Русия, която може сериозно да спечели от ракетните опити на Северна Корея

Един от най-мразените от Владимир Ленин хора е германският социалдемократ Едуард Бернщайн, който обявява, че „крайната цел на социализма е нищо, но движението е всичко“. В училище по Съветско време трябваше да учим яростната критика на Ленин срещу тази позиция, която той смята за ревизионистка, пише за Financial Times Фьодър Луканов, редактор на Russia in Global Affairs.

Идеята на Ленин е точно обратната – да постигне дадена цел колкото се може по-бързо, без значение цената. Русия се отказа от Ленинизма преди много време и прие подхода на Бернщайн – че процесът е по-важен от резултата, което се вижда в подхода на Москва към Северна Корея. По ирония на съдбата Пхенян все още официално следва учението на Ленин, че целта оправдава средствата.

Севернокорейската криза с ядрените ракети няма лесно решение, но управлението ѝ е както възможно, така и необходимо. И ако Русия направи това умело, тя ще заздрави позицията си в Азиатскотихоокеанския регион и ще отбележи ново отдалечаване от американската хегемония в международните дела. Москва вижда това, което обяснява някои противоречиви изявления на представителите на страната.

Русия подкрепи резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за засилване на санкциите срещу Северна Корея, но постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя предупреди, че „никакви нови санкции не могат да помогнат за предотвратяването на задълбочаващата се заплаха от Корейския полуостров“.

Михаил Улянов, директор на дирекцията на руското външно министерство за неразпространението и контрола върху оръжията, „недвусмислено“ отхвърли действията на Пхенян, но подчерта: „при липсата на истински надеждни международни юридически гаранции за националната ѝ сигурност Северна Корея разчита на ядрените си оръжия, третирайки ги основно като възпиращ инструмент“.

Президентът Владимир Путин по-рано този месец осъди ракетните тестове като „провокативни“, но нарече санкциите „безсмислени и неефективни“. Северна Корея „по-скоро би яла трева, отколкото да се откаже от програмата си [за ядрени оръжия], освен ако не се чувства сигурна“, каза той.

Кремъл разбира психологията на Северна Корея, тъй като исторически руските лидери също са се чувствали обсадени. За Северна Корея не става въпрос за пазарене, а за оцеляване – Ким Чен-ун знае съдбата на лидерите на Ирак Саддам Хюсейн и на Либия Моамар Кадафи и възприема ядрените ракети като застраховка живот, пише Луканов.

От години Северна Корея не е приоритет за Москва, но това се промени и на местно, и на международно ниво. Москва се надява да използва политическата ос към Азия, която бе ускорена от Украинската криза, като социално-икономически двигател на слабо населения и слабо развития изток. Традиционният начин страната да увеличава инвестициите си е не да стимулира инвестиционния климат, а да създава геополитическа динамика и да се превръща във важен стратегически играч – както се случи в Сирия след военната намеса.

Скорошно проучване на Rand върху руската стратегия в Близкия изток заключава: „Най-видимите елементи на руската стратегия – многостранните ѝ дипломатически отношения или последната ѝ тенденция на интервенции – вероятно ще бъдат заменени от дългосрочни икономически, енергийни и оръжейни сделки. Те имат потенциала да циментират руската намеса, да генерират реална възвръщаемост и да оформят отношенията между Русия и регионалните актьори“.

Русия е уникално позиционирана в Източна Азия. Тя има работни отношения с всички замесени страни, с евентуалното изключение на САЩ. Китай е важен партньор, отношенията с Южна Корея са доста близки, все още има остатъци от специалните отношения със Северна Корея, а връзките с Япония укрепват.

Уреждането на въпроса със Северна Корея ще донесе нови възможности за руската икономика, тъй като обещаващи енергийни и транспортни проекти биват блокирани заради изолацията на Северна Корея и риска от ескалиращ регионален конфликт, доопълва авторът.

Десетилетия на шестстранни разговори не успяха да спрат ядрените амбиции на Пхенян и са нужни нови подходи. Русия и Китай вероятно могат да предложат по-амбициозна програма отколкото плана „замразяване за замразяване“, представен през ООН през юли – Северна Корея замразява ракетните си тестове, а САЩ и Южна Корея налагат мораториум върху мащабните военни учения. Една от възможностите е съвместна инициатива на Русия и Китай (не от името на САЩ), предлагайки гаранции за сигурност на Северна Корея и включването ѝ в огромни регионални икономически проекти в замяна на прекратяване на провокациите и доказуемо замразяване на ядрената програма.

Това би довело до сериозна отговорност за Москва и Пекин, включително задължението да накажат Северна Корея при неизпълнение на споразумението. Това може да е и от полза за Пхенян, като ходът би бил представен като добра сделка между приятели вместо капитулация пред врага. Вашингтон обаче ще приеме това като награда за неприемливо поведение и ще се противопостави.

В Русия и Китай цари широкоразпространено вярване, че провокациите на Северна Корея реално са от полза на САЩ, защото им дава претекст за натрупване на американски военни в Източна Азия и за няколкомилиардни оръжейни сделки с регионални партньори като Южна Корея и Япония.

Тъй като руските интереси в региона вероятно няма да напреднат бързо, Москва я устройва да удължи статуквото. А понеже военен ход срещу Северна Корея все още се смята за немислим заради рисковете за американските съюзници, преговорната позиция на Русия към основните играчи е по-силна.

Предвид постепенното засилване на санкциите на ООН Русия и Китай могат да увеличат натиска върху Пхенян, без да го поставят в ъгъла, запазвайки възможностите за диалог отворени. А колкото по-дълго продължава ситуацията, толкова по-очевидно е, че САЩ се провалят в опитите си да намерят решение на кризата.

Ким Чен-ун, който не спира да провокира всички с ракетните си опити, споделя ангажимента на Ленин към нулев компромис, завършва Луканов. В Русия, точно преди 100 години, ревизионизмът на Бернщайн е отхвърлен заради стремежа на Ленин. Последствията за страната са фатални, но целта на Ленин е постигната. Сега ключовете са в ръцете на Ким Чен-ун.