Работниците емигрират от Източна Европа, пенсионерите остават

В град Паневежис в Северна Литва новата фабрика на норвежкия производител на облекло Devold не успява да запълни 40 от своите работни места, около една осма от общия брой. И това не е защото работниците в Паневежис са много придирчиви, а защото са все по-малко. В местните училища учениците са около наполовина по-малко в сравнение с преди десет години, пише списание The Economist.

Подобни неволи са все по-често срещани в Централна и Източна Европа, където нивата на раждаемост са ниски, а емиграцията - голяма. Бившите комунистически страни, които се присъединиха към Европейския съюз след 2004 г., мечтаеха бързо да се превърнат в Германия или Великобритания. Вместо това обаче голяма част от работната им сила се изнесе към Германия или Великобритания.

Населението на Латвия в трудоспособна възраст е намаляло с една четвърт от 2000 г. насам, а една трета от завършилите университет между 2002 и 2009 г. са емигрирали до 2014 г. Анкети сред български студенти по медицина пък сочат, че около 80-90% от тях планират да емигрират, след като завършат образованието си.

Загубата на работници в Литва излиза скъпо, казва икономистът Стасис Якелюнас. Паричните преводи от емигрантите и европейските средства за подобряване на инфраструктурата помагат, но недостигът на работна сила обезкуражава чуждите инвеститори и спъва икономическия растеж.

Според изчисления на Международния валутен фонд някои страни от Източна Европа са изгубили между 0,6 и 0,9 процентни пункта от годишния ръст на брутния си вътрешен продукт (БВП) в периода 1999-2014 г. До 2030 г. БВП на глава от населението в България, Румъния и някои балтийски страни може да бъде с 3-4% по-нисък, отколкото би бил без емиграция.

Всичко това застрашава публичните финанси. Пенсиите, които формират около половината от социалните разходи в Източна Европа, са най-голямото притеснение. През 2013 г. в Латвия е имало по 3,3 души в трудоспособна възраст за всеки човек на възраст над 65 години - приблизително същото съотношение като във Великобритания и Франция. До 2030 г. обаче това съотношение се очаква да падне до малко над 2 - ниво, което Великобритания и Франция няма да достигнат преди 2060 г.

Правителствата вдигат пенсионната възраст (с изключение на Полша, която безразсъдно я понижи). Пенсиите в тези страни са много ниски, което не дава възможности за намаляването им. Като дял от БВП социалните разходи в България, Румъния и балтийските страни са равни на приблизително половината от тези в много от по-богатите европейски страни.

Правителствата в региона се опитват да привлекат емигрантите си обратно в родината, вдъхновени от успешни подобни инициативи в Ирландия и Южна Корея. Даумантас Сименас, мениджър на свободната икономическа зона в Паневежис, обяснява връщането си от Великобритания в родината с програмата "Създай за Литва", която търси подходящи държавни назначения за образовани литовци от диаспората. Намирането на работа е направило решението за връщане по-лесно, казва Сименас. Освен това "у дома си е удома", допълва той.

Дали подобни усилия могат да преобърнат тенденцията, е съмнително. Програмата "Създай за Литва" е върнала в страната над 100 души от началото си преди пет години, обяснява Милда Даргузайте, която стартира програмата, след като напуска работата си в инвестиционна банка в Америка и се връща за държавен пост във Вилнюс. Сред завърналите се има депутат, заместник-кмет и съветници на премиера.

Привличането обратно на доктори и инженери обаче е по-трудно. Проучванията сочат, че квалифицираните работници от Източна Европа са привлечени в чужбина основно от качеството на институциите там като добри училища например. По-добрите социални помощи имат по-голямо значение за неквалифицираните работници. Данните за завръщащите се емигранти са оскъдни, но скорошно проучване на МВФ сочи, че те са малко, в някои страни те са едва 5% от тези, които са заминали.

Фирмите се приспособяват към недостига на подходящи служители. На бизнес конференция в България работодатели заявиха, че се налага да вдигат заплатите, за да привлекат работници от все по-далечни населени места. В България и балтийските страни заплатите растат по-бързо от производителността през последните пет години - тенденция, която прави износа по-слабо конкурентен.

Това може да се промени. По-високите разходи за труд оказват натиск върху фирмите да автоматизират процесите, казва Рокас Граяускас, икономист в Danske Bank. Във фабриката на Devold много от операциите, по-рано извършвани на ръка, като например изрязването на платовете в подходящи форми, вече се изпълняват от роботи.

Някои страни пък се подготвят за друго решение в лицето на имигрантите от по-бедни съседни страни. Населението на Естония е нараснало през 2016 г. за втора поредна година благодарение на пристагащите от Украйна, Беларус и Русия, след като намаляваше стабилно след 1990 г.

Имиграцията обаче може да не успее да компенсира изтичането на мозъци. Почти всички от общо 400 хил. украинци, които са получили разрешителни за пребиваване в Полша през 2015 г., работят в селското стопанство, строителството или като домашни помощници. В контраст на това около 30% от полските емигранти имат висше образование - приблизително два пъти по-висок дял от общото население на Полша.

За тези, които напускат Източна Европа, свободата да живеят и работят където изберат, е огромно преимущество. Страните, в които те са израснали обаче, са изправени пред голямо предизвикателство. Те трябва да се научат да привличат и задържат нови работници, или рискуват да западнат.