Богатият Щутгарт – сърцето на антиваксърите в Германия

Кристоф Хук олицетворява предизвикателството, пред което е  изправена Германия, предприемайки масова ваксинационна  кампания за справяне с коронавирусната пандемия. Ученият, който живее в богат район, център на високите технологии, не планира да се ваксинира с никоя от предлаганите ваксини.

„Няма да се ваксинирам", казва с усмивка пред Ройтерс Хук, молекулярен генетик и автор на статии в областта на имунологията, който преди време решил да смени занятието си.

Сега той е на 59 и обучава учители за детски градини по  педагогическата система "Валдорф", вдъхновена от езотеричния мислител Рудолф Щайнер и тръгнала от Щутгарт. Хук се е изказвал също на няколко протеста срещу локдауна и ваксините, макар че не отрича ваксините като цяло, пише в цитиран от БТА анализ за Ройтерс Томас Ескрит.

"Убеден съм, че заразя ли се, ще преборя болестта", казва той за Covid-19 и допълва: "Не съм ваксиниран срещу други болести и правя това само при пътувания до тропиците, където това е задължително".

Почти една трета от германците (31 процента) казаха в анкета през декември миналата година, че няма да се ваксинират срещу коронавируса. В съседна Франция този дял е почти 50 процента.

Мнозина се безпокоят от страничните ефекти - страхове, които според експертите са преувеличени и маловажни в сравнение с опасността от заразяване с вируса. За да не подхранва подобни опасения, Европа е много предпазлива при издаването на разрешение за използване на новите ваксини.

Германският канцлер Ангела Меркел се тревожи, че скептицизмът към ваксините може да блокира излизането от пандемията, която отне живота на стотици хиляди жители на континента, опустоши икономики и затвори милиони хора в домовете им.

„Ако над 40 или 50 процента от хората откажат да се ваксинират срещу коронавируса, тогава ще носим маски много дълго време", каза тя пред германските парламентаристи по време на дебати миналата година, имайки предвид, че са нужни много високи равнища на ваксинация, за да се спре разпространяването на вируса.

Провинция Баден-Вюртемберг, където са базирани много успешни компании като производителя на "Мерцедес" - "Даймлер", и където  процъфтява нов тип мислене, отдавна се отнася предпазливо към ваксините, а нейната столица Щутгарт е "кота нула" на антиваксърското движение.

Според Института за заразни болести "Роберт Кох" нивата на ваксинацията срещу обичайните заболявания в провинцията са сред най-ниските в Германия.

Допитване на университета в Ерфурт показва, че в Баден-Вюртемберг се наблюдават едни от най-ниските равнища на доверие във ваксините като цяло и едни от най-ниските равнища на желание за ваксиниране срещу КОВИД.
Това до голяма степен се обяснява с дългогодишната традиция на индивидуализъм и регионална гордост, казва Михаел Блуме, изследовател, изучавал пространно езотеричните движения.

Дори през 19-и век, когато Южна Германия теоретично е независима от новосъздадената германска монархия, ваксинирането там е непопулярно, тъй като се смятало за нещо, наложено от пруските победители от столицата им Берлин.

Да живеем, както искаме

Баден-Вюртемберг, провинция с 11 милиона жители, известна със средновековните си градове, сурови планински пейзажи и обвития в мъгли Шварцвалд, е родно място на безброй алтернативни движения. Там са се появили движението за училищно образование по системата "Валдорф" в началото на 20-ти век, първата в света Зелена партия, създадена през 70-те години, а сега и вирулентното антиваксърско движение Querdenkerr, (“Неконвенционно мислещи"), организирало големи протести срещу блокиранията.

По света днес има няколко хиляди училища "Валдорф-Щайнер", а според допитвания "Зелени" е на второ място по подкрепа в  Германия. По същия начин движението Querdenker се разрасна в национален мащаб, тръгвайки от Щутгарт. То е основано там от програмиста Михаел Балвег, станал известен най-вече с мобилното приложение, което разработил, за да следи къде са децата му.

Организираните от движението протести привличат широк спектър от демонстранти, включително хора от крайната десница или антилибертарианци, склонни да налагат разбиранията си на другите. На тях се изказват и оратори като Кристоф Кук, чиито виждания са по-нюансирани.

На демонстрация на Querdenker през септември миналата година той убеди колегите си оратори да поискат от журналистите, отразяващи събитието, да махнат маските си.

„Ако просто приемем тези, които се страхуват от вируса, които са изложени на опасност, да могат да носят маски, да се карантинират, да спазват социална дистанция, да се ваксинират, тогава всички ние, останалите, можем да живеем както искаме. Ще трябва да сме толерантни, точно както изискваме другите да са толерантни към нас", казва той в качено в ЮТюб видео.

Идеята да се предпазват и ваксинират уязвимите и да се остави вирусът да премине естествено през останалата част от населението, както правят страните с грипа, не се ограничава само до Германия.

Учените изтъкват, че КОВИД-19 причинява смъртта на много повече хора и боледуването е много тежко, а правителствата твърдят, че болниците не могат да се справят.

Във федералната република скептицизмът към ваксините се разпространи дори в някои части от Източна Германия, където равнищата на ваксинация са много по-високи, тъй като по времето на комунизма ваксинирането беше задължително.

Допитване за обществената телевизия от декември установи, че мнозинството жители на три източногермански провинции са против бързата ваксинация срещу коронавируса и дори след дългосрочно изследване на безопасността, склонни да се ваксинират са едва 40 процента.