Автократите и икономиката... по принцип двете неща не се сработват. На всеки един Сингапур се пада по една Венецуела, Зимбабве или Турция. Президентът на последната държава вкара страната в истинска валутна криза. Не на последно място, защото Реджеп Тайип Ердоган очевидно гледа на лихвите с дълбоко отвращение.
Изразено в цифри, турската лира загуби почти 40% от стойността си спрямо долара тази година. Катастрофата се изостря от спора с американския президент Доналд Тръмп за арестувания в Турция пастор Андрю Брънсън. Само през миналия петък лирата загуби около 16% от стойността си. Тя успя да възстанови част от загубата от тогава, преди в четвъртък отново да поеме надолу. Междувременно инфлацията е повече от 15%.
В класическия случай сега централната банка би трябвало да повиши основния си лихвен процент - това е лихвата, по която търговските банки могат да вземат заеми от централната банка. Понастоящем основният лихвен процент е 17,75%, но това очевидно не е достатъчно висока лихва, за да се противодейства на колапса на валутата и на инфлацията.
По-високите лихвени проценти обикновено намаляват цените, като правят кредитите по-скъпи. Освен това и спестяването започва да се отплаща повече. Това означава, че компаниите инвестират по-малко, а и потребителите консумират по-малко. Това намалява търсенето на продукти - което прави увеличаването на цените по-трудно и бавно. В допълнение, по-високите лихвени проценти би трябвало да направят инвестирането в Турция по-привлекателно. В резултат лирата би покачила стойността си поради по-голямото търсене. По-силната валута от своя страна има антиинфлационен ефект, тъй като стоките, закупени в чужбина и внесени в Турция, ще станат по-евтини.
Дотук с класическата наука. Но централната банка на Турция се отдръпва от увеличението на лихвените проценти. Вероятно, защото централните банкери се страхуват от гнева на президента, който ги беше заплашил да ги подчини на себе си. Ердоган също така назначи своя зет Берат Албайрак за финансов министър. Президентът обвинява за проблемите "търговска война", предизвикана от чужди държави и зловещо антитурско "лоби на лихвите". А самият Ердоган е самопровъзгласил се враг на лихвите.
Това може да се дължи отчасти на вярата му - в крайна сметка в исляма, като и в християнството впрочем, има забрана за лихварство. Но неговата амбиция може преди всичко да се дължи на факта, че той финансира икономическия растеж на Турция с печатането на пари. С цели 7,4% нарасна брутният вътрешен продукт на страната през изминалата година. Това обаче е свързано и с факта, че през годината на опита за преврат - 2016 г., икономиката нарасна много слабо за развиващ се пазар – с 2,9%. Освен това бумът се откупува на висока цена. Голяма част от растежа се дължи на сериозни правителствени инвестиции в инфраструктурата. В допълнение, правителството подкрепя потреблението със субсидии, пише в свой анализ по темата германската икономическа телевизия N-TV.
Това осигурява на Ердоган подкрепата на голяма част от населението. Президентът не само показва тенденция към автократизъм, но иска да поддържа високата скорост на икономиката с помощта на евтини кредити. И това не е всичко - високата безработица в Турция говори против повишаването на лихвените проценти. Нивото е малко под десет процента. При това въпреки скорошния силен икономически растеж. Това само по себе си е достатъчен аргумент за само привидно независимите централни банкери да избягват възможно най-дълго увеличаването на лихвените проценти.
И още нещо: Ердоган вижда в лихвите не само „майката и бащата на всяко зло". Според него високите лихвени проценти осигуряват висока инфлация, а ниските лихвени проценти се грижат за ниска инфлация. Така президентът преобръща нагоре с главата икономическата теория.
Някои наричат това схващане „нетрадиционно", други - "странно". Независимо от това как го наричаме, има действителен икономически подход, на който Ердоган може да се позове. Тази идея се нарича „неофишъризъм“ и носи корените си от американския икономист Ървинг Фишър. В основата на неговото прозрение: въпреки че и Европейската централна банка и Федералният резерв на САЩ наводниха масово пазарите с евтини пари след икономическата и финансова криза, инфлацията не се увеличи значително. Друг пример е Япония, която се намира на прага на дефлация в продължение на много години – при това напук на разхлабената парична политика.
Ключовият въпрос е: дали науката за паричната политика фундаментално се е провалила, или това е просто изключение? Едно обяснение за това явление може да бъде, че предоставената от централните банки ликвидност не се предава достатъчно от страна на банките под формата на заеми за дружества и потребители, а вместо това се инвестира в недвижими имоти и акции. С други думи – все пак има инфлация, но тя рефлектира в цените на активите, които не се използват при класическото изчисляване на инфлацията.
Що се отнася до Турция, традиционалистите в момента могат да се чувстват прави. Веднага след като централната банка се поколеба да действа в посока на повишаване на лихвените проценти, лирата загуби стойност и по този начин подхрани инфлацията. А щом инвеститорите се настроят за по-висока инфлация, те се разделят от инвестиции в лири. Това допълнително ускорява обезценяването на валутата. По-слабата валута, от друга страна, причинява по-скъп внос, което, наред с други неща, подхранва инфлацията.
По всичко изглежда, че моментът не е подходящ икономическата ортодоксалност да бъде подложена на тестове в Турция.
преди 6 години Само човек, който си няма никаква реална представа от Турция, но за сметка на това по цял ден поглъща западна дезинформация, може да твърди, че "Турция се намира в дълбока криза".Не само ислямът, всички религии са забранявали лихвата, защото тя разбива всяко едно общество и усилва многократно разделението на бедни и богати. В един момент една определена религия решава, че не всички хора са хора и поради това може да се дава заем с лихва на нехората. Няколко века по-късно тази зараза прониква и в християнството, а още няколко века по-късно в цяла Западна Европа християнството е подменено от капитализма, в основата на който е лихвата и максималната печалба на гърба на ближния християнин. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Питанка,что это "пари с пълна икономическа стойност"? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Глупости.Нито причината за краха са златните пари, нито си посочил решения, па камоли 2. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Незлатните пари са по-полезни от златните пари.Сега всяка държава, която приеме пари със златен стандарт е с подсигурен провал.Ползването на златни пари е с доказан резултат (крах).Все още на някои хора им трябва време да осъзнаят, че ползването на пари без пълна икономическа стойност без защита срещу щетите от липсата на пълна икономическа стойност на въведената парична единица е с подсигурен обществен крах.Сега вариантите за всяка държава (включително Република Турция) са само два и те са представени. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години И 3 - приемане на някаква форма на златен стандарт - ислямското банкиране, злато или друго с здрав фундамент, НЕбазиран на частичен резерв и лихва.Изключае също и МВФ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Сега най-същественият враг на президента на Република Турция е Турската централна банка, която работи без защита срещу щетите от липсата на пълна икономическа стойност на турската лира.Реално днес ситуацията в Република Турция е сходна със ситуацията в Република България през 1996 г. При запазването на представената държавна грешка президентът на Република Турция няма полезен ход за спасение от катастрофална криза. Президентът на Република Турция само може да приеме някои мерки, с които да отложи ескалацията на кризата, ала за сметка на завишени бъдещи щети.Действителните варианти за Република Турция са: Първа: При запазването на неправилната дейност на Турската централна банка щетите за Република Турция се увеличават със съпътствуващ провал за президента.Втора: Със защита срещу щетите от липсата на пълна икономическа стойност на турската лира е прекратен водещият причинител за сегашните щети в Република Турция. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Лихвата Е СВЪРЗАНА С РЕЛИГИЯТА, и то с точно определена! Четете бе хора!В ислямския свят лихвата е заменена от "партньорство" и солидарно участие на кредитора. Точно това противоречи на последните извращения с отрицателните лихви.Религиозните виждания изпадат в конфликт, затова проблема е толкова сериозен.Думите на ердо : " те си имат долар, ние си имаме бог" изобщо не са ислямски фанатизъм, напротив - ясен сигнал, че в турция спира да работи еврейския финансов модел. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Не виждам какво общо има религията. Ако ислямът действително забраняваше лихвите, то за праволинейни вярващи като мюсюлманите дори 1% лихва щеше да е кощунство, а тя в момента е 18%. Причината естествено е друга. Започне ли да повишава лихвените проценти, Ердо фактически признава, че Турция се намира в дълбока криза, причинена не от някакви външни врагове, а от собствената му икономическа политика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Che koi obicha lihvie Moge bi samo bankerite Te obichat da plashtat niski lihvi po depositite i visoki po kreditite отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Не е тук мястото ли?! Що ердоган не закопча някой зъболекар, ами точно протестантски пастор?Иначе лихвите явно и в ЕЦБ не ги кефят - щом ги слагат отрицателни.Ердо не го кефят лихвите сигурно защото има периоди от историята, в които 0% кредити са били възможни само между евреи.. така и днес - отрицателни ама само за наще хора.Еврейска му работа.. дори не си дават сметка как сами си копаят гроба с отрицателните лихви. отговор Сигнализирай за неуместен коментар