Възползват ли се западните корпорации от източноевропейците?

Това е популярен патос, който обединява популистите - от Будапеща до Варшава: Западните компании, които инвестираха в Източна Европа след падането на комунизма, експлоатират източноевропейците.

„След падането на комунизма ние отворихме вратите си за чуждестранните инвеститори. Ние практически раздадохме нашите компании, защото нямаше друг начин. Оттогава западните компании спечелиха много пари в Полша и ги оттеглиха от страната. Следователно не трябва да сме благодарни за получената структурна помощ от ЕС. Западът се възползва от факта, че Полша и други страни от Източна и Централна Европа се присъединиха към ЕС“. Твърдението е на зам.-министъра на външните работи на Полша Марек Магиеровски, но далеч не само той мисли така.

Политикът, разбира се, представлява линията на национално-консервативната полска управляваща партия PiS. След встъпването си във власт преди около две години тя не само подклажда настроенията срещу предполагаемата експлоатация от чуждестранни корпорации, тя също е в сериозен конфликт с Европейската комисия поради спорните съдебни реформи. Магиеровски говори от името на много поляци и други източноевропейци. Да бъдеш експлоатиран от западните корпорации е един от популярните митове в региона. Той напоследък играе важна роля и в чешката предизборна кампания.

А сега и френският икономист Томас Пикети също поде истерията. Наскоро той написа в блога си материал за новия разлом между Източна и Западна Европа и представи почти същите аргументи като Магиеровски. Той разкритикува факта, че западноевропейските компании ежегодно генерират по-високи печалби от източноевропейски страни членки на Европейския съюз (ЕС), отколкото страните от Източна Европа получават в края на краищата от трансферите си от ЕС. Непознатият съюз между левичар икономист и националните консервативни кръгове веднага намери широк отзвук в Източна и Централна Европа.

Дали това е просто един образ на врага, в който се срещат десни националистически политици и леви критици на глобализацията, или има нещо вярно в тези твърдения? Възможно ли е източноевропейските икономики да са се възползвали твърде малко от възхода? Дали инвестициите в крайна сметка са бизнес с негативен ефект за източноевропейците? Въпроси, на които журналистът Матиас Бенс посвети малка поредица в швейцарския NZZ. Има ли нещо вярно в укора, че западните компании експлоатират източно и централноевропейците? Но текстът е само прелюдия към още три статии, които са не по-малко ценни за четене и в цялостната компактна, богата на факти и изчерпателна картина.

Става дума за репортаж от един завод на Mercedes в Унгария, за интервю с чешкия изследовател на промените Ян Свейнер за „Желязната завеса със заплатите“ и за репортаж от фабрика на Škoda в чешкия град Млада Болеслав, където чешките служители и днес получават в пъти по-малко, отколкото тези в дъщерните заводи на VW в Германия.

Колко чувствителна е напоследък темата стана ясно и от т. нар. „Криза Nutella”, когато в цяла Източна Европа, но също така и в България, се разрази бурна дискусия за двете класи общество по отношение на качеството и цените на хранителните стоки. 

Дали обвиненията за експлоатация са верно? Дали западните компании действително смучат ужасяващи печалби от Полша и други страни от Източна Централна Европа? Ако случаят е такъв, то развитието на Източна и Централна Европа след падането на Желязната завеса е в съвсем различна светлина. Тогава хората биха могли да твърдят, че нямат толкова много похвални икономически успехи, защото голяма част от добавената стойност отива в чужбина.

За да се изясни ситуацията, трябва да се предприеме икономическо търсене на улики, които проникват дълбоко в механизмите на международната икономическа дейност. Това проучване започва с общи данни за националните икономики. Там така наречените първичните доходи по текущата сметка измерват колко от приходите от работа изтичат в чужбина или се натрупват от чужбина. Тези цифри изглежда подкрепят тезата на Магиеровски и другите критици. Нето Полша "загуби" през последните години много пари, а именно около 3% от икономическата продукция.

Зад този баланс се крият входящите и изходящите потоци. Ако погледнем само изходящите потоци, може да се разкрие, че чуждестранни компании, например, са генерирали 99 млрд. злоти (около 24 млрд. евро) печалба и лихва от инвестициите си в Полша през 2016 г. Политиците от управляващата партия PiS, както и Пикети, сблъскват тази цифра с факта, че Полша получава от ЕС след приспадане на своя собствен принос помощ от „едва“ около 30 млрд. злоти. (7 млрд. евро) годишно. Подобна статистика се представя и в другите държави от вишеградската четворка. Малко по-ниски от този в Полша са нетните изходящи потоци в Словакия – те възлизат на 2% от икономическата продукция годишно, докато чехите отчитат най-голямата "загуба" от 6%.

В този момент може да се разбере недоволството на поляците и другите източноевропейци. Но дали паричните потоци на такова ниво са „неприлично високи“? Търсенето на доказателства за тезата продължава. И води до три прозрения.

Първо, може да е изненадващо, че парите често въобще не напускат засегнатите страни. Според официалната статистика чуждестранните компании реинвестират около половината от печалбите си в Полша. Следователно парите са само статистически в чужбина - защото реинвестираната печалба принадлежи на чуждестранни компании. Всъщност те  продуктивно влагат тези средства в страната, като подкрепят растежа и заетостта. В това отношение обвинението за експлоатация вече не е толкова убедително.