Пет предложения за Гърция и Ципрас

След като гръцкия парламент гласува да приеме тежките условия по новата спасителна сделка, е напълно логично премиерът на страната Алексис Ципрас да подаде оставка. Tой загуби мнозинството в собствената си парламентарна група, докато насърчаваше приемането на спасителната сделка, след като твърдеше, че тя е лоша за Гърция, пише в свой анализ за Bloomberg Марк Чампион. И все пак оставката на премиера не е в ничия полза.

Ципрас е водеща фигура в гръцката политическа пустош. Единствената голяма опозиционна партия, дясноцентристката Нова демокрация, няма лидер. А Ципрас, въпреки всички вреди, които нанесе със своята радикална политика, се оказа добър в получаването на идеи от гласоподавателите.

Тогава как министър-председател, който е изгубил голяма част от политическата си подкрепа, ще успее да проведе спасителна програма, в която дори не вярва? Може би е невъзможно, но има и няколко варианта това да се случи.

На първо място е възможно Ципрас да се възползва от разделението в СИРИЗА и да формира правителство на националното единство, което да остане на власт до следващите избори. Те вероятно ще се проведат до година – две. Така ще е възможно стабилизиране на икономиката. Основните политически партньори ще трябва да поемат колективна отговорност за бъдещето на страната.

На второ място - да постави на икономическите ресори технократи, неангажирани с политически възгледи, които могат да подкопаят спасителния план. Това трябва да са хора, в които кредиторите вярват до толкова, че биха могли да се справят с несигурността около настоящата спасителна сделка и да преговарят за по-добра дългосрочна сделка за Гърция. Като допълнително предимство, ако икономическите постове се заемат от такива хора, това ще намали страха в държави като Ирландия, Италия, Португалия и Испания, че успехът на СИРИЗА може да подейства ободряващо на собствените им популистки партии.

Ципрас дори може да се обърне към стария гръцки враг – Турция, за да получи финансов министър, колкото и необичайно да звучи това, продължава в своя анализ Чампион.

Кемал Дервиш проектира турското възстановяване от дълбоката финансова криза през 2001г. Дервиш е умел в международното развитие, а като икономист се ползва с авторитет от Вашингтон до Берлин. Относно редуцирането на дълга неговите виждания са сходни с тези на бившия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, но като темперамент е пълна негова противоположност. Той ще трябва да заеме позицията само за година или две, но изборът на турчин ясно ще покаже сериозността на гръцките обещания.

Освен това 30 дни след формирането на правителството трябва да се проведе нов референдум. Ципрас трябва да предложи на гражданите на страната ясен изобр – дали искат да се приложи спасителната сделка добросъвестно, или предпочитат да напуснат еврозоната. Този път трябва да има действителна кампания, а гърците, живеещи в чужбина, трябва да имат правото на глас. Трябва да се изясни какъв е залогът и да се получи ясен отговор, за да се прочисти пътят към структурните реформи, от които Гърция така силно се нуждае, но който път е блокиран от корпоративни интереси.

При положение, че отговорът на гърците е в полза на еврото, следващата стъпка е Ципрас и неговият нов финансов министър е да отидат във Вашингтон и да преговарят с Международния валутен фонд (МВФ). МВФ е гръцкият естествен съюзник. Въпреки предишното си съгласие с Европа, че гръцкият дълг не бива да се намалява, сега МВФ ясно призовава за облекчение по основния дълг. Изграждането на връзки с организацията, която Ципрас до скоро наричаше „престъпна“  в усилията ѝ да „унижава един цял народ“, ще отнеме по-малко време, ако преговорите се водят лице в лице.

МВФ има интерес от устойчив дълг и реформи в гръцката икономика, такива, които да я доведат до конкурентоспособност и растеж. Това са и гръцките интереси. Ако гръцкият народ реши, че иска да напусне еврозоната, то тогава ще е още по-нужно да се разчита на помощ от МВФ.

На последно място, Ципрас трябва да вземе пример от балтийските държави, които, също като Гърция, бяха ударени тежко от икономическата криза, но се възстановиха. Урокът, който може да се вземе от тях, е, че възстановителна програма може да е ефективна, само ако си ангажиран към нея. Това не е доказателство, че строгите икономиите могат да сработят. Балтийските държави показаха, че ангажираността работи. А това, от което Гърция се нуждае в момента, е да ръководи трудния процес, през който трябва да премине, за да се възстанови икономиката й.

Ако Ципрас успее да постигне всичко това, той ще бъде по-радикален от всякога.

Темата за Гърция следете тук!