Теодор Карасик: Може ли Хърватия да стане руски „троянски кон“ в еврозоната

Последния път, когато високорискова икономика се присъедини към еврозоната, се стигна до спасяването на Гърция. Но на фона на нарастващите изисквания към най-младите си членове Брюксел проучва възможността за допълнително разширяване на еврозоната. Проблемът е, че това може да застраши не само стабилността на групата на еврото, но и самото бъдеще на Европейския съюз (ЕС), пише д-р Теодор Карасик, старши сътрудник в института „Лекстингтън“, за Euronews.

Сред най-новите членки на блока, които имат възможност да влязат в еврозоната, личи името на Хърватия. През май 2018 г. премиерът Андрей Пленкович обяви, че еврото може да бъде прието в рамките на следващите 7 до 8 години. До миналия декември управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич обяви, че официално ще започне процеса, като подаде молба за въведждане на еврото като официална валута за страната.

Но приемането на еврото би било абсолютна катастрофа, касаеща държава, чиято съдебна система страда от силна корупция, чрез която расте и руското влияние.

През 2017 г. ЕС едва успя да избегне „Гърция 2.0“ в Хърватия, където най-голямата компания в страната Agrokor получи правителствена спасителна помощ за предотвратяване на финансов крах. Приходите на Agrokor представляват около 15% от брунтия вътрешен продукт (БВП) на Хърватия – подобен е делът и на икономиката на Лондон спрямо Великобритания. Сривът на компанията би могъл бързо да разруши хърватската икономика. С около 60 000 служители в Югоизточна Европа и годишни продажби от 6,5 млрд. евро, разпадането на Agrokor може да доведе до домино ефект на финансова нестабилност в региона. 

За щастие това не се случи - да, благодарение на Владимир Путин. Спасяването на хърватското правителство в крайна сметка приключи с предоставяне на дял на две руски банки в Agrokor. Сбербанк и ВТБ се сдобиха с 47-процентен дял в компанията. Накратко, сделката даде косвено влияние на Путин върху хърватската икономика и върху най-голямото дружество в бивша Югославия.

Малко след спасяването руският газов гигант Газпром използва благоприятния за Русия политически климат, като подписа 10-годишен договор за доставка на 1 млрд. куб. м газ с Хърватия всяка година. Със 70% покритие на газовия си пазар Хърватия нямаше нужда от допълнителен внос. Страната беше възпрепятствана да преследва алтернативен маршрут за доставка на газ, поддържан от САЩ и ЕС през пристанището на Крък, което би могло да подкопае енергийната експанзия на Русия в Европа.

Самият спасителен пакет за Agrokor беше обсипан с обвинения за корупция. Според опозиционните партии висшите служители на кабинета са „предвидили“ финансовите нередности на компанията и предварително са уредили спасителните мерки, за да предизвикат изгодни плащания на техните бизнес приятели при корупционни консултантски сделки.

Правителството отрича неправомерните действия, но според проучване на Института за публични финанси в Загреб, финансирано от Европейската комисия (ЕК), Хърватия е „плодородна почва за корупцията“ поради „хронично неефективната и корумпирана правна система“. Тази корупция несъмнено овластява Путин по други начини.

Въпреки че държавният надзорен орган за борба с корупцията в Хърватия, USKOK, затваря очите си срещу твърденията за корупция в Agrokor, които са насочени срещу правителството на Пленкович, междувременно той е започнал мащабно дело срещу Жолт Хернади, председателят на унгарската държавна петролна компания MOL - въпреки липсата на доказателства срещу него.

През 2013 г. хърватското правителство обвини Хернади в подкупване на бившия премиер Иво Санадер, за да продължи споразумението, с което MOL закупи основен дял в хърватската държавна петролна компания INA.

След това USKOK подкрепи искането на Хърватия за заповед от страна на Интерпол за ареста на Хернади.

Интересът на Русия към Хърватия едва ли е тайна. Година след като Загреб отправи обвиненията си срещуХернади, Газпром предложи да купи акциите на MOL в INA. През 2017 г. Хърватия получи подобна оферта от руския петролен гигант Роснефт. Изглежда, че хърватският гамбит е част от голямата стратегия на Путин да използва енергията като оръжие за установяване на твърда позиция в Европа.

С други думи, твърденията на Хърватия, че се реформира, са верни, но само на хартия. Нещо повече, ендемичната корупция играе не само ключова роля във финансовите ѝ неволи, но и улеснява руските усилия за проникване на Балканите.

Стратегията на Путин се реализира в Хърватия, където съдебната корупция проправи пътя за руското финансово и енергийно господство. Но ЕС остана изненадващо пасивен относно опасността от приемането на Хърватия в еврозоната, което ще предостави нови възможности пред Путин.

Във време, когато единството на блока е поставено на сериозно изпитание и евроскептичните партии се радват на силна популярност из целия континент, това може да застраши бъдещето на самия проект за ЕС.