Путин: Действам решително в икономиката

Bloomberg:

Може ли да ви питам за това.. Като ви следим във всички тези години, вие много решително и агресивно действахте в провеждането на външната си политика. Всички са съгласни с това. От гледна точка на икономиката изглеждате по-срамежлив.

Путин:

Няма да се съглася. Действах решително, но не агресивно.

Bloomberg:

Да, по-скоро решително.

Путин:

Действах според създалите се обстоятелства.

Bloomberg:

Но от гледна точка на икономиката, действахте по-малко решително от гледна точка на реформите. Например страни като Китай и Виетнам. Те промениха напълно икономиките си. Русия, както казвате, все още е зависима от петрола. Все още зависи от няколко компании, които са управлявани от почти и същи хора. Смятате ли, че това е неуспех през годините, че не сте провели достатъчно реформи?

Путин:

Не, не мисля така. Нещо повече, ние направихме поземлената реформа. Беше трудно да си представиш, че в Русия това изобщо ще стане.

Обърнете внимание, за разлика от много други страни по света с достатъчно развита пазарна икономика, при нас петролният сектор е почти изцяло приватизиран. Вие посочихте компаниите Роснефт и Башнефт, всички останали са частни компании. И забележете какво се случва в този сектор в Саудитска Арабия, в Мексико, в много други производителки на петрол. Защо смятат, че Русия е направила по-малко реформи.

Друг е въпросът, че при висока цена на петрола е много трудно да преориентираш икономическите участници от тези индустрии, в които получават повече доходи и да ги насърчиш да инвестират пари и ресурси в други сектори. За това има нужда да се изпълнят цял набор от мерки и ние постоянно го правим. За съжаление, ефектът може би не е така голям, както бихме искали… Нека довърша.. Вижте, по-миналата година петролът и газът осигуряваха 53% от приходите в бюджета. Това е 2014.  През 2015 делът беше 43%. Тази година ще бъде 36%. Така че се провеждат и структурни промени. И не става дума само за цената, но и за ръста на икономиката и ръста на отделни сектори на производството.

Bloomberg:

Знам, че сте щедър, но ако имате генерал, който е изгубил 80% от армията си, едва ли бихте го оставили на поста. А Газпром все още има монопол върху износа. Не мислите да му го отнемете, като имаме предвид резултатите им. По-лоши са отколкото на другите газови компании.

Путин:

Вижте, това е друго. Ако говорим за генерала, в този случай той нищо не би загубил, но би бил изпратен в резерва. Така че във всеки един момент да бъде потърсен и използван.

Bloomberg:

Падането на Берлинската стена позволи затопляне на отношенията между Русия и Запада. През 1997 страната бе поканена в ексклузивния клуб на индустриалните държави, Г-7. И Г-7 стана Г-8. Но подкрепата му за сирийския президент Асад, заедно с анексирането на украинския Кримски полуостров промени нещата. Русия е подложена на санкции и бе изгонена от клуба на Г-8.

Ако гледаме Запада, корените на това недоверие и заключението им, че искате да увеличите руската зона на влияние географски или поне да контролирате страните, с които граничите.  В момента основната област на нервност са Балтийските страни – Естония, Литва, Латвия. Говорихте за доверие. Ще успеете ли да направите нещо, което да им даде уверения в това отношение?

Путин:

Вижте, мисля, че всички здравомислещи хора, които се занимават реално с политика, разбират, че основанията за заплаха от Русия към – примерно Прибалтика – са пълни глупости. Ние – какво – да не се готвим да воюваме с НАТО? Колко хора живеят в страните от НАТО – около 600 млн., нали? А в Русия – 146 млн. Да, ние сме най-голямата ядрена държава. Но вие какво – наистина ли предполагате, че смятаме да завоюваме Прибалтика като използваме ядрено оръжие? Що за глупости? Това е първото, но не най-главното.

Най-важното е съвсем друго. Имаме много богат политически опит, който се състои в това, че сме дълбоко убедени, че нищо не бива да се прави против народната воля. Някои от партньорите ни сякаш не го разбират. Когато говорят за Крим, те се стараят да не обръщат внимание на факта, че волята на народа, който живее на Крим, където 70% от населението са етнически руснаци, а останалите говорят руски език като роден, беше да се присъединят към Русия. Те просто не искат да го видят. На едно място, в Косово, можете да използвате волята на народа, но не и тук. Това е само политическа игра. Така че за да ви дам уверения и да ви успокоя, ще ви кажа, че Русия провежда и смята да провежда абсолютно миролюбива външна политика, насочена към сътрудничество.

Що се отнася до разширяването на зоната ни на влияние. От Москва до Владивосток летях 9 часа. Това е малко повече, отколкото от Москва до Ню Йорк през цяла Западна Европа и Атлантическия океан. Мислите ли, че има нужда да разширяваме нещо? Въпросът не е в териториите. Що се отнася до влиянието – да. Бихме искали руското влияние да е по-забележимо, по-съществено. Но влагаме абсолютно мирно и позитивно съдържание в това. Икономическо влияние, хуманитарно влияние. Влиянието произтича от развитието на сътрудничество с нашите съседи. Това е целта на нашата външна политика. Никой не бива да се съмнява в това.

Bloomberg:

Споменахте Крим и това, което стана там. По въпроса за уверенията, които можете да дадете, на 4 март 2014 три пъти нашият репортер ви попита какво става на Крим. Дали знаете нещо за руските войници, които са превзели правителствени сгради? Вие казахте, че не знаете нищо за това, нито за военните бази. Година по-късно ръководихте операцията, целяща да постави Крим под контрол. Някой път можете да казвате малко по-ясно това, което става.

Путин:

Разбира се. Много пъти съм коментирал тези неща. Няма нищо по-просто и вече говорих за това. Да, нашите военни обезпечиха безопасното провеждане на гласуването и референдума. Ако не бяхме го направили, щяхме да се изправим пред трагедия, по-лоша, отколкото изгарянето на живите хора в Дома на профсъюзите в Одеса, когато националистите обкръжиха беззащитни и невъоръжени хора и ги запалиха. Това би се случило масово на Крим. Не го позволихме. А това, че хората сами дойдоха в избирателните секции и гласуваха – това е факт. Под дулото на автомата никой не би отишъл да гласува.

Това е толкова очевидно, че не може да се оспорва. Елате на Крим да видите сам. Разходете се и ще видите. Това е. Затова да, нашите военни отидоха на Крим, ние даже не превишихме числения състав на нашата групировка, която се намираше там по договор с Украйна. Но най-важното е съвсем друго. Най-важното е, че парламентът в Крим гласува за референдума и след това за независимостта. Парламентът бе избран две години по-рано, по украинския закон. С други думи това бе напълно легитимен избирателен орган, който представляваше хората, живеещи на Крим. Така че действахме изцяло според международното право и според устава на ООН и на основа на демократическите принципи, а това е волеизявата на хората.