IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Защо се провали планът за спасяването на Гърция?

Мащабът и скоростта на прилагане на строгите икономии са една от причините за неуспеха, пише WSJ

08:34 | 10.05.15 г. 20
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Гърция и кредиторите й, изпаднали в безизходица по допълнително й финансиране, се съгласиха поне за едно нещо във връзка с огромния спасителен заем, който страната получи преди точно пет години: кредитът не проработи така, както се очакваше, коментира Wall Street Journal.

Но Атина и кредиторите й – еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ), са на различни мнения относно причините за провала на програмата. Спорът за последните пет години помага да се обяснят причините защо тези дни играчите толкова често сякаш говорят един през друг и защо достигането до споразумение за допълнителна помощ се оказва толкова трудно.

Кредиторите, водени от Германия, вярват, че планът за спасителния заем е бил и е правилен, но Гърция не е успяла да го изпълни. Бързото намаляване на дефицита е било единственият начин да се реши кредитният проблем на Гърция. Обратното действие на задушаващите регулации, непосилните социални помощи и инжекцията на свободната пазарна конкуренция са били неизбежни, за да се постигне устойчив растеж на страната.

Германските лидери, като министърът на финансите Волганг Шойбле, се отнасят към Гърция като с пациента, който не си е взел лекарствата за разлика от други в същата болница, като Португалия и Ирландия, които са глътнали хапчетата си и са се възстановили. За много гърци обаче еврозоната прилича много повече на психиатричното отделение в романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо“, където доминиращата старша медицинска сестра контролира въдворените чрез наказания и унижения.

От тази гледна точка управляваната от Сириза Гърция е Рандъл Макмърфи за Европа, бунтовникът, който разтърсва режима на старшата сестра Меркел с постоянни провокации, насърчавайки останалите също да се противопоставят. Министрите и законодателите от СИРИЗА вярват, че имат задължение както към Гърция, така и към Европа да се борят, дори когато шансовете не са на тяхна страна.

Няма съмнение, че големите икономически промени в Гърция дойдоха твърде късно и болезнените фискални ограничения бяха неизбежни. Атина изгуби контрол върху бюджета си и никой не беше готов да финансира дефицита.

Но повечето икономисти, както и някои от представителите на кредиторите, казват, че програмата за спасителния заем винаги е страдала от поне три недостатъка.

Първо, мащабът и скоростта на строгите икономии са забележителни и са били твърде много, казват някои икономисти. Според информация на Гърция и Европейския съюз (ЕС) мерките на страната за ограничаване на разходите и данъчните мерки по приходите са се оказали повече от 30% от брутния вътрешен продукт (БВП) за периода 2010-2014 г.

Изключвайки лихвите по дълга, тези икономии подобриха първичния бюджетен баланс на Гърция, но само с 11 процентни пункта от БВП. Останалите икономии само напасваха разходите и приходите на правителството спрямо икономическия застой, за който допринасяха и самите драстични съкращения.

През 2013 г. МВФ призна, че прогнозите за слаба рецесия и ранно възстановяване са били нереалистични при подобни условия.

„Крайната цел - постигане на устойчивост на заема, не беше правилно реализирана заради престараване по фискалната консолидация“, казва Кристиан Одендал, главен икономист на Центъра за европейска реформа, независим мозъчен тръст в Лондон.

Много анализатори вярват, че щеше да бъде по-добре Гърция да бъде обявена в несъстоятелност през 2010 г. и заемите й да се преструктурират. Това щеше да позволи много по-умерено темпо на строгите икономии. Германия и другите европейски лидери обаче отхвърлиха тази опция през 2010 г., опасявайки се, че това ще дестабилизира банковата система и облигационните пазари на еврозоната.

Второ, едновременният опит да се намали дефицита и да се приемат по-широки икономически промени, познати в разговорния език на технократите като „структурни реформи“, направиха същите тези промени по-трудни.

Пазарно ориентираните икономии, като например съкращаването на пенсионните права и защитите на заетостта или дерегулирането на секторите на услугите, рядко се харесват, но се превърнах политическо токсични в страна, където икономиката е в състояние на свободно падане. Това доведе до бавно и частично прилагане на реформи, които трябваше да направят гръцката икономика по-конкурентноспособна.

Някои икономисти и официални лица твърдят, че програмата е трябвало първо да наблегне върху структурните реформи, а след това да се насочи към строгите икономии.

„Последователността на мерките беше погрешна: мерките за подобряване на растежа и промените в държавните структури трябваше да бъдат на първо място в програмата, а не мерките за икономии“, казва Кирякос Мицотакис, водеща фигура в гръцката опозиционна консервативна партия Нова демокрация.

Тази последователност обаче щеше да изисква или по-търпеливо финансиране от Германия и останалите, или ранно преструктуриране на дълга.

Трето, много гръцки анализатори и официални лица твърдят, че някои от реформите не са били непременно най-нужните за Гърция и са отразявали стандартна международна формула, а не характерните проблеми на страната.

Натискът да се съкратят служители от администрацията, за да се спестят пари и да се олекоти държавата например, пренебрегнаха факта, че публичният сектор на Гърция не е особено голям по европейските стандарти: проблемът спрямо останалите беше по-скоро неговата ефективност.

По-качествени институции, включително по-бърза съдебна система, остават на заден план в програмата, чиято основна цел е намаляване на разходите, казват критиците.

Дори бавното прилагане на някои от полезните реформи от страна на Гърция може да се разглежда като недостатък на плана, твърдят критиците. Слабото гръцко управление и лекотата, с която личните интереси задържат или установяват контрол над законодателството би трябвало да е било очевидно за еврозоната и МВФ, казва Гейбриъл Стърн, ръководител на отдела за глобални макроикономически проучвания към консултантите Oxford Economics.

„МВФ е работил на места с много по-лошо управление от Гърция. Той взима този фактор под внимание и напасва целите си спрямо него“, казва Стърн. В Гърция, казва той, това щеше да означава преструктуриране на дълга от самото начало.

Въпреки тези съмнения, кредиторите не са променили особено рецептата си. Гърция трябва отново да изпие лекарствата си. Но много гърци не са убедени, че лекарите знаят какво всъщност правят.

Още по темата четете тук!

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:48 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

17
rate up comment 2 rate down comment 0
khao
преди 9 години
като не можеш да напишеш нещо смислено и почваш с иронията.... един вид сменяш темата с опит да се направиш на интересен... и послушаш приятеля ти смени тоя ЗИЛ че верно харчи много бензин.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 10 rate down comment 7
Mavi Goz
преди 9 години
Позна и че съм болен! Имам лумбаго и ишиас още от годините, когато се пънех да вдигам петилетки за три години! Комунизмът не прощава! Абе направо ме четеш!Иначе дъщерите ме канеха, даже често, ама един приятел ме светна, чехмога и от тука да им пращам кинти, та не се наложи да ходя до там. Па и не се знаеше дали с моите политически възгледи ще ми дадат виза. На един познан не му дадоха, щото бил русофил!Затова се виждаме на неутрална територия из Европа - като шпионите по филмите. Много е романтично, а и на нях повече им харесва да идват на ски и на море отсам океана.Не знам защо са там, а не в Русия. Трябва тях да ги питаш, не мене. Аз не съм ги пращал там. Сигурно, щото всички български деца искат да отидат на запад, а от Америка по на запад нема. Може и заради брат ми - той е там от 30 години... хахаха!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 7 rate down comment 8
Mavi Goz
преди 9 години
Иванчо, не знам какво предстои с цените на петрола - ти си по-учен, ти знаеш, ама това с 3.2 л/100 км. беше удар под кръста, пич! Аз нали съм си тъпо *** и веднага скачам на телефона и звъня на един приятел, дето си купувам от него колите и го почвам, ама в движение: "Ти що ме цакаш така бре?! Хората карат с по 2-3 литра на 100, а аз под 10 не съм слизал никога! Къв приятел си ми бре, от колко годин така ме цакаш?!!!"А той ми вика: "ми немаш проблем - сменям ти колата веднага! Докарай ми тая с мотор 4.2 литра и ти давам една с 1.2 литра и си готов! Само не викай!"Та сега съм заради тебе съм в голема дилема! Кажи какво да правя?Иначе и с това ме утепа, дето знаеш на какво се радвам! Жена ми за 40 години още не е сигурна, а ти от раз ме разкри! Сигурно яки кинти правиш от ясновидство и гадаене! И за това, че съм болен, позна! Имам лумбаго и ишиас още от годините, когато вдигах петилетките за три години...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 15 rate down comment 4
ivan4o555
преди 9 години
Тодоре,Относно твоите въпроси:1. За цените на петрола, интересното тепърва предстои.2. Моята кола "гори" 3.2 л./ 100км. дизел.Но все пак се интересувам от цените на дизела и бензина заради моите сънародници българи и искам заради българските граждани и българският бизнес цените на горивата да бъдат ниски и поносими!А ти се радваш цените на петрола и горивата да са високи, защото някой друг ще печели на гърба на българите и ще произвежда все повече и все нови и нови оръжия.Направо те съжалявам, ти си болен човек с извратени амбиции.Дъщерите още ли не са те поканили на гости в САЩ?!А те защо са в САЩ , а не в Русия?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 14 rate down comment 2
balkando
преди 9 години
Мога да предположа какво ще стане постепенно. В макроикономиката ще се фундаментализира понятието "капацитет за потребление" (в регионален, блоков и световен мащаб) или наречено по някакъв подобен начин. Той ще легализира отново квотите за производство, износ и внос, и в комбинация с необходимостта от екологични стандарти за запазване на средата на живот, ще започне връщане към производството на качествени стоки за дълготрайно използване, които в крайна сметка излизат много по евтино и на потребителите, и на екологията. Всичко това в случай че икономистите освен четене, вършат и мислене. В противен случай само си мечтая. Но е приятно )
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 10 rate down comment 8
Mavi Goz
преди 9 години
Мда, малко ми е трудно да разбера великото съждение, че световната икономика е много силна и затова кризите ще зачестят. Обаче повечето сте като него и си се разбирате чудесно... хахах!Иначе какво стана с твоите прогнози за цените на нефта? Не требваше ли вече да са около 10 долара за гюм? Как е новата суперкола? Върви ли без бензин?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 6 rate down comment 7
ivan4o555
преди 9 години
Мави,Много си "остър" !Khao ти го обяснява много точно, но ти не искаш, не че не можеш да го разбереш!Винаги си контра и всичко разбираш, но само ти, а опонентите са хванати от гората!Госпожо, уважението е за възпитани хора.Макар, че знам , че се казваш Тодор Калев.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 12 rate down comment 8
Mavi Goz
преди 9 години
И комшийката е чела павече от нас, даже сигурно и от вас - по цял ден чете. Може да ви запозная, та да измътите "новия модел". В него сигурно ще има високотехнологично капиталистическо право черво, което никога не се пълни... хахаха!Пенсия не чакам, но с интерес ще почакам да видя тукашните умници какво ще измислите, докато Западът ударно строи евроатлантическата планова икономика... хахаха!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 18 rate down comment 2
SS-23
преди 9 години
Сега сме дори в още по-лошо положение, защото освен ОГРОМНО свръхпроизводство имаме и ОГРОМНИ дългове. Много ми е странно да слушам обвиненията на някои разбирачи, че производителността ни, видиш ли, била недостатъчна. При положение, че тя е в ПЪТИ по-голяма от необходимото.----Писал съм много пъти за това и ти си напълно си прав! Съвременният човек консумира в пъти, ама наистина в пъти повече от това, което практически му е нужно за физическото оцеляване и плътското му задоволяване. Преобладаващата част от това хипер-консумиране се дължи именно на "живота в аванс" ... но отдавна е настъпил момента, когато повече не можеш да "***" (преситен си), не можеш и да продължиш с "аванса" - изтощен си и няма накъде!Въпросът е - кво правим от тук насетне ? На мен ми витае във въздуха формулата : " Низините не искат, висините не могат да живеят по старому!"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 6 rate down comment 6
khao
преди 9 години
очевидно е че сме чели повече от вас :) ... имайки в предвид кви глупости съм чел написани от теб :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още