Гръцкият парламент одобри референдума

В среднощно заседание в нощта на събота срещу неделя гръцкият парламент проправи пътя към обявения от премиера Алексис Ципрас референдум.

Със 178 гласа „За“ и 120 гласа „Против“ депутатите приеха предложението за провеждане на допитване до народа за предложените от кредиторите мерки за реформи и бюджетни ограничения. Първоначално отброяване на 179  гласа „За“ беше коригирано впоследствие.

„Референдумът ще се проведе, независимо дали партньорите го искат, или не“, заяви Ципрас в парламента по време на продължилия 14 часа дебат. Същевременно той подчерта, че никой не може да изкара Гърция от еврозоната. 

 Ципрас призова народа да каже „категорично „не“ на ултиматума“ на международните кредитори в рамките на предвидения на 5 юли референдум, предаде AFP. Той посочи, че „гръцкият народ ще каже категорично „не“ на ултиматума, но в същото време ще каже „да“ на солидарна Европа“. Ципрас изрази мнението, че след гордия отказ на гърците позициите на страната в преговорите с кредиторите ще бъдат укрепени.

With a clear "NO", we send a message that Greece is not going to surrender. #Greece #vouli #referendum #dimopsifisma

— Alexis Tsipras (@tsipras_eu) June 27, 2015

Припомняме, че в нощта на петък срещу събота гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви свикването на референдум за следващата неделя. „Въпросът на референдума ще бъде дали ние да приемем предложенията (на кредиторите) или да ги отхвърлим", обяви Ципрас в предавано по всички телевизионни канали обръщение.  

По-късно финансовите министри на еврозоната отказват да удължат срока на действие на втората помощна програма за Гърция, която приключва на 30 юни. 

"Колкото и да съжаляваме, спасителният план ще изтече на 30 юни", заяви председателят на Еврогрупата Йерун Диселблум на пресконференция в Брюксел. "Не можем да го удължим повече. Трябва да осигурим стабилността на еврозоната."

Междувременно германският бизнес всекидневник Handelsblatt пише, че гръцкият премиерАлексис Ципрас е премълчал плановете си за свикване на референдум от германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. В петък Ципрас е имал среща с канцлера и френския държавен глава в рамките на срещата на върха на ЕС, но не е споменал нищо за допитването, твърдят европейски дипломати пред медията. 

За Гърция ще е сложно да остане във валутния съюз с политиката на държавното ѝ ръководство, смята германският финансов министър Волфганг Шойбле. „С тази объркана политика на господин Ципрас оставането на страната в еврозоната става все по-сложно“, каза Шойбе в интервю в събота вечер по германската телевизия ZDF. По думите на германския министър напускането на заседанието на Еврогрупата от страна на неговия гръцки колега Янис Варуфакис е огорчаващо. „Може и да имахме различни мнения, но една от страните изведнъж да напусне преговорите е нещо неочаквано“, заяви Шойбле.

Гърция рискува да стане първата страна в историята на еврозоната, обявила несъстоятелност по изплащане на външния си дълг, а също така и първата страна, която да напусне валутния съюз. Без допълнителни финанси страната може и да се затрудни да погаси задълженията си към МВФ в размер на 1,5 млрд. евро в края на месеца. Преди дни стана ясно, че фондът очаква Гърция да плати дължимите 1,7 млрд. долара във вторник, 30 юни, въпреки че финансовата институция и другите кредитори на Атина не успяха да сключат сделка в последната минута и да предпазят страната от фалит.

Ако преговорите за сключване на споразумение се провалят, това ще увеличи вероятността Атина да наложи капиталов контрол, за да предотврати масово теглене на депозити от банките. От началото на годината гърците изтеглиха близо 20% от своите спестявания в банковата система, тъй като опасенията за напускане на еврозоната се увеличиха. 

Обявяването на евентуалния референдум за одобряването на предложените от гръцките кредитори мерки предизвика несигурност у населението. Пред банкоматите в цялата страна се образуват дълги опашки. Както предават свидетели, а и показват телевизионни кадри, на централния площад Колонаки в Атина почти 40 човека бяха наредени пред банкомат на National Bank of Greece. 

През целия ден в събота агенциите показваха снимки и видеа на разтревожени гърци, които се тълпят на опашки пред банкоматите. Реакцията последва обявеното от премиера намерение за насрочване на референдум по предложения от кредиторите план и опасенията, че Атина няма да плати на 30 юни вноската си към МВФ. Около 35% от банкоматите – около 2 000 от 5 000 устройства, останаха без евро банкноти в един момент от деня и се наложи да бъдат презаредени, обясниха банкери пред Ройтерс.

Около 600 млн.  евро са били изтеглени от банковата система в събота, е съобщил високопоставен източник от един от четирите големи банки на Атина. Друг източник е потвърдил, че са изтеглени над половин милиард евро.

Стойността все пак е под 1 млрд. евро – количество, което бе теглено в някои от дните от последните две седмици, но сумите са теглени почти изцяло от банкомати. Максималните суми, които могат да бъдат теглени от такива устройства в страната, са за между 600 и 700 евро дневно.

В неделя на извънредно заседание се събира Управителният съвет на Европейската централна банка, за да реши дали и как да продължи да подпомага банките в страната. Финансовите институции в Гърция зависят от спешната ликвидност на ЕЦБ. 

Всичко по темата четете тук