Защо Владимир Путин изведнъж повярва в глобалното затопляне?

Президентът на Русия Владимир Путин трябва бързо да стане „зелен“, за да спре разтапянето на вечната замръзналост (най-горната част на земната кора на местата, където температура ѝ от минимум 2 години до хилядолетия не надвишава 0 градуса по Целзий – бел.ред.), за да могат руските петролни и газови компании да продължат да изпомпват въглеводородите, които затоплят планетата, пише Джулиан Лий за Bloomberg. 

Досега климатичните промени се разглеждаха като „добро нещо“ за Русия - поне отчасти. Затоплящите се води отвориха Северния морски път и направиха практически изгодно, ако не непременно икономически удачно, да се търсят и експлоатират петролни и газови находища под Арктическо море.

И все пак затоплянето, което отваря арктическите води, може да започне да оказва по-малко благоприятен ефект върху замръзналата суша в Северна Русия, сърцето на разработването и производството на петрол и газ в страната.

„Вечната замръзналост търпи бързи промени“, се казва доклад за променящия се климат, на IPCC от миналата седмица.

Промените заплашват „структурната стабилност и функционалния капацитет“ на инфраструктурата на петролната индустрия, предупреждават авторите на проучването. Най-големите рискове възникват в райони с високо съдържание на лед на земята и податливи на замръзване седименти. Руският полуостров Ямал - дом на два от най-мащабните руски газови проекти, е именно такава зона.

Проблемът е по-голям от тези енергийни проекти обаче. „45% от находищата за производство на петрол и природен газ в руския Арктика са разположени в зоната с най-голяма опасност“, предупреждава докладът на IPCC.

Най-горните няколко метра от вечнозамръзналата земна кора, така нареченият активен слой, замръзва и се размразява, когато сезоните се променят, ставайки нестабилни през топлите месеци. Разработчиците на петролни и газови находища отчитат този факт, като се уверяват, че фундаментите са достатъчно дълбоки, за да поддържат инфраструктурата: включително пътища, влакове, къщи, преработвателни предприятия и тръбопроводи. Но изменението на климата води до разширяване в дълбочина на този активен слой, което означава, че земята губи способността си да поддържа изкуствените структури. Загубата на носещата способност е драматична и тя вече е налице.

В пристанище Нови порт носещата способност на фундамента намалява с над 20% между 80-те и първото десетилетие на този век.

На полуостров Ямал носещата способност на земята се очаква да спадне средно с 25% -50% за периода 2015-2025 г. в сравнение с годините между 1965-1975 г. На юг, в област, която включва Уренгой (второто по големина находище на природен газ в света) и голяма част от по-старото западносибирско производство на Русия, почвата може да загуби 50-75% от носещата си способност.

Това може да не е толкова голям проблем за най-новата петролна инфраструктура в Русия, която е проектирана предвид климатичните промени. Преработвателните влакове и резервоарите за съхранение на втечнен природен газ (LNG) в Ямал са разположени на 65 000 колони, които потъват до 28 метра в замръзналата земя. Там фундаментът се съхранява студен чрез така наречената „термосифонна система“, предназначена да гарантира поддържането на носещата способност на почвата през целия живот на проекта.

И все пак тези структури зависят от моделите, използвани за прогнозиране на степента на затопляне. Ами ако настъпи внезапно и неочаквано покачване на температурите?

„Най-горните слоеве на вечнозамръзналата земя във високите Арктически и други студени райони са се затоплили с повече от 0,5 градуса по Целзий между 2007 г. до 2009 г., а повърхностния слой, който се размразява през лятото, се е разширил в дълбочина в повечето райони, където се следи вечната замръзналост“, предупреждават анализатори.

р2

Въпреки че въздействието на това затопляне върху новите руски арктически разработки на петрол и газ може да бъде смекчено, това увеличава цената на проектите. При по-старата инфраструктура проблемите са по-лоши. Очаква се производството на газ в полето Бованенково на полуостров Ямал да достигне 140 млрд. куб. м годишно - повече от цялото производство на Норвегия, но се наблюдава скорошно увеличение на свлачищата, свързани с размразяването на земята.

Полуостров Ямал като цяло е планиран да се превърне в един от трите основни руски центрове за производство на газ с потенциална годишна продукция от 310–360 млрд. куб. м газ, според информация на руския енергиен гигант „Газпром”. Това е равно на половината от целия газ, произведен в Русия през миналата година.

Независимо от това, може да е твърде късно, за да се избегне голяма част от загубата на вечнозамръзналата земя дори ако емисиите на парникови газове бъдат намалени приблизително в съответствие на целите от Парижкото споразумение за климата, тъй като това само ще „стабилизира температурата в близост до повърхността, но под текущите стойности.

Това ли е истинската причина за внезапното възприемане на целите за зелено бъдеще от Путин?