Русия започва да сее семената на "пшеничната дипломация"

„Владимир Путин тъкмо беше станал президент и беше уведомен на среща, че Русия внася над 50% от храната си. Лицето му побледня“, спомня си пазарен консултант в Москва, пожелал да остане анонимен.

„Оттогава Путин си постави за цел да гарантира по-добра продоволствена сигурност в страната. Той се страхува от зависимост. А сега Русия е номер едно при пшеницата и други са зависими от нея“, допълва човекът, който присъствал на срещата през 2000 г.

Останка от ерата на Съветския съюз, когато той беше нетен вносител на зърно, до 2000 г. секторът беше пренебрегван, без субсидии за производителите и силно зависим от вноса, пише Financial Times.

Путин създаде държавна програма за развитие на земеделието чрез национални проекти, целящи да стимулират инвестициите и да развият производството през 2004 г. Те включваха цели за осигуряване на 80% до 95% самодостатъчност при ключови продукти, включително зърното. Десет години по-късно беше въведена зърнена харта за повишаване на прозрачността на пазара. „Големи играчи и държавата се съгласиха да направят този пазар не толкова сенчест в полза на всички. Последиците са много положителни. Това, разбира се, помага на износа“, казва Дария Снитко, анализатор в „Газпромбанк“.

От полза е и рязкото обезценяване на рублата, правещо износа по-евтин, което последва налагането на санкции от САЩ и ЕС на Москва след анексирането на Крим през 2014 г. и конфликта със съседна Украйна. Контра санкциите на Кремъл, предвиждащи забрана на вноса на повечето храни от Запада, подкрепиха още повече местните производители.

Пшеницата и особено житото стават ценни източници на чуждестранен капитал в засегнатата от санкции икономика. Сега Русия бавно си проправя път в Евразия, Африка и Латинска Америка като двигател на износа на земеделски стоки, докато опитва да намали зависимостта си от петрола, да намери нови пазари и да разшири глобалния си дипломатически обхват. Някои дори очакват руското зърно да се превърне в новия петрол на Кремъл – стока, чрез която да се държат някои страни зависими от ресурсите ѝ.

Съгласието на Русия да намали петролния добив в съвместни усилия с ОПЕК през 2016 г. беше бартер със Саудитска Арабия, фактическия ръководител на петролния картел. Рияд се нуждаеше повече от по-високи цени на петрола, за да балансира бюджета си от Русия, казва Мадина Хрусталева, анализатор в компанията TS Lombard. Затова Москва направи компромис, намалявайки добива и повишавайки цените на петрола повече, отколкото искаше. „Русия сътрудничи, но в замяна Саудитска Арабия отвори огромния си пазар за пилешко месо и зърно“, отбелязва Хрусталева.

Неотдавна Рияд смекчи и изискванията си за качеството на вносната пшеница, като отвори вратата за руския износ, който сега съставлява 10% от вноса на зърно на Саудитска Арабия, сочат данни на Русагротранс, лидера в Русия по железопътно транспортиране на зърно.

След успешно лобиране за нови пазари, особено в Азия, Китай и Виетнам стават големи клиенти. Русия утрои износа си на говеждо месо през 2020 г. и удвои износа на свинско месо, както от гледна точка на тонаж, така и на доларови приходи на годишна база. Половината от говеждото месо е отишло за Китай, след като страната отвори пазара си за руските говедовъди миналата година. Виетнам, който започна да внася руско свинско месо в края на 2019 г., сега е вторият по големина вносител на месо от Русия в света. Русия

Износът на зърно и месо задълбочи присъствието на Русия в развиващите се страни, казват експерти в индустрията. Това важи особено за съседите и за страните, разположени достатъчно близо, така че логистиката да не е проблем. ООН изчислява, че светът ще трябва да произвежда 40% повече храни до 2050 г., само за да е в крак със световното население, което се очаква да нарасне с 2 млрд. души през идните 30 години.

„Имаме шанс за известен растеж и успех в хранителната индустрия“, казва Олег Рогачев, член на борда на директорите на Русагротранс. „Доходоносно е благодарение на геополитическото положение“, допълва той.