Възползват ли се западните корпорации от източноевропейците?

Второ, трябва да се има предвид, че чуждестранните компании инвестират в Полша и други страни, само ако могат да очакват привлекателна възвръщаемост от тях. Основният въпрос е дали възвръщаемостта на преките чуждестранни инвестиции в Полша е прекомерно висока. Според различни проучвания такава възвръщаемост е между 8 и 10% през последното десетилетие. Между другото, подобна стойност се наблюдава в Унгария и Словакия. Само в Чешката република възвръщаемостта на преките чуждестранни инвестиции е значително по-висока, а именно над 12%.

Полската възвръщаемост може и да изглежда величествено. Но не е по-различна от общата за международната сцена. Така например сравнение с данни от индустриализираните държави от ОИСР и ЕС показва, че по този показател Полша вероятно е с малко над средното за страна с икономически характеристики като бързо развиващ се пазар ниво. Това вероятно ще отразява и решенията на компаниите за техните международни инвестиционни решения. В Полша през последното десетилетие със сравнително безрисковите десетгодишни държавни облигации би могла да се постигне средна възвращаемост от около 4%. В случай на рисковите предприемачески проекти обаче възвръщаемостта трябва, разбира се, да бъде по-висока.

В международния бизнес често е обичайно фирмите да базират своите изчисления на целева възвръщаемост от най-малко 8%. Освен това за страни като Полша трябва да се има предвид и политическия инвестиционен риск. Това се потвърди и наскоро, когато правителството на PiS, с непредсказуемата си политика след встъпването си в длъжност, плаши инвеститорите.

На този фон както нивото на изходящите парични потоци, така и възвръщаемостта на преките инвестиции изглеждат икономически обосновани. Дейността на чуждестранните корпорации в Полша е трудно осъдителна, тя съответства на механизмите на икономическата активност в един глобализиран свят.

Остава обаче и един трети въпрос: възможно ли е западните корпорации да плащат твърде малко данък върху печалбата си в Полша и по този начин да допринасят незначително за финансирането на полската държава? Оказва се, че в този укор може и да има нещо вярно.

Чуждестранните компании всъщност плащат по-малко в Полша и други източноевропейски страни, отколкото местните компании. Това е отчасти желано. Така например Полша създаде специални икономически зони и предостави данъчни облекчения след промяната, за да привлече чуждестранните компании с необходимия капитал и ноу-хау. Отчасти обаче по-ниските данъци са непреднамерени. Западните компании може да са се отдали и на практиката да прехвърлят печалбите си към страни с ниски данъци. Това обаче днес вече е много по-трудно заради новите данъчни правила на ОИСР ("Beps, Base Erosion and Profit Shifting").

По-важна е често пренебрегвана дискриминация в международната данъчна система. В ЕС печалбата се облага с данък не в страната на дъщерното дружество, а в държавата на дружеството майка. Например, полското дружество на Volkswagen трябва първо да облага печалбата си редовно в Полша. Ако печалбата се разпределя към германското дружество майка не се извършва данъчно облагане. В Германия ще има облагане, ако Volkswagen изплаща дивидент на собствениците. С това се избягва двойното данъчно облагане на разпределението на печалбата, което има смисъл.

Но в резултат на това държавите износители на капитали - предимно по-богатите западноевропейски държави като Германия - са облагодетелствани. Грубо казано, полската държава може да изгуби около 20 милиарда злоти от данъци (от дивидент) годишно. Обратно, загубите се смекчават от факта, че чуждестранните дружества по традиция плащат по-високи заплати от полските дружества и съответно плащат по-високи данъци върху заплатите.

Остава обвинението, че чуждестранните компании генерират значително повече пари от Полша, отколкото страната получава от ЕС под формата на структурна помощ. Това може и да се доказва от числата. Въпреки това по недопустим начин се смесват частни и публични пари. Печалбите на западните корпорации представляват легитимна възвръщаемост на частните им инвестиции в Полша, които биха били такива, дори ако ЕС не предоставя структурна помощ на Полша. Обратно, публичните средства за развитие на инфраструктурата в Полша би трябвало да се съберат по един или друг начин. Ако тези пари не идват от ЕС, то полският данъкоплатец би следвало да плати за тях. Поради това двете позиции не могат да бъдат сравнявани една с друга.

И какво излиза накрая? Тезата за експлоатация се оказва до голяма степен националистически мит. Противно на широко разпространената критика в Източна и Централна Европа, която сега се подема и от Пикети, наблюдаваните взаимоотношения могат да бъдат добре обосновани от икономическа гледна точка. Въпреки това остава един проблем - чуждестранните корпорации плащат твърде малко данъци в страни като Полша.

Това не пречи на националистическите партии да култивират този мит. Има обаче и друг наратив в Източна Европа, който се подема от многобройни икономисти и граждани. Той гледа на дейността на чуждестранните корпорации по много по-позитивен начин. Според този възглед след сриването на комунизма полската икономика никога нямаше да се възроди  без чуждестранни инвеститори. Западните компании донесоха със себе си ноу-хау, както и така необходимия капитал, от който Полша все още се нуждае и днес поради ниското ниво на местните спестявания. От тази перспектива западните компании са допринесли значително за хваленото днес „полско икономическо чудо". Населението определено се възползва от това. Което се доказва например от факта, че реалните заплати са се повишили с около 75% от 1995 г. насам. А и стандартът на живот на много поляци се подобри драматично след падането на комунизма.