „За Русия в настоящата икономическа ситуация е важно да получи достъп до външни пазари, а не толкова да постигне нещо в международната политика с доставките на пшеница“, казва Хрусталева.

Някои наблюдатели на индустрията смятат, че приходите от зърно ще компенсират част от загубите от намаляващия добив на петрол. Но земеделието съставлява само 4% от брутния вътрешен продукт на Русия в момента спрямо 15% за петрола и газа, сочат официални статистически данни.

Петролните и газови приходи все още съставляват около една трета от държавния бюджет, но волатилността на цените през последно време изложи на риск Русия и други производители. Глобалните търговски войни и преходът към чиста енергия принуждават Москва да помисли за вариантите си да намали зависимостта си от фосилни горива. В този контекст хранителните стоки стават полезен нов инструмент за дипломацията ѝ.

Москва вижда ниша за хранителни доставки към региони с най-бърз ръст на населението като Африка и Югоизточна Азия, където ще живее мнозинството от допълнителните два милиарда души в света до 2050 г.

Русия е в добра позиция да задоволи това търсене, казва Андрей Гуриев, главен изпълнителен директор на компанията „Фосагро“, един от най-големите производители на торове в Русия и Европа. „Русия има земята, водата, пристанищата, железопътните линии. Никоя друга страна няма толкова голям потенциал“, допълва той. Русия

"Дори да не спечелим някои състезания с нашите ракети и сателити, земеделските ни продукти ще имат глобално търсене. Светът не трябва да получава само петрол и автомати "Калашников" от Русия, а също зелена земя, синя вода и чиста храна", смята Гуриев. 

Нещо се случи в Кремъл

Инвеститорите също обръщат внимание, привлечени от по-дългосрочния потенциал. Джим Роджърс, който е съосновател на Quantum Fund с Джордж Сорос, инвестирал в руски торове и земеделие чрез „Фосагро“ и смята, че успехът на сектора едва сега започва.

Роджърс твърди, че промяната в поведението на ръководителите го е накарала да инвестира. „Това не са еднократни действия. Нещо се случи в Кремъл през последните десет години и то не се дължи само на един човек, промяната е твърде голяма“, казва той.

Русия печели предимство в момент, когато икономическите и климатични условия затрудняват живота на някои от основните ѝ конкуренти. Американските производители на зърно регистрираха един от най-лошите си сезони през 2019 г. заради ниски маржове и търговската война с Китай, като редица компании, които преди разчитаха на държавна подкрепа, фалираха, когато тя беше отменена, а цените спаднаха. Производството на пшеница също намаля, сочат данни на американското министерство на земеделието и то очаква износът му на пшеница да се свие със 17% на годишна база през сезон 2021-2022 г.

Но в Русия климатичните промени отварят нови граници за по-голямо използване на земи за земеделски нужди в северната част с топенето на ледовете. До такава степен, че това компенсира сушата на юг.

Освен това Русия поставя акцент върху производството на чисти, освободени от използването на торове или с ниско съдържание на метали храни, тъй като купувачите внимават все повече за чистотата на храните. Изкуствените торове в Русия идват от едни от най-чистите скали без високо съдържание на кадмий, което предлага допълнително конкурентно предимство, казват производители и анализатори.

Инвеститори като Роджърс и местни бизнесмени са привлечени от перспективите пред руското земеделие заради размера на страната, различните климатични зони, съществуващата инфраструктура и пространството за повишаване на добивите чрез развитието на технологии и по-голямо използване на торове.

Перспективите за инвестиции не остават незабелязани и от руските милиардери, много от които сега притежават земи и се занимават с износ на земеделски стоки. Владимир Евтушенков, основният акционер в конгломерата „Система“, има дял в „Степе Агрохолдинг“, един от най-големите износители на зърно в Русия с близо 3% пазарен дял.

Олег Дерипаска, който преди време беше най-богатият човек в Русия, притежава един от най-големите земеделски холдинги в страната – „Кубан“. САЩ наложиха санкции на Дерипаска и той беше принуден да се откаже от контрола върху ключовия си бизнес „Русал“, основния производител на алуминий в страната. Евтушенков е в списъка на САЩ с бизнесмени под наблюдение, които са приближени на Путин, и също може да му бъдат наложени санкции.

Но дори Дерипаска, смятан за съюзник на Путин, е критичен към земеделския сектор напоследък, особено заради високите лихви за фермерите. Освен това Русия все още трябва да подобри ефективността на производството си, инфраструктурата и финансовите инструменти, за да насърчи по-големи инвестиции, ако иска да постигне амбициите си, казват експерти.

Вторият по големина кредитор в страната VTB се зае със задачата да реформира инсутрията и да стане най-големият играч на зърнения пазар. Банката инвестира над 2 млрд. долара в зърнения бизнес чрез поредица от големи придобивания през последните години преди да продаде половината от активите си на руски инвеститори.

„Ние сме на дъното на веригата за ефективност“, казва Атанас Дюмалиев, ръководител на глобалните стокови пазари във VTB Capital. „Американският пазар на земеделски стоки е на стойност около 1 трлн. долара и има повече играчи, включително финансови инвеститори. Това позволява развитието на индустрията и на технологиите. В Русия ще са необходими години за изграждането на този пазар“, допълва той.