Турският ренегат политик, който се осмелява да се противопостави на Ердоган

В малкия град Измит, на два часа път от Истанбул, тълпа от около 2000 души чака да види жената, която се осмелява да каже „не“ на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, разказва Financial Times.

Мерал Акшенер закъснява, но тълпата е търпелива. Сигурността е засилена, пространството е малко и мъжете са се покатерили за дърветата, за да виждат по-добре ренегата политик.

В предстоящия референдум в Турция, планиран за 16 април, 60-годишната Акшенер е неочакваният фактор. До скоро изгряваща звезда на замиращата Партия на националното действие (ПНД), тя се отдели от лидерите на партията, отхвърляйки призива за подкрепа на конституционните реформи на Ердоган в парламента.

Подкрепата на ПНД бе ключова, за да може дясноцентристката ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган да наложи референдума на национално допитване. Референдумът ще поиска от турците да променят начина, по който държавата им се управлява от самото си създаване, поставяйки президентството, а не парламента, в центъра на повечето решения.

Неподчинението на Акшенер не бе достатъчно, за да се провали парламентарния вот. Но като политически ренегат със силна подкрепа в националистическото движение, непокорна заради решението на лидерите му да подкрепят Ердоган, тя е непредсказуема заплаха за него.

Пламенно националистически, гласоподавателите на ПНД може да променят резултатите в референдума на Ердоган. Той ухажва тези важни избиратели, заемайки по-твърда позиция към кюрдските сепаратисти и превръщайки скорошния скандал с Германия и Холандия във въпрос на турска гордост.

Когато Акшенер най-накрая пристига в Измит, поддръжниците ѝ се струпват около нея, опитват се да я докоснат, да се здрависат и изразяват уважението си. Тя се насочва към малката сцена, грабва микрофона и повежда тълпата през завладяваща 30-минутна реч, изпълнена с шеги и въпроси, която ги кара да крещят, противопоставяйки се на голямото желание на Ердоган и министър-председателя му Бинали Йълдъръм да променят конституцията на Турция.

Целта ѝ, казва тя по-късно в интервю, е проста: да провали референдума, създаден, за да консолидира властта на Европа. Но тя е изправена пред изумителна битка.

Митингите ѝ са малко и на рядко – местата, запазени от седмици, анулират резервациите в последния момент. На едно от местата електричеството е отрязано точно, когато пристига. Пътища биват блокирани, а последователите ѝ тормозени, разрешителните за политически събирания – анулирани, или направо забранени.

„В политиката съм от много години и съм имала подобни ситуации – когато попадна на такъв натиск, трябва да намеря по-креативни начини да достигна повече хора“, казва тя, напомняйки за кампанията си, в която жените са използвали къна, за да нарисуват турското знаме на дланите си, а след това публикуват снимки в Twitter и Facebook.

“Тъй като телевизията и пресата са затворени за мен, използвам социалните медии като канал да достигна хората. Ходя от врата на врата и изглежда посланието се разпространява“, казва тя.

Това е съдба, споделяна от кампаниите срещу референдума на Ердоган. Заради желязната му хватка върху повечето медии основната опозиция се оплаква, че гласът ѝ е задушен под лавината на отговора „да“. Прокюрдската политическа партия – Демократичната партия на народите (ДПН), която също обеща да се противопостави на референдума, вече има десетина депутати в затвора, а по-голямата част от другите са преследвани по подозрения в подкрепа на терористични групировки.

Междувременно Ердоган е по телевизията по няколко пъти на ден, напомняйки за хаоса, който може да настъпи, ако не получи победата си, предупреждавайки за страна, която може да се окаже разкъсвана от сътресения подобно на войната в Сирия, за тайна армия ислямисти, лоялни на конкурента му, и за лицемерието на Запада. Митингите му събират десетки хиляди, привлечени от харизмата му и управлявани от апарата на партията, която не е губила големи избори от 2001 г.

Въпреки това има риск за резултатите от референдума, сочат петте най-големи социологически агенции в Турция. Между 14% и 18% все още не са решили как ще гласуват, превръщайки допитването в избирателен риск. Акшенер смята, че може да промени позицията на 80% от избирателите на националистите – около 4,5 млн. души, за да гласуват с „не“. (На последните национални избори партията ѝ събра 12% от гласовете.)

Вътрешните анкети на Ердоган сочат, че това е малко вероятно, твърди официален представител на Турция, запознат с анкетите. Преди Акшенер да бъде прогонена тази година обаче, вече е било ясно, че тя може да краде гласове, нажежавайки националистическото движение, което отчиташе спад на подкрепата. Социолог, който я описва като единственият човек, способен да се конкурира с Ердоган, е хвърлен в затвора.

Акшенер, която знае рисковете пред себе си, държи да отбележи, че макар че призовава хората да гласуват с „не, 80 млн. пъти“, тя предизвиква системата за промяна, а не човека, който наследява президентството.

„Не виждаме какво се предлага като президентска система. Това, което ни се предлага, е това, което виждате в Африка или в Латинска Америка, където на един човек му се дава много власт и той се превръща в диктатор, а после отнема свободата на хората“, казва тя. „Моето възражение не е свързано с Ердоган – то е свързано [с факта], че подобни режими идват чрез избори, но не си отиват с избори“.